Андре Дерен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андре Дерен
André Derain
френски художник
Андре Дерен през 1928 г.
Андре Дерен през 1928 г.

Роден
André Louis Derain
Починал
Гарш, Франция
Погребан Франция

Образование Руска академия на науките
Кариера в изкуството
Стил фовизъм
Академия Академия Жулиен
Повлиян Винсент ван Гог, Морис Вламенк, Пол Сезан, Гюстав Курбе, Жан Батист Камий Коро
Семейство
Баща Луи Дерен

Подпис Signatures of André Derain.JPG
Уебсайт
Андре Дерен в Общомедия

Андрѐ Дерѐн (на френски: André Derain) е френски художник и илюстратор, основоположник заедно с Анри Матис на фовизма.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1880 г. в областта Ил дьо Франс. Между 1898 и 1899 г. получава своето образование в реномираната Академия Камило. Там се запознава с Матис, с когото стават приятели. Горе-долу по същото време посещава изложба на ранни творби на Ван Гог в парижкия Есенен салон. През 1900 г. среща Морис Вламенк. С него делят впоследствие едно ателие, където възникват първите му пейзажи. По време на парижкия Есенен салон през 1904 г. се запознава с картините на Пол Сезан.

Андре Дерен ок. 1903 г.

През 1905 г. Дерен за първи път прави впечатление на публиката, когато заедно с Матис излагат новаторски картини на Есенния салон в Париж. След тази изложба критикът Луи Воксел ги нарича Les Fauves (Дивите зверове), откъдето идва името на течението фовизъм. През март 1906 г. известният търговец на картини Амброаз Волар изпраща Дерен в Лондон да нарисува серия от картини за града. В 30 платна той прави портрет на Лондон напълно различен от всичко правено дотогава, включително картините на Уислър и Моне. И до днес тези лондонски картини са сред най-популярните му произведения.

През 1907 г. Дерен експериментира с каменни скулптори и се премества в парижкия квартал на изкуствата Монмартър, за да бъде близо до приятеля си Пикасо и други известни художници. В неговите творби все по-силно се усеща влиянието на Сезан и примитивното африканско изкуство. Дерен илюстрира първите стихосбирки на Гийом Аполинер (1909) и Макс Жакоб (1912), а по-късно (1916) и първата книга на Андре Бретон.

През 1914 г. Дерен взема участие в Първата световна война. Още по това време той вече е познат на голяма част от публиката и получил признание на сцената на изкуството. Дерен създава декорите за балета на Сергей Дягилев „La Boutique fantastique“, след чийто успех рисува многобройни декори за театъра. Неговото влияние и известност се покачват още повече когато през 1928 г. получава в Питсбърг САЩ наградата Карнеги. Негови творби вече се излагат извън Франция: в Лондон, Берлин, Франкфурт, Дюселдорф, Ню Йорк и Синсинати.

Илюстрирани от него книги[редактиране | редактиране на кода]

  • 1909: Guillaume Apollinaire, L'Enchanteur pourrissant
  • 1912: Max Jacob, recueil de poèmes
  • 1916: André Breton, Mont de Piété
  • 1934: Pétrone, Satyricon
  • 1943: Rabelais, Pantagruel, Éditions Skira, Genève

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]