Андрей Миронов
| Андрей Миронов Андрей Александрович Миронов | |
.jpg) | |
| Роден | Андрей Александрович Мена̀кер |
|---|---|
| Починал | |
| Активност | 1960 – 1987 |
| Родители | Мария Владимировна Миронова Александър Мена̀кер |
| Брачен партньор | Екатерина Градова Лариса Голубкина |
| Деца | Мария Миронова |
| Уебсайт | amironov.ru |
| Андрей Миронов в Общомедия | |
Андрей Александрович Миронов е съветски филмов и театрален актьор.
Миронов е сред най-популярните руски актьори от времето на съветската кинематография. Изпълнява главни роли в превърналите се в класики на съветското кино филми като: „Диамантената ръка“ (1968), „Пази се от автомобила“ (1966) и „Невероятните приключения на италианците в Русия“ (1974). На телевизионния екран блести като самия Остап Бендер в четирисерийната продукция „Дванадесетте стола“ по едноименния роман на Илф и Петров. Изявява се успешно и като естраден певец. Носител е на званието народен артист на РСФСР.
Биография и кариера
[редактиране | редактиране на кода]Андрей Миронов е роден като Андрей Александрович Мена̀кер[1] в Москва. Баща му Александър Мена̀кер и майка му Мария Владимировна Миронова са известни попизпълнители и комедийно дуо. Андрей има доведен брат по баща – Кирил Александрович Ласкари, който е балетмайстор и литератор.
През 1948 г. Андрей Мена̀кер постъпва в първи клас на 170-а мъжка гимназия в Москва. От края на 40-те години в СССР започва кампания за „борба с космополитизма“, която има антисемитски характер, в резултат на което родителите на Андрей решават да променят фамилното име на сина си от бащиното на майчиното му.[2] През 1955 г. се състои дебютът му на училищната театрална сцена. Андрей играе ролята на Фон Крауз в спектакъла „Руски хора“ по Константин Симонов. След като завършва гимназия през 1958 г., Миронов постъпва в театралното училище „Б. В. Щукин“.
На 19 март 1962 г. се състои премиерата на дебютния филм на Миронов – „А если это любовь?“ на режисьора Юлий Райзман[3]. Същата година Андрей се дипломира с отличие в театралното училище[4] и веднага е приет в трупата на „Московския сатиричен театър“, където работи в продължение на 25 години.
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]
На 14 август 1987 г., по време на турне на театъра в Рига, Миронов губи съзнание на сцената по време на представлението на „Луд ден или Сватбата на Фигаро“, преди да завърши последното действие.[5][6][7] (представлението се провежда в Рижската опера). Отнесен е зад кулисите и е извикана линейка. Актьорът е откаран в неврохирургичното отделение на местната болница „Гайлезерс“, където е диагностициран с масивен мозъчен кръвоизлив. В продължение на два дни са взети мерки за поддържане на дишането и сърдечната му дейност под непрякото наблюдение на неврохирурга Едуардс Кандел.
Според Янис Озолинш, ръководител на клиниката по неврохирургия, където Андрей Миронов е доведен в безсъзнание, актьорът е получил спукана аневризма в съд, доставящ кръв към фронталните части на мозъка и допринасящ за кръвоснабдяването на целия мозък. Диагностициран е масивен кръвоизлив между мозъчните полукълба. Съдовото изследване разкрива „гигантска аневризма по мозъчни стандарти: тя е била с диаметър повече от 2,5 сантиметра“. Спукването ѝ е довело до нарушаване на жизненоважни функции, по-специално дишането, и следователно до загуба на съзнание.[8]
Андрей Миронов умира без да дойде в съзнание в 5:35 ч. сутринта на 16 август 1987 г., на 46-годишна възраст.
Погребан е на 20 август 1987 г. на Ваганковското гробището в Москва (парцел № 40)[9].
Точно както единадесет дни по-рано, на погребението на Анатолий Папанов, почти никой от театъра не присъства. Трупата по това време е на турне и ръководството смята за ненужно не само те да присъстват, но и актьорите да се сбогуват със своя другар. Само няколко от най-близките приятели пристигат без разрешение от ръководството.
На 16 август 1988 г. на Хълма на кръстовете близо до литовския град Шяуляй майката на актьора, Мария Миронова, и актьорите от театъра в Шяуляй издигат кръст в памет на Андрей Миронов.
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Заглавие на български | Оригинално заглавие | Роля | Режисьор | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| 1962 | „Три плюс две“ | Три плюс два | Роман Любешкин | номинация за „Оскар“ | |
| 1966 | „Пази се от автомобила“ | Берегись автомобиля | Дима Семицветов | ||
| 1968 | „Диамантената ръка“ | Бриллиантовая рука | Геннадий Козодоев | ||
| 1971 | „Старци-разбойници“ | Старики́–разбо́йники | Юрий Проскудин | ||
| 1971 | „Собственост на Републиката“ | Достояние республики | Шиловский (Маркиз) | ||
| 1974 | „Невероятните приключения на италианците в Русия“ | Невероятные Приключения Итальянцев в России | Андрей Васильев | ||
| 1974 | „Сламената шапка“ | Соломенная шляпка | Леонидас Фадинар | ||
| 1976 | „Дванадесетте стола“ | 12 стульев | Остап Бендер | телевизионен | |
| 1978 | „Обикновено чудо“ | Обыкновенное чудо | министър администратор | ||
| 1981 | „Бъди мой съпруг“ | Будьте моим мужем | Виктор педиатър | ||
| 1987 | „Човек от булеварда на Капуцините“ | Человек с бульвара Капуцинов | Джони Фърст |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Миронов из рода Менакеров // Jewish.ru. Глобальный еврейский on-line центр, 8 март 2011. Архивиран от оригинала на 14 октомври 2016. Посетен на 30 май 2013.
- ↑ Берг, Роберт. Миронов из рода Менакеров // 8 март 2011. Архивиран от оригинала на 11 март 2011. Посетен на 6 юли 2019. …развернувшаяся в конце 50-х кампания по борьбе с космополитизмом не располагала к тому, чтобы привлекать внимание к еврейскому происхождению, и родители сочли за лучшее не портить ребёнку жизнь пресловутой „пятой графой“ (на руски)
- ↑ Миронов Андрей Александрович // Энциклопедия кино (2010) // Посетен на 25 август 2021. (на руски)
- ↑ Краткая история театрального института имени Бориса Щукина. Галерея выпускников — 60-е годы // Архивиран от оригинала на 10 ноември 2019. Посетен на 6 юли 2019.
- ↑ Миронов, Андрей Александрович // Архивиран от оригинала на 2 март 2024. Посетен на 15 декември 2023.
- ↑ Биография Андрея Миронова | РИА Новости, 11.08.2022 // Архивиран от оригинала на 15 декември 2023. Посетен на 15 декември 2023.
- ↑ Миронов, Андрей Александрович // Архивиран от оригинала на 27 септември 2021. Посетен на 27 септември 2021.
- ↑ Аневризма баловня судьбы. Врачебные тайны. Пороки и недуги великих.}}
- ↑ Яндекс // Посетен на 16 август 2025. (на руски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Андрей Миронов в
Internet Movie Database - ((ru)) Официален мемориален сайт
|
