Андрей Стоянов (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Андрей Стоянов.

Андрей Стоянов
български просветен деец и общественик
Роден
Починал

Андрей Стоянов е български просветен деец, фолклорист и общественик, деец на Българското възраждане в Македония. Заради широката си просветна дейност в Македония е наричан „втори Кирил Пейчинович“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоянов е роден на 8 юни 1865 година в семейството на Стоян и Мария в Габрово, тогава в Османската империя, днес България.[2] Завършва с пълен успех Габровската реална гимназия в 1884 година.[1] Става учител и развива широка просветна дейност в Македония. Заема длъжността главен учител във Воден, Тетово, Струмица, Енидже Вардар, като учител и надзирател работи в Солун, а като инспектор на българските училища – в Скопската българска община.[3]

Андрей Стоянов започва учителската си дейност във Воден, където преподава две години - в учебните 1884 - 1885 и 1885 - 1886 година. В това време той подкрепя и развива училищното дело не само в града, но и в цяло Воденско.[4] В учебната 1886 - 1887 година Стоянов започва да преподава в Тетово, където работи без прекъсване до учебната 1893 - 1894 година. Отново Стоянов развива просветна дейност не само в града, но в цяло Тетовско, Гостивар и Гостиварско, подкрепяйки и развивайки българското училищно дело. Посещава редовно отдалечените села, където носи буквари на български, укрепвайки просветното дело и българщината.[5] Той полага големи усилия за девическото образование в областта и работи усърдно, призовавайки по-консервативните българи да изпращат и дъщерите си в училище.[6]

Стоянов развива и широка книжовна декност. Публикува множество статии във вестник „Новини“ в 1891 - 1892 година относно Тетовско, Гостиварско, бита на българите и други. Събира и публикува много народни песни от региона, популяризриайки и запазвайки фолклорното наследство от земите около Горен Вардар. Той е автор и на задълбочено изследване на живота и делото на Константин Пейчинович от 1888 година.[7]

По време на учителстването си в Тетовско, Андрей Стоянов е преследван от дейците на гръцката и сръбската пропаганда в Македония и често е наклеветяван пред османските власти, заради което лежи в затвора.[7]

В учебната 1894 - 1895 година Стоянов се мести в Скопие, където заема длъжността инспектор на българските училища в Скопската българска община. В началото на следващата 1895 - 1896 учебна година е наклеветен от дейци на сръбската пропаганда в града и лежи три месеца в Скопския затвор. След като османските власти разкриват клеветничеството, Андрей Стоянов е освободен от затвора, но длъжността му в Скопската българска община вече е заета. Заминава да работи като учител и училищен надзирател в Солунската българска мъжка гимназия, където работи до края на същата 1895 - 1896 учебна година.[8][9]

В следващата 1896 - 1897 година е изпратен в Струмица като главен учител и надзирател и ръководител на българските селски училища в каазата. На същата длъжност е назначен в следващата 1897 - 1898 година в Енидже Вардар. Андрей Стоянов развива значително черковно-училищните дейности и в Струмишко, и в Ениджевардарско. В края на учебната 1897 - 1898 година Андрей Стоянов напуска Енидже Вардар и се прибира при семейството си в Тетово тежко болен, където умира след няколко дена – на 14 септември 1898 година. Погребан е в двора на тетовската църква.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 91.
  2. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 90.
  3. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 92.
  4. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 93.
  5. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 94 - 95.
  6. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 97 - 98.
  7. а б Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 101.
  8. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 102.
  9. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 83.
  10. Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 102 -103.
     Портал „Македония“         Портал „Македония