Андрей Зайончковски
| Андрей Зайончковски | |
| руски и съветски офицер | |
 | |
| Звание | генерал от пехотата (от 1916) |
|---|---|
| Години на служба | 1888 – 1917, 1918 – 1926 |
| Служи на | Русия |
| Командвания | XXX корпус XLVII корпус Добруджанска армия |
| Битки/войни | бой при Добрич Кубадинско сражение |
| Награди | орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ II степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден „Свети Станислав“ III степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ „Свети Александър“ |
| Дата и място на раждане | 8 декември 1862 г. (стар стил)
Орловска губерния, Руска империя |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Андрей Зайончковски в Общомедия | |
Андрей Меда̀рдович Зайончко̀вски е руски военен историк, руски и съветски офицер (генерал от пехотата), командвал руско-румънските войски в Добруджа по време на Първата световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Орловска губерния, Западна Русия. Завършва Николаевското инженерно училище (1883) и Николаевската генерал-щабна академия (1888). Започва службата си като младши офицер в сапьорен батальон. Издига се до командир на пехотен полк през пролетта на 1904 г. Като такъв взема участие в Руско-японската война от 1904 – 1905 г. От май 1912 г. е командир на дивизия.[1]
В началото на Първата световна война Зайончковски командва 37-а пехотна дивизия. През март 1915 г. поема командването на XXX армейски корпус. Отличава се през лятото на 1916 г. в боевете с австро-унгарци и германци на река Стоход (във Волинска област, Северозападна Украйна). Успехът му създава благоприятна възможност за настъпление към Ковел (главната цел на операциите), но не е използван от висшето руско командване.[1]
Веднага след влизането на Румъния във войната (август 1916 г.) Зайончковски е пратен в помощ на руския съюзник в Добруджа, начело на XLVII армейски корпус (IV сибирски корпус в състав 9-а и 10-а пехотни дивизии с около 15 батерии)[2]. Първият му сблъсък с българите е безуспешният опит да отвоюва Добрич (5 – 7 септември). След разгрома при Тутракан присъединява остатъците от румънските войски към корпуса си в новообразуваната Добруджанска армия. Отразява първата българска атака на Кубадин, но при втората търпи поражение, което струва контрола над Добруджа.[1]
След Кубадинското сражение Зайончковски е снет от командването на Добруджанската армия, а през април 1917 е пенсиониран. След Октомврийската революция се включва в Червената армия, през 1919 г. е началник-щаб на 13-а армия. Сътрудничи на НКВД за арестуването на много царски офицери.[1]
Зайончковски е известен с изследванията си, посветени на Кримската и Първата световна война.[1]
Исторически трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Зайончковский, А. М. Восточная война 1853-1856 гг.. „Полигон“. Санкт Петербург 2002. Онлайн: militera.lib.ru, 12 декември 2011
- Зайончковский, А. М. Первая мировая война. „Полигон“. Санкт Петербург 2002. Онлайн: militera.lib.ru, 12 декември 2011
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Залесский, К. Кто был кто в Первой мировой войне. „Издательство АСТ“. Москва 2003. ISBN 5-17-019670-9, стр. 244-246
- ↑ Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи - Варна / брой 71, 2 декември 1916 / стр.2
|
