Андре Малро

Андре Малро André Malraux
френски писател и политик
През 1974 година
Роден	3 ноември 1901 г. Париж, Франция
Починал	23 ноември 1976 г. Кретей, Франция
Погребан	Пантеон, Париж, Франция
Националност	Франция
Учил в	Национален институт по ориенталски езици и култури
Работил в	Експрес (1953)
Литература
Жанрове	Роман
Известни творби	„Човешката участ“ (1933)
Награди	„Гонкур“
Повлиян	Андре Жид, Фридрих Ницше
Политика
Партия	Обединение на френския народ
Министър на културата
1959 – 1969
Семейство
Съпруга	Клара Голдшмит, Жозет Клотис, Мари-Мадлен Лиу
Партньор	Луиз дьо Вилморен
Деца	Флоранс, Пиер-Готие, Венсан
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Андре Малро в Общомедия

Жорж Андре Малро (на френски: Georges André Malraux) е френски писател, политик, общественик (деец срещу фашизма и антисемитизма), военен деец (интербригадист, полковник от ВВС на Испания, после участник във Френската съпротива, полковник от ВС на Франция).

Биография

Роден е н Париж на 3 ноември 1901 г. Следва в столичното Национално училище за живи ориенталски езици (днес Национален институт по ориенталски езици и култури).

Още ненавършил 30 години, става известен с няколко романа – „Завоеватели“ (1928) и др. За романа му „Съдбата на човека“ (La condition humaine) е удостоен с престижната френска литературна награда „Гонкур“ през 1933 г.

Не споделя идеите на марксизма, но активно се изказва против настъплението на фашизма, оглавява общественото движение за освобождаване на комунистите Ернст Телман и Георги Димитров в Нацистка Германия. Посещава СССР през пролетта на 1936 г. Участва в антифашистските конгреси на писателите в Париж (1935) и Мадрид (1937).

По време на Гражданската война в Испания командва доброволческа ескадрила на републиканците (1936 – 1937). След началото на Втората световна война бяга от германски плен, ръководи отначало партизанско съединение, а после армейска бригада.

Той е активен поддръжник на Шарл дьо Гол, след войната отговаря за идеологията и пропагандата в неговата партия. В продължение на 14 години почти без прекъсване заема няколко министерски поста в правителството на Франция:

• министър на информацията (21.11.1945 – 20.01.1946),
• министър на радиото, телевизията и печата (01.06.1958 – 08.01.1959),
• министър по културните въпроси (08.01.1959 – 20.06.1969).

Най-значителните следевоенни произведения на Малро са трактат по философия на изкустваото „Гласове на мълчанието“ (Les voix du silence, 1951) и автобиографията „Антимемоари“ (1967).

Умира в гр. Кретей (в столичния регион Ил дьо Франс) на 23 ноември 1976 г. По повод 20-годишнината от смъртта му по инициатива на бившия премиер Пиер Месмер останките му са изровени и препогребани в столичния Пантеон през 1996 т.

Библиография

Оригинални издания

• 1920: Des origines de la poésie cubiste, статия в La Connaissance
• 1921: Lunes en papier, édité par la galerie Simon (Kahnweiler) Paris, с гравюри на Фернан Леже
• 1922: Des lapins pneumatiques dans un jardin français, texte farfelu. Текстове за Dés, сред които статии върху Андре Жид, Жозеф Артюр дьо Гобино, Макс Жакоб и предговор към каталога на изложбата Galanis
• 1924: Écrit pour une idole à trompe textes farfelus donnés en revues et repris dans les Œuvres Complètes, vol.1, Paris: Gallimard, Bibliothèque de la Pléiade.
• 1925: L'Indochine, journal qu'il réalise avec Paul Monin, 29 éditoriaux; puis après interruption devient: L'Indochine enchaînée, 25 éditoriaux, dernière parution le 24 février
• 1925: L'Expédition d'Ispahan, публикувана под псевдонима Maurice Saint-Rose
• 1926: La Tentation de l'Occident, Paris: Grasset
• 1927: Écrit pour un ours en peluche (in 900) – Le voyage aux îles Fortunées (Commerce) – D'une jeunesse européenne dans le livre collectif intitulé: Écrits, Paris: Gallimard
• 1928: Les Conquérants, Paris: Grasset
• 1928: Royaume-Farfelu, Paris: Gallimard
• 1930: La Voie royale, Paris: Grasset, Prix Interallié, (ouvrage présenté comme le 1er volume des Puissances du désert)
• 1932: предговор към френски превод на Любовникът на лейди Чатърли на Дейвид Хърбърт Лорънс
• 1933: La Condition humaine, chez Gallimard, награда „Гонкур“; предговор към френски превод на Светилището на Уилям Фокнър
• 1935: Le Temps du mépris, Paris: Gallimard
• 1937: L'Espoir et, dans la revue Verve son premier texte sur La Psychologie de l'art
• 1938: Espoir, sierra de Teruel, (mise en scène du film) qui sortira en 1945 en France sous le titre de l'Espoir
• 1939: Laclos, étude publiée dans: Tableau de la littérature française
• 1941: Le Règne du Malin, texte inachevé publication posthume
• 1943 – 1948: La Lutte avec l'ange, première partie, 1943, Éditions du Haut-Pays à Lausanne (la Gestapo aurait brûlé la suite du manuscrit); ce volume sera ensuite retitré Les Noyers de l'Altenburg, 1948, Paris: Gallimard
• 1946: Le Démon de l'Absolu, consacré à T. E. Lawrence, dit Lawrence d'Arabie, dont il publiