Андрей Андреев (поет)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Андрей Андреев.

Андрей Андреев
Роден 17 януари 1943 г. (78 г.)
Професия поет, издател, книжовник, преводач
Националност  България
Жанр поезия, публицистика
Награди Награда на СБП (1996)
„Георги Джагаров“ (2016)

Андрей Андреев е български поет, преводач, книжовник и издател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Кулско. Завършва Литературния институт „Максим Горки“. През 1971 г. издава първата си книга „Неделя“. Следват я още няколко стихосбирки, сред които „И посрещнете щъркелите“ (1977), „Докато трае утринният хлад“ (1995), „Сираци на вечността“ (1997), „Пътьом“ (2000), „Сираци на вечността“ (2006, избрана поезия). Удостоен е с наградата на Съюза на българските писатели за 1996 г. Преводач от руски. Автор на антологията „Калина алена, калина черна“ (2008). Живее в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Неделя“, 1971 г.
  • „В този край на света“, издателство, 2016 г.
  • „И посрещнете щъркелите“, 1977 г.
  • „Докато трае утринният хлад“, 1995 г.
  • „Сираци на вечността“, 1997 г.
  • „Пътьом“, 2000 г.
  • „Сираци на вечността“, избрана поезия, 2006 г.

Друго творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Калина алена, калина черна“ – антология, 2008 г.
  • „Кладенците на моят живот“, Избрано Т.1: Поезия.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Спомени за прителя (спомени за Владимир Соколов)/ брой 6 февруари 2009
  • Владимир Соколов – Стихове / брой 6 февруари 2009
  • Владимир Соколов – Изпитвам чувство за вина/ брой 7 март 2009
  • Анатолий Жигулин – Архангелское/ брой 13 октомври 2009
  • Константин Балмонт – Заветът на Битието/ брой 16 януари 2010
  • Олег Шестински – В памет на Андрей Германов/ брой 17 февруари 2010
  • Константин Балмонт – Август/ брой 17 февруари 2010
  • Павел Василиев – Азиатец/ брой 20 май 2010
  • Павел Василиев – Радост моя, Жар-Жарава…/ брой 20 май 2010
  • Николай Рубцов – Помня пътечката…/ брой 27 март 2011
  • Николай Старшинов – Река на любовта/ брой 27 март 2011
  • Юрий Кузнецов – Четиристотинте/ брой 33 октомври 2011
  • Олег Шестински – По червените камъни на онега…/ брой 35 декември 2011
  • Сергей Есенин – Нв зова, не плача, не желая…/ брой 36 януари 2012
  • Владимир Соловьов – Природата едва, едва повдига булото си…/ брой 37 февруари 2012
  • Алексей Сурков – Грее в малката печка жарта…/ брой 39 април 2012
  • Анатолий Жигулин – Калина/ брой 40 май 2012
  • Расул Рза – Миг/ брой 42 юли 2012
  • Михаил Дудин – Заклинание от полюса/ брой 46 декември 2012
  • Анатолий Преловски – Земно привличане/ брой 55 октомври 2013

Другите за него[редактиране | редактиране на кода]

„Андрей Андреев е най-благородният, най-честният и най-чистият човек, когото аз познавам в живота. Не един от, а най. И е великолепен световен поет. Не само български. И класик на българската поезия. Това безспорно ще бъде признато след някое и друго десетилетие. Сигурен съм“, каза по време на литературната вечер поетът и преводач от български на руски език Александър Руденко.[2]

„Андрей Андреев е творец от национално значение – едно голямо име и като поет, и като преводач. Надявам се чисто човешки повече хора да са съпричастни към желанието на видинчани да му помогнат отново да е пълноценен“, добавя и Тодор Младенов от видинската библиотека „Михалаки Георгиев“.[2]

„Андрей е човек за обичане, за прегръщане – заяви поетесата Надя Попова. – Поет, лишен от всякаква суета. Много взискателен към себе си. Той пише своите стихове и ги оглежда с месеци.“

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на Съюза на българските писатели за 1996 г.[1]
  • Награда „Георги Джагаров“, 2016 г.[3][4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]