Андре-Мари Ампер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андре-Мари Ампер
André-Marie Ampère
френски учен

Роден
Починал
10 юни 1836 г. (61 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област физика, математика
Повлиян Дени Дидро, Д'Аламбер
Семейство
Съпруга Катрин Каро
Деца Жан-Жак Ампер
Подпис André-Marie Ampère signature.svg
Андре-Мари Ампер в Общомедия

Андрѐ-Марѝ Ампѐр (на френски: André-Marie Ampère) е знаменит френски физик, математик и естествоизпитател, считан за един от основните откриватели на електромагнетизма.[1]

В негова чест единицата за сила на тока е наречена ампер. Той пръв изследва взаимодействията между електрически ток и магнитно поле и формулира основните им закони. Той изказва и разработва теоретично хипотезата, че намагнитването на желязото се дължи на молекулни токове, която и днес, макар и изменена, остава в сила. През 1820 г. предлага електромагнитните явления да се използват за предаване на сигнали.

Изследванията на Ампер имат връзка и с други науки като математика, химия, философия, ботаника.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Essai sur la philosophie des sciences

Роден е на 20 януари 1775 година в Лион, Франция, в заможно семейство. Детските и юношеските години прекарва в малко семейно имение в Полемие, близо до Лион. Ампер получава добро домашно образование. Баща му е привърженик на теорията на философа Жан-Жак Русо, който твърдял, че децата не бива да се обучават в училища, а да им бъде позволено да се учат от самата природа, като наблюдават процесите, протичащи в нея и сами правят своите заключения.

Андре се опитва да смята преди да може да чете, а когато вече се научава да чете, бърза да премине към по-сложни занимания. Интересите му, а също и неговото творчество са разнообразни. Той изучава математика и физика, химия и ботаника, история и литература, латински и старогръцки, философия, пише стихове. Едва навършил 12 години изпраща в Лионската академия своята първа математическа работа за квадратурата на кръга. На 14-годишна възраст прочита многотомната френска енциклопедия, издадена от мислителите Дени Дидро и Д'Аламбер. Тя събужда у него любов към науката и жажда за повече знания. Андре разполага с богата колекция от книги в домашната библиотека, но когато библиотеката на баща му е изчерпана, започва да ходи в градската библиотека, за да изучава трудовете на велики учени.

След смъртта на баща си през 1793 г., е принуден да работи и започва да дава частни уроци. През 1799 се жени за Катрин Каро, която през 1800 г. ражда синът им Жан-Жак Ампер, който по-късно става известен историк, литературовед, член на Френската академия. Андре продължава да дава частни уроци, но поради недостиг на средства през 1802 е принуден да напусне семейството си и да стане редовен учител в град Бург. Същата година излиза от печат книгата му „Съображения върху математическата теория на игрите“ (Considerations sur la theorie mathematique du jeu, Лион, 1802), а през 1803 представя в Академията на науките доклад на тема „Приложение на вариационното смятане към задачите на механиката“, за който получава добри отзиви.

През 1804 получава предложение за работа в Париж. Отначало е назначен като репетитор, а през 1807 става професор в политехническото училище в Париж. Там Ампер написва първото си съчинение по математика. През 1814 става член на Френската академия на науките, а през 1824 – професор по експериментална физика в Колеж дьо Франс.

Умира на 10 юни 1836 година в Марсилия на 61-годишна възраст по време на служебна командировка. Тридесет и три години по-късно тленните му останки са пренесени в Париж. На надгробната плоча е записано: „Той беше толкова добър и толкова скромен, колкото и велик.“ По-късно домът му в Полемие е превърнат в национален музей.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Амперова хипотеза (1820)[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като магнитните полета на магнит и ток по кръгов проводник са еднакви, Ампер приема, че в молекулите на веществата има кръгови токове – елементарни токове, равностойни на малки магнитчета. При ненамагнитено състояние на веществата тези токове са разположени безпорядъчно, магнитните им полета имат всевъзможни посоки и взаимно се унищожават. В магнитно поле елементарните токове се нареждат така, че полетата им имат еднаква посока, събират се и веществото се намагнитва. Хипотезата намира израз в закона на Ампер.

Ампер (единица)[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Амперът като мерна единица първоначално е въведен с решение на Първия международен електротехнически конгрес (1881) като 1/10 от абсолютната електромагнитна единица за силата на тока. След няколко изменения дефиницията влиза в сила на 1 януари 1948 г. Тя е задължителна за всички държави, подписали Конвенцията за метъра. Със Закона за мерките и измерителните уреди от 9 декември 1948 г. единицата ампер е узаконена и в България.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • Неговото име носи лицей в Лион.
  • През 1888 е открит паметник на Ампер в Лион.
  • В негова чест единицата за сила на тока е наречена ампер.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]