Андрес Сеговия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрес Сеговия
Андрес Сеговия през 1963
Андрес Сеговия през 1963
Информация
Роден
Andrés Segovia Torres
21 февруари 1893 г.(1893-02-21) [1]
Починал
2 юни 1987 г. (на 94 г.) [1]
Стил Класическа музика
Инструменти китара
Активни години 1909 – 1987
Уебсайт Страница в IMDb
Андрес Сеговия в Общомедия

Андрѐс Сего̀вия Торес (на испански: Andrés Segovia Torres) по-известен като Андрѐс Сего̀вия е изтъкнат испански китарист – виртуоз. Считан е за една от най-влиятелните личности в областта на класическата китара през 20 век с огромно влияние върху развитието ѝ като концертен инструмент. [2]

Сеговия е известен с виртуозните си изпълнения както на творби написани за него от съвременни композитори като Федерико Морено Тороба така и с негови собствени транскрипции на класически творби писани за други инструменти. В интервю за Ню Йорк Таймс от 1967 споделя, че целите на живота му са да освободи китарата от образа ѝ на народен инструмент; да създаде репертоар и аудитория за нея и да ѝ извоюва място на уважаван инструмент в учебните заведения наред с пианото и цигулката [3] – цели за които работи непрестанно до последните си дни.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Сеговия започва да свири на шестгодишна възраст като първият му досег е с фламенко, но още от началото той предпочита експресивната музика на композитори като Федерико Морено Тороба. Музикалните му интереси ужасяват баща му – по професия адвокат, който иска синът му да изучава право. [3]

На десетгодишна възраст е изпратен да живее при чичо си и леля си в Гранада. Там изучава пиано и цигулка, но не проявява особен интерес и отделя повече време на свиренето на китара. [1] Тъй като по това време китарата се смята предимно за „кръчмарски“ инструмент за съпровод на песни и танци Сеговия се развива като самоук китарист прилагайки наученото по теория и история на музиката към китарата. В резултат развива собствена техника на свирене. [1] [3] Прекарва много време в двореца Алхамбра, който за него е извор на вдъхновение.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Дебютът на Сеговия пред публика е през 1909 в Гранада когато е на 16. [1]

Следващите му концерти са в Мадрид през 1912 където изпълнява творби на Франциско Тарега и собствени транскрипции на творби на И.С.Бах, Парижката консерватория през 1915, Барселона през 1916. Следва успешно турне в Южна Америка през 1919. В началото на XX век класическата китара е в упадък като само в Барселона и района на Рио де ла Плата има известен интерес. Появата на Сеговия на сцената заедно с усилията на Мигел Льобет поставя началото на възраждането на интереса към този инструмент.

Комбинацията от силната личност и артистизъм на Сеговия и технологичните новости в началото на XX век (звукозапис, радио, въздушен транспорт) дават възможност за ново популяризиране на китарата.

През 1921 Сеговия се среща в Париж с полския композитор и пианист Александър Тансман, който впоследствие пише известен брой произведения за Сеговия. Едно от тях – Cavatina печели международна награда за композиция в Сиена през 1952.

През 1923 Сеговия посещава за пръв път Мексико. Силно впечатлен от представянето му мексиканският композитор Мануел Понсе пише статия за вестника Ел Универсал, а впоследствие композира многобройни произведения за Сеговия.

Дебютът му в Париж е организиран от големия виолончелист Пабло Касалс по чието лично настояване композитори като Мануел де Файя и Пол Дюка отиват на концерта на неизвестния млад испанец. [3]

Първият му концерт в САЩ през 1928 е организиран от виенския цигулар Фриц Крайслер. [3] Скоро след това бразилският композитор Ейтор Вила-Лобос композира известните си „Дванадесет етюда“, които впоследствие посвещава на Сеговия. Впоследствие Виля-Лобос продължава да пише за Сеговия както и транскрибира множество класически пиеси за китара.

През 1932 във Венеция Сеговия се среща и сприятелява с композитора Марио Кастелнуово-Тедеско. Тъй като Кастелнуово-Тедеско не свири на китара Сеговия му предоставя творби от Понсе и Фернандо Сор, които да изучава. Кастелнуово-Тедеско композира многобройни пиеси за китара много от които посветени на Сеговия. Неговият Опус 99 от 1939 е първият концерт за китара написан през XX век и последната му творба написана в Италия преди да емигрира в САЩ. Премиерата на концерта е в представена от Сеговия в Уругвай през 1939.

През 1935, Сеговия за пръв път изпълнява пред публика Chaconne от Партита в ре минор за соло цигулка на И.С.Бах (BWV 1004) – произведение считано за изключително трудно за изпълнение както на цигулка така и на всеки друг инструмент. Сеговия смята, че Бах е написал тази пиеса за китара или лютня а не за цигулка. Мнозина музиканти въпреки, че не са съгласни с него намират изпълненията му за изключително убедителни. [3]

През 1936 гражданската война в Испания принуждава Сеговия да емигрира. Живее известно време в Генуа а след това се установява в Монтевидео. [1] Въпреки това той не прекъсва връзката си с родината и се връща многократно в Испания по време на режима на Франсиско Франко – нещо което разрушава приятелството му с Пабло Касалс [3]

След Втората световна война Сеговия се връща в Испания и започва да записва по-често и да изнася многобройни концерти в Европа и САЩ в продължение на следващите 30 години.

