Андре Асиман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андре Асиман
André Aciman
Андре Асиман, 2017 г.
Андре Асиман, 2017 г.
Роден2 януари 1951 г. (72 г.)
Професияписател
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Flag of the United States.svg САЩ
Активен период1995 -
Жанрдрама, любовен роман, мемоари, документалистика
Известни творби„Назови ме с твоето име”
Награди„Уайтинг”
„Ламбда“
СъпругаСюзън Уивиот
Деца3
ПодписAndré Aciman signature.jpg
Уебсайт
Андре Асиман в Общомедия

Андре Асиман (на английски: André Aciman) е италиано-американски университетски преподавател, литературен критик и писател на произведения драма, мемоари и документалистика. Той е водещ изследовател на творчеството на Марсел Пруст.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Андре Асиман е роден на 2 януари 1951 г. в Александрия, Египет. Баща му притежава плетачна фабрика. Отгледан е във френско-говорящ дом, където членовете на семейството говорят също италиански, гръцки, ладино и арабски. Родителите му са сефарадски евреи, от турски и италиански произход, от семейства, заселили се в Александрия през 1905 г. Тъй като родителите му са от една от общностите на пребиваващите чужденци в Египет, те не могат да станат египетски граждани. В Египет учи в британски училища.[1][2][3][4][5]

През 1957 – 1958 г. правителството на Египет предприема кампания за прогонване на чуждестранните граждани от страната във връзка със Суецката криза. Това поставя евреите в несигурно положение и семейството напуска Египет през 1965 г. Баща му купува италианско гражданство за семейството и Асиман се местят с майка си и брат си като бежанци в Рим, докато баща му се мести в Париж. Преместват се в Ню Йорк през 1968 г. Получава бакалавърска степен по английски език и сравнително литературознание от Леман колидж на Градския университет на Ню Йорк през 1973 г. и магистърска и докторска степен по сравнително литературознание от Харвардския университет през 1988 г.[1][2][3][4][5]

След дипломирането си преподава сравнително литературознание в Принстънския университет, Бард Колидж и творческо писане в Нюйоркския университет, а след това е професор в Центъра за следдипломно обучение на Градския университет на Ню Йорк, където преподава литературна теория и творчеството на Марсел Пруст.[1][2][3][4][5]

Първата му книга „Out of Egypt“ (Извън Египет) е издадена през 1995 г. В мемоарната си книга представя детството си като светски евреин, израснал в Египет през 50-те и 60-те години на миналия век. Книгата е отличена наградата „Уайтинг“.[1][2][3][4][5]

Негови есета са публикувани в „The New Yorker“, „The New York Review of Books“, „Ню Йорк Таймс“, „The Paris Review“, както и в няколко тома на „The Best American Essays“.[1][2][3][4][5]

През 2007 г. е издаден романът му „Назови ме с твоето име“. Той е история за внезапната и силна любов между един неопитен юноша от интелигентно еврейско семейство и гост в лятната вила на родителите му над морските скали на италианската Ривиера. Книгата получава литературната награда за ЛГБТ произведения „Ламбда“ в секцията гей литература. През 2017 г. романът е екранизиран във филма „Призови ме с твоето име“ с участието на Арми Хамър, Тимъти Шаламе и Майкъл Щтулбарг. Филмът печели „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий.[1][2][3][4][5]

Андре Асиман живее със семейството си в Ню Йорк.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Eight White Nights (2010)[1][2][3][4][5]
  • Harvard Square (2013)
  • Enigma Variations (2017)

Серия „Назови ме с твоето име“ (Call Me by Your Name)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Call Me by Your Name (2007)[1][2][3][4][5]
    Назови ме с твоето име, изд. „Black-Flamingo“ (2019), прев. Ростислав Пламенов
  2. Find Me (2019)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Cat's Cradle (1997)
  • Monsieur Kalashnikov (2007)
  • Abingdon Square (2013)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Out of Egypt (1995) – мемоари, награда „Уайтинг“[1][2][3][4][5]
  • Letters of Transit: Reflections on Exile, Identity, Language, and Loss (1999)
  • False Papers: Essays on Exile and Memory (2000) – есета
  • Entrez: Signs of France (2001) – със Стивън Ротфелд
  • The Proust Project (editor) (2004)
  • The light of New York (2007) – с Жан-Мишел Бертс
  • Alibis: Essays on Elsewhere (2011) – есета
  • Homo Irrealis: Essays (2021)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
  2. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
  3. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в „Book Series in Order“
  4. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография в „Whiting“
  5. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография в Центъра за следдипломно обучение на Градския университет на Ню Йорк

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата André Aciman в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Андре_Асиман&oldid=11293785“.