Андрей Протич

Андрей Протич
български изкуствовед
Роден	8 ноември 1875 г. Велес, Османска империя
Починал	3 ноември 1959 г. София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, България
Учил в	Лайпцигски университет Хайделбергски университет Технически университет Дрезден
Научна дейност
Област	Археология, литературна критика, изкуствознание
Андрей Протич в Общомедия

Андрей Димитров Протич е български изкуствовед, археолог, литературен критик, публицист и белетрист.

Биография

Роден е на 8 ноември 1875 година в град Велес, Османската империя в семейството на Димитър и Костадина Протич. Първи братовчед е на Димитър Протич. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг (1895 – 1896), а през 1896 – 1897 година – политехника в Дрезден. Завършва германска филология и история на изкуството с философия в Лайпцигския университет през 1901 година, след което се завръща в България и работи като гимназиален учител в София от 1902 до 1907 година. В 1902 година е назначен в Класическата гимназия (Първа мъжка) и командирован в Народната библиотека. На 13 септември 1902 година е назначен в гимназията, а от 1 септември 1903 година преподава във Втора мъжка гимназия. На 8 септември 1911 година отново е назначен в Първа гимназия, а от 1 януари 1913 година е преместен в Софийското средно техническо училище.

През 1903 година е сред основателите на дружество „Съвременно изкуство“. От 1908 до 1912 година е началник на културното отделение на Министерството на народната просвета. Издава опис на българските периодични издания от 1844 до 1900 година, пише статии и рецензии, посветени на изобразителното изкуство и литературата в списанията „Мисъл“, „Отечество“, „Българан“. Участва като доброволец в Балканските войни. От 1912 до 1915 година отново е учител.

По време на Първата световна война е военен кореспондент, награден е с орден „За храброст“. През 1919 година редактира вестник „Военни известия“. От 1920 до 1928 година е директор на Археологическия музей в София.

Пише в списанията „Съвременно изкуство“ (1919) и „Пролом“ (1922 – 1927), както и във вестниците „Развигор“, „Камбана“ и „Литературен глас“. Автор е на много публикации върху историята на българското изкуство.

Член на Българския археологически институт от 1920 година. Редовен член на Българската академия на науките от 1946 година. Член-кореспондент на Румънската академия от 1930 г. Член-основател е на Македонския научен институт.

Умира на 3 ноември 1959 година в София.

Памет

На Андрей Протич е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София (Карта).

Съчинения

По-важни научни трудове

• The Fine Arts of Bulgaria, London, 1907
• Изкуство, театър и литература. Студии и критика 1902/1907, Кюстендил, 1907
• "Архитектоническата форма на Софийската църква „Св. София“, Художествено-историческо изследване. София, 1912
• Същност и развитие на българската църковна архитектура, 1922
• Арбанашката къща. Годишник на Археологическия музей, 3, С., 1922, с. 29 – 59
• Новото българско изкуство, 1922
• Югозападната школа в българската стенопис XIII – XIV в. Сборник в чест на Васил Златарски, С., 1925, с. 291 – 342
• Сасанидската художествена традиция у прабългарите, 1927 (на френски 1930)
• Къщата на копривщенци, 1927
• Изкуството в София, Юбилейна книга за София, 1928
• Денационализация и възраждане на нашето изкуство от 1393 – 1878 г. – В: България 1000 години, С., 1930, с. 383 – 440
• Петдесет години българско изкуство, 2 тома, 1933 – 1934
• И. В. Мърквичка. Живот и творчество. С., 1955

Художествени творби

• Русалка. С., 1914
• Девственият Йосиф. Роман на един младеж. С., 1918
• Бунт у Хисарови. Комедия на живота. С., 1940
• Capricio di Capri. Роман. С., 1942

Външни препратки

• От и за Андрей Протич в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• „Водач за Народния Музей в София“, София, 1923 година
• „Проблемата Лора Каравелова – Яворова“, публикувано във в. „Литературен глас“, бр. 299 – 306, София, 1936 г.
• „Тридесет години борби“, публикувано в сп. „Отечество“, год. V, кн. 33, София, 2/14 август 1917 година