През 1954, Хоакин Родриго му посвещава своята Fantasía para un gentilhombre (Фантазия за джентълмен).

През 1962 Джон Дуарте посвещава своята Английска сюита оп.31 на Сеговия и съпругата си.

На 24 юни 1981 Сеговия е удостоен от крал Хуан Карлос I с наследствената титла Маркиз на Салобреня като признание за приноса му към музиката и изкуството. [4] [5]

Андрес Сеговия продължава да концертира епизодично и през последните години на живота си живеейки в Коста дел Сол през 70-те и 80-те.

Техника[редактиране | редактиране на кода]

Техниката на изпълнение на Сеговия се отличава от тази на школата на Тарега и последователите му като Емилио Пухол по отношение на позицията на дясната ръка и звукоизвличането. Сеговия както и Мигел Льобет (който преподава на Сеговия много от своите транскрипции на пиеси за пиано на Енрике Гранадос) извличат звуците използвайки едновременно върховете на пръстите и ноктите си, което позволява по богат тембров обхват от другите техники. Исторически различните школи по класическа китара спорят, коя техника на звукоизвличане е най-добра – само с върховете на пръстите, само с нокти или комбинация от двете.

След Втората световна война Сеговия е от първите, които подкрепят използването на новите за времето си струни от найлон вместо традиционните струни от животински черва. Това нововъведение позволява много по-голяма стабилност в цялостния звук и интонация на китарата и е последният липсващ детайл в стандартизацията на инструмента.

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Репертоарът на Сеговия се състои от три основни части. На първо място са съвременни творби включително концерти и сонати повечето от които специално написани за него от композитори, с които той работи съвместно по-специално испанците Федерико Морено Тороба, Федерико Момпоу и Хоакин Родригес, мексиканецът Мануел Понсе, италианецът Марио Кастелнуово-Тедеско и бразилецът Хейтор Виля-Лобос. На второ място транскрипции на класически творби композирани за други инструменти (напр. лютня, клавесин, пиано, цигулка, виолончело) от И.С.Бах, Исак Албениз, Енрике Гранадос и много други видни композитори. На трето място са класически произведения за китара от композитори като Фернандо Сор и Франциско Тарега. Има и някои собствени композиции [6] като Estudio sin luz (Eтюд без светлина), но те са сравнително малка част от репертоара му.

Сеговия подбира внимателно репертоара си и изпълнява само творби с които се идентифицира персонално. Известен е с това, че отказва атонални творби или такива, които смята за прекалено радикални, дори когато са му посветени, напр. отказва Quatre pièces brèves на швейцарския композитор Франк Мартен и Сеговиана на френския композитор Дариус Мийо. [7]

Преподавателска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Сеговия води майсторски класове по време на Музика ен Компостела в Сантяго де Компостела. Преподава и в Академия музикале Чигиана в Сиена подпомаган от венецуелския китарист Арилио Диаз. По-късно неговият клас е поет от италианския китарист Оскар Гилия. [8]

Въпреки дългата си кариера като преподавател Сеговия никога не систематизира своята техника в школа по китара. [1]

Неговият преподавателски стил е повод за противоречия. Някои от съвременните изпълнители го определят като догматично-авторитарен. Джон Уилямс например крикитува неговия обхват като учител и говори за атмосфера на страх в класовете му. [9]

Музикално наследство[редактиране | редактиране на кода]

Сеговия може да се счита за катализатор на възприемането на китарата като сериозен концертен инструмент способен на емоционална наситеност и дълбочина на интерпретацията и като достоен за сцената пред претенциозната музикална общественост, която до този момент възприема китарата като ограничен, салонен инструмент. [1]

През май 1995 в родния му град Линарес е основан музей Фондация Андрес Сеговия.[10]

Цяло поколение класически китаристи се изграждат върху техниката и музикалната чувствителност на Сеговия вкл. виртуози като Кристофър Паркенинг, Джулиан Брийм и Оскар Гилиа.

Оставя и многобройни транскрипции за китара на произведения за други инструменти както и редакции на оригинални произведения за китара.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Сеговия е носител на многобройни награди и отличия вкл. Доктор хонорис кауза от десет университета, благородническа титла маркиз, Награда Сонинг (1974), Ернст фон Сименс Музикпрайс (1985) и награди Награда Грами за албума си Segovia Golden Jubilee (Сеговия – златен юбилей) [11] (1958) както и Грами за цялостно творчество (1986). [12]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Сеговия се жени за пръв път през 1918 за Аделаиде Портийо. Втората му женитба е през 1935 за пианистката Пакита Мадригера. От 1944 поддържа връзка с бразилската певица и китаристка Олга Прагер Коельо, която продължава повече от десетилетие. През 1961 [3] или 1962 [13] се жени за 22-годишната си ученичка Емилия Магдалена дел Корал Санчо. Има общо три деца – син и дъщеря от първия си брак и син от последния. Най-малкият му син Карлос-Андрес е роден повече от 50 години след първите му две деца когато Сеговия е на 77. В интервю той коментира „Аз съм по-прочут с това, че съм баща отколкото като артист“ [3]

Умира в Мадрид от сърдечен удар на 2 юни 1987 г., на 94-годишна възраст. Погребан е в родния си Линарес.

След смъртта му титлата му маркиз на Салобреня наследена от сина му от последния брак Карлос-Андрес де Сеговия и дел Корал. [1]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Andrés_Segovia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | редактиране на кода]