Андрей Пантев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Пантев
български историк
Роден
26 март 1939 г. (78 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Институт за история при БАН
Софийски университет
Политика
Партия гражданска квота на Коалиция за България
Депутат XXXIX НС   XL НС   XLI НС   

Андрей Лазаров Пантев е български историк, член-академик на Световната академия „Платон“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в на 26 март 1939 г. в с. Раковица, област Видин. Произхожда от учителско семейство. Двамата му родители са учители, а той самият е вече трето поколение учител.[1] През 1954 г. завършва гимназия във Видин, след което следва „История“ в Софийския държавен университет, където се дипломира през 1961 г.

Пантев работи в историческия музей във Видин през 19621965 г., след което записва редова аспирантура в Софийския университет. През 1967 г. защитава първата си дисертация (доктор), а през 1984 г. става доктор на науките. Специализира в Англия през 1969 г. и в САЩ през 1979 г.

От 1967 до 1974 г. е последователно научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института за история при БАН. През 1975 г. е избран за доцент, а през 1985 г. – за професор в Историческия факултет на Софийския университет.

През 19821984 г. Пантев преподава балканска история в САЩ. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС, ЮЗУ и др.

Президент е на Българската асоциация за американистика от 1990 г., а от 1999 г. е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“.

Андрей Пантев е депутат в 39-то, 40-то Народно събрание и 41-то Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България.

На 14 юли 2009 г. той ръководи първото заседание на 41 Народно събрание, за избиране на председател на парламента.

Андрей Пантев е автор на:

  • над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски;
  • около 40 книги,
  • съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.

През 2002 г. Андрей Пантев получава награда „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.

Обществена позиция[редактиране | редактиране на кода]

През март 2008 е един от „100 български интелектуалци“ подписали открито писмо срещу признаването от страна на българското правителство на независимостта на Косово от Сърбия. В писмото се говори за сърбите като за „братя по кръв и вяра“ и завършва с въпроса „Луди ли сте, слепи ли сте, или само купени?“[2]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Англия срещу Русия на Балканите: 1879-1894“ (1972 г.)
  • „Българския въпрос във Великобритания 1876“ (1981 г.)
  • „Историческа българистика в Англия и САЩ 1856-1919“ (1986 г.)
  • „Революция и реформи в Западна Европа и Северна Америка, XVII–XVIII в.“ (1988 г.)
  • „Христофор Колумб и новият свят“ (за деца, 1989 г.)
  • „Защо две Америки“ (1991 г.)
  • „История на България. Т. 7“ (1991 г., съавт.)
  • „Години на демокрация?“ (1992 г.)
  • „История на България“ (1993 г., съавт.)
  • „Раждането на модерната демокрация“ (1993 г.)
  • „US Project for Determining the Borders of Bulgaria: 1918-1919“ (USA, 1993 г.)
  • „САЩ и българския териториален въпрос 1919“ (на английски, Ню Лексингтън, Охайо, 1993 г.)
  • „История на новото време“ (1994 г., съавт.)
  • „Проблеми на новата и най-новата стопанска история“ (1994 г., съавт.)
  • "Стефан Стамболов – хъшът държавник, или „Българският Бисмарк“ (1994 г.)
  • „Хронологична енциклопедия на света“, т. V (1995 г., съавт.)
  • „За Стамболов в часа на България“ (1995 г.)
  • „Cultural and Intercultural Traditional Perspectives in Europe“ (Strasburg, 1995 г.)
  • „Българският април 1876 г. в Англия и САЩ“ (1996 г.)
  • „Историческата еволюция и политическа демокрация“ (1997 г.)
  • „Другата версия“ (1998 г.)
  • „100 най-известни българи в нашата история“ (1997 г., съавт.)
  • „Гладстон и българите“ (1999 г., съавт.)
  • „Светът след Иисус“ (1999 г., съавт.)
  • „Стоте най-влиятелни българи в нашата история“ (1999 г.)
  • „Исторически многоточия“ (1999 г.)
  • „Българската история в европейския контекст“ (2000 г.)
  • „Сир, това е революция“ (2001 г.)
  • „Исторически въпросителни“ изд. РИВА, София (2003 г.)
  • „Носът на Клеопатра“ изд. РИВА, София (2004 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Андрей Пантев в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]