Андрей Протич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Протич
български изкуствовед
Andrey Protich.jpg
Роден
Починал
3 ноември 1959 г. (83 г.)
Научна дейност
Област Археология, литературна критика, изкуствознание
Образование Хайделбергски университет
Лайпцигски университет
Работил в Археологически музей в София
Андрей Протич в Общомедия

Андрей Димитров Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 ноември 1875 г. в град Велес, Османската империя в семейството на Димитър и Костадина Протич. Първи братовчед е на Димитър Протич. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг (1895 - 1896), а през 1896-1897 г. - политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет през 1901 г., след което се завръща в България и работи като гимназиален учител в София от 1902 до 1907 г. През 1903 г. е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“. От 1908 до 1912 г. е е началник на културното отделение на Министерството на народната просвета. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, Българан. Участва като доброволец в Балканските войни. От 1912 до 1915 г. отново е учител.

По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 г. редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София.

Пише в списанията „Съвременно изкуство“ (1919) и „Пролом“ (1922 - 1927), както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.

Член на Българския археологически институт от 1920 г. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 г. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател е на Македонския научен институт.[1]

Умира на 3 ноември 1959 г. в София.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

По-важни научни трудове
  • The Fine Arts of Bulgaria, London, 1907
  • Изкуство, театър и литература. Студии и критика 1902/1907, Кюстендил, 1907
  • Архитектоническата форма на Софийската църква „Св. София“. Художествено-историческо изследване. София, 1912
  • Същност и развитие на българската църковна архитектура, 1922
  • Арбанашката къща. Годишник на Археологическия музей, 3, С., 1922, с. 29-59
  • Новото българско изкуство, 1922
  • Югозападната школа в българската стенопис XIII-XIV в. Сборник в чест на Васил Златарски, С., 1925, с.291-342
  • Сасанидската художествена традиция у прабългарите, 1927 (на френски 1930)
  • Къщата на копривщенци, 1927
  • Изкуството в София, Юбилейна книга за София, 1928
  • Денационализация и възраждане на нашето изкуство от 1393-1878 г. - В: България 1000 години, С., 1930, с. 383-440
  • Петдесет години българско изкуство, 2 тома, 1933 - 1934
  • И.В. Мърквичка. Живот и творчество. С., 1955
Художествени творби
  • Русалка. С., 1914
  • Девственият Йосиф. Роман на един младеж. С., 1918
  • Бунт у Хисарови. Комедия на живота. С., 1940
  • Capricio di Capri. Роман. С., 1942[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 2015-10-10.
  2. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 557.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония