Андрес Иниеста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Flag of Spain.svg Андрес Иниеста
Andrés Iniesta.jpg
Лична информация
Роден Андрес Иниеста Луян
11 май 1984 г.  (на 34 г.)
Фуентеалбия, Флаг на Испания Испания
Ръст 170 см
Пост Полузащитник
Настоящ отбор
Отбор -
Юношески отбори
19941996
19962002
Flag of Spain.svg Албасете
Flag of Spain.svg Барселона
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
20002003
20022018
Flag of Spain.svg Барселона Б
Flag of Spain.svg Барселона
54
442
(6)
(35)
Национален отбор²
2006Flag of Spain.svg Испания125(13)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 20 май 2018.
2. Информацията е актуална към 27 март 2018.
Андрес Иниеста в Общомедия

Андрес Иниеста Лухан (на испански: Andrés Iniesta Luján) е испански футболист, полузащитник. Играл е за Барселона, както и за испанския национален отбор. Роден е на 11 май 1984 година в селцето Фуентеалбия, провинция Албасете, Испания. С екипа на ФК Барселона Иниеста е печелил 9 пъти Примера Дивисион, 7 пъти Суперкупата на Испания, 6 пъти Купата на краля, 4 пъти Шампионската лига, по 3 пъти Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство и е капитан на отбора от 2015 г. до 2018 г. Печелил е Европейското първенство през 2008 и 2012 г. и Световното първенство през 2010 г. с испанския национален отбор. Изиграл е 125 мача, в които е отбелязал 13 гола като национал. Смятан е за един от най-добрите полузащитници за своето поколение.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Напуска селцето си където е тренирал футбол едва 8-годишен и и се мести в Албасете. Именно в юношеската школа на едноименния местен тим Иниеста се оформя като футболист. Големите отбори бързо забелязват таланта на младока, който е избран за най-добър играч на детското първенство в Испания. Барселона веднага го взима в юношеския си състав когато е 12-годишен. При каталунците Андрес доразвива таланта си и преминава през всички формации на клуба. На 29 октомври 2002 година Луис ван Гаал дава шанс на младока и той прави своя дебют за първия отбор в мач от Шампионската лига срещу белгийския Брюж. През сезон 2004-2005 Иниеста е неизменен титуляр и взима участие в 37 от 38 мача в Примера Дивисион, най-много от всички състезатели на Барселона. Със Самюъл Ето'о и Роналдиньо сформират нападателно трио на Барса. През сезон 2005-2006 поради контузията на Шави, той е твърд титуляр за отбора.

Приносът му към отбора и талантът му е оценен и от новия треньор Франк Рийкард. На 22 август 2006 г. Иниеста вдига трофея Хуан Гампер. Той е и капитан на отбора за турнира, а на финала Барселона побеждава Байерн Мюнхен с 4:0. На 19 юли 2008 г. Реал Мадрид отправя оферта към играча, но каталунците действат светкавично и му предлагат нов договор. Иниеста преподписва и настоящият му договор с Барселона е до месец юни 2014 г. Финансовите условия в него не са споменати, но според медиите на Иберийския полуостров Иниеста ще получава заплата от 5 милиона евро годишно.

Клаузата за освобождаването му от Барселона пък е нараснала близо два пъти и половина и вече е 150 милиона евро.[1] На 24 септември 2008 г., Андрес Иниеста е избран като един от новите капитани на Барселона, след като бившия заместник-капитан Роналдиньо напуска в посока Милан. Всичките други капитани също са от школата на Барселона. Това са Карлес Пуйол, Шави и Виктор Валдес. На 6 май 2009 г. в допълнителното време от полуфинала на Шампионската лига срещу Челси на Стамфорд Бридж, отбелязва изравнителното попадение за 1:1, с което класира Барселона на финала в най-комерсиалния футболен турнир.

На 23 декември 2013 г., Иниеста подновява своят договор с клуба до 2018 година.[2][3][4]

През сезон 2014-2015 Иниеста печели требъл с Барса. След напускането на Шави през лятото на 2015 г. е първи капитан на отбора.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Иниеста с екипа на Испания Испания на Евро 2008

Иниеста прави дебют на международна сцена през 2001 г., помагайки за победата на Испания на Европейското първенство за юноши до 16-годишна възраст., и е в отбора на следващата година при спечелването на Европейско първенство по футбол за юноши до 19 г. През 2003 г. също е част от Испанския нац.отбор на Световното първенство за младежи до 20 г., проведено в ОАЕ, където Ла Фурия губи финала от Бразилия с 1:0. Попада в идеалния отбор на ФИФА за турнира. Иниеста получава първата си повиквателна за мъжкия национален състав за приятелската среща с Русия на 27 май 2006. Част е от Националния отбор на Испания за Световното първенство през 2006 г.. Вкарва първия си гол за Испания на 7 февруари 2007 г. в приятелска срещу Англия. Попада сред 23-мата в отбора на Испания за Евро 2008 в Австрия и Швейцария.

Играе в първите срещи на Испания в груповата фаза и се оказа важна част от екипа на бъдещите шампиони, като вкарва втория гол за победата над Русия.

Участва и в мача срещу Гърция в който Ла Фурия печели с 2:1 след фантастичното воле на Рубен де ла Ред и гола на Дани Гуиса. Следва победа след продължения и изпълнение на дузпи над Италия на 1/4 финала. В полуфинала срещу Русия е обявен за играч на мача. Играе и на финала за победата с 1:0 над Германия. Той е единственият испански играч, който играе във всички мачове от началото на шампионата. Попада в идеалния отбор на УЕФА за турнира.

На Световното първенство в ЮАР през 2010 г. Иниеста вкарва 2 гола. Първият за победата срещу Чили с 2:1,а втория в 116-ата минута на финала срещу Холандия. Този гол носи на Испания първа световна титла в историята.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Майката на Андрес работи като камериерка в хотел Rambla, а баща му е пенсиониран юрист. Негов братовчед на име Хавиер Гастон Алберто, който е на 14 години, играе като нападател за младежките формации на Барселона, а специалистите му предричат бляскаво бъдеще.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Информацията е актуална към 20 май 2018 г.

Клуб Сезон Шампионат Купа на Испания Европейски
турнири
1
Други
турнири2
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Барселона Б 2000–01 10 0 10 0
2001–02 30 2 30 2
2002–03 14 3 14 3
Общо 54 5 54 5
Барселона 2002–03 6 0 0 0 3 0 9 0
2003–04 11 1 3 1 3 0 17 2
2004–05 37 2 1 0 8 0 46 2
2005–06 33 0 4 0 11 1 1 0 49 1
2006–07 37 6 6 1 8 2 5 0 56 9
2007–08 31 3 7 0 11 1 49 4
2008–09 26 4 6 0 11 1 43 5
2009–10 29 1 3 0 9 0 1 0 42 1
2010–11 34 8 5 0 10 1 1 0 50 9
2011–12 27 2 6 2 8 3 5 1 46 8
2012–13 31 3 5 2 10 1 2 0 48 6
2013–14 35 3 6 0 9 0 2 0 52 3
2014–15 24 0 7 3 11 0 0 0 42 3
2015–16 28 1 4 0 7 0 5 0 44 1
2016–17 23 0 5 0 8 1 1 0 37 1
2017–18 30 1 5 1 8 0 1 0 44 2
Общо 442 35 73 10 135 11 24 1 674 57
Общо за кариерата3 442 35 73 10 135 11 24 1 674 57

1Европейските турнири включват Шампионска лига и Лига Европа
2Други турнири включват Суперкупа на Испания, Суперкупа на Европа и Световно клубно първенство
3Не включва мачовете, изиграни за дублиращите отбори на Барселона

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Информацията е актуална към 27 март 2018 г.

Испания
Година Мачове Голове
2006 8 0
2007 12 4
2008 14 1
2009 5 0
2010 15 3
2011 9 1
2012 14 1
2013 17 0
2014 8 1
2015 5 1
2016 8 0
2017 8 1
2018 2 0
Общо 125 13

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Барселона[редактиране | редактиране на кода]

Испания[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]