Андрей Протич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Протич
български изкуствовед
Andrey Protich.jpg
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища

Образование Лайпцигски университет
Научна дейност
Област Археология, литературна критика, изкуствознание
Образование Хайделбергски университет
Лайпцигски университет
Работил в Археологически музей в София
Андрей Протич в Общомедия

Андрей Димитров Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 ноември 1875 г. в град Велес, Османската империя в семейството на Димитър и Костадина Протич. Първи братовчед е на Димитър Протич. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг (1895 - 1896), а през 1896-1897 г. - политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет през 1901 г.,[1] след което се завръща в България и работи като гимназиален учител в София от 1902 до 1907 г. През 1903 г. е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“. От 1908 до 1912 г. е е началник на културното отделение на Министерството на народната просвета. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 г., пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, Българан. Участва като доброволец в Балканските войни. От 1912 до 1915 г. отново е учител.

По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 г. редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 г. е директор на Археологическия музей в София.

Пише в списанията „Съвременно изкуство“ (1919) и „Пролом“ (1922 – 1927), както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.

Член на Българския археологически институт от 1920 г. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 г. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател е на Македонския научен институт.[2]

Умира на 3 ноември 1959 г. в София.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

По-важни научни трудове
  • The Fine Arts of Bulgaria, London, 1907
  • Изкуство, театър и литература. Студии и критика 1902/1907, Кюстендил, 1907
  • Архитектоническата форма на Софийската църква „Св. София“. Художествено-историческо изследване. София, 1912
  • Същност и развитие на българската църковна архитектура, 1922
  • Арбанашката къща. Годишник на Археологическия музей, 3, С., 1922, с. 29-59
  • Новото българско изкуство, 1922
  • Югозападната школа в българската стенопис XIII-XIV в. Сборник в чест на Васил Златарски, С., 1925, с.291-342
  • Сасанидската художествена традиция у прабългарите, 1927 (на френски 1930)
  • Къщата на копривщенци, 1927
  • Изкуството в София, Юбилейна книга за София, 1928
  • Денационализация и възраждане на нашето изкуство от 1393-1878 г. – В: България 1000 години, С., 1930, с. 383-440
  • Петдесет години българско изкуство, 2 тома, 1933 – 1934
  • И.В. Мърквичка. Живот и творчество. С., 1955
Художествени творби
  • Русалка. С., 1914
  • Девственият Йосиф. Роман на един младеж. С., 1918
  • Бунт у Хисарови. Комедия на живота. С., 1940
  • Capricio di Capri. Роман. С., 1942[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 57.
  2. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  3. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 557.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Археология“         Портал „Археология          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „България“         Портал „България