Андрей Анастасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Анастасов
български книжар и книгоиздател
Роден
около 1826 г.
Починал
30 март 1909 г. (83 г.)

Андрей (Андрея) Анастасов Никин,[1] известен като Ресенец и Килитчи, е български просветен деец, книжар и книгоиздател от Македония.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е към 1826 година в македонския град Ресен. Работи в Пловдив, Цариград и родния си град. Допълва и издава „Месецослов или календар вечний, събрани и наредени с много полезни и любопитни неща от Пенча Радева, карловца, а издан с допълнения от Андрея Анастасова, ресенеца. Издание пето [препечатано от 2-рото]. Киев, в типографии Федорова, 1865“.[4] През февруари 1868 година издава пет учебника на Кузман Шапкарев на

наречие по-вразумително за македонските българи. Наредил един македонец. Се издават от Андрея Анастасова Ресенца. В Цариград, в печатницата на в. „Македония“. 1868.

През 1872 година подпомага финансово издаването в Цариград на книгите „Воскресник или Черковно въсточно песнопение“ и „Песнопение или Черковно въсточно пение“ на Тодор Икономов.[5] Води кореспонденция със Стефан Веркович. Запознава се и поддържа връзки с негованския учител Иван Маджаров, когото снабдява с български учебници и вестници.[6]

По-късно Анастасов живее във Варна, където се занимава с търговска дейност.

Умира на 30 март 1909 година във Варна.[7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 84.
  2. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония, София, 1984, стр. 206, 207, 587.
  3. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.220.
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 34.
  5. Книгопис на българската възрожденска книжнина (1801 - 1878).
  6. Стоилов, А. Автобиография на Архимандрит Йона Маджаров, Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр. 144-145.
  7. Скръбно извѣстие, Вестник „Свободенъ гласъ“, год.5, бр.14, 10 април 1909, стр.1.