Андрей Чапразов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Чапразов
Роден Андрей Михайлов Чапразов
Починал
23 август 1999 г. (79 г.)
Активни години 1944 – 1999
Страница в IMDb

Андрей Михайлов Чапразов e български театрален и филмов актьор.

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 16 февруари 1920 г. в Оряхово.

Завършва театрална школа при Народния театър.

Учи право, след това музика (завършва Държавна музикална академия) и актьорско майсторство.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Сформира и ръководи първия войнишки самодеен колектив на художественото слово и театралната самодейност.

През 1966–1967 г. е директор на „Театъра на поезията и естрадата“. Преминавайки на работа в Народния театър „Иван Вазов“, става един от стълбовете му до пенсионирането си.

Андрей Чапразов има над 5000 записа в радиотеатъра и е несъмненият създател на този жанр в България. Записва на плочи различни поетични композиции.

Член на Съюза на българските филмови дейци.

Андрей Чапразов умира на 23 август 1999 г. в София.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Незабравими са неговите превъплъщения в драматични роли в:

ТВ ТЕАТЪР:

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
Много мили хора д-р Аврамов
1987 Признавам всичко 3
1985 Горски хора началник Калчев
1984 Черните лебеди корепетиторът
1984 Бронзовият ключ Атанас Механджиев
1984 В името на народа 8 генералът
1983 Константин Философ 6
1982 Спирка „Берлин“ 2
1981 Неочаквана ваканция 4
1978 Моите непознати 2 бащата на Борис
1978 Отрова в извора
1978 Топло милиционер
1978 Умирай само в краен случай 2 Уйлям Мортън, резидент на ЦРУ
1977 100 тона щастие журналистът
1976 Реквием за една мръсница 2 Раев, бащата на Ани
1976 Допълнение към закона за защита на държавата генерал Русев
1974 Засада
1974 Последният ерген бащата на Камен Шишков
1974 На живот и смърт 3
1974 Зарево над Драва 2 министърът
1972 Обич архитект Станимиров
1972 На зазоряване 2 нов. професор Андроников (в новелата: „Сърце човешко)
1970 Черните ангели 2 генерал Кирил Данев Лазаров
1969-1971 На всеки километър 26 Механджийски
1969 Господин Никой Димов
1966 Семейство Калинкови 12 д-р Виктор Симеонов-зъболекар, бащата на Мони
1963 Анкета
1962 Специалист по всичко директорът
1961 Краят на пътя инженер Аблъмов
1960 Дом на две улици инженер Калпакчиев
1958 Големанов Горилков
1957 Хайдушка клетва Мехмед бей
1957 Легенда за любовта - („Legenda o lásce“) Чехословакия / България везирът
1956 Две победи Пипев
1956 Точка първа (четец на дикторския текст)
1956 Екипажът на „Надежда“ капитан Петров
1956 Следите остават бащата на Юлия
1955 Това се случи на улицата д-р Пенчев
1954 Героите на Шипка - („Герои Шипки“) СССР / България военния кореспондент
1947 Изкупление Свилен Дарев, техният син (незавършен)
1944 Росица Работник в дъскорезницата (незавършен)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

за него:

  • „Андрей Чапразов. Съвременният образ на романтика“, 1967 (Севелина Гьорова)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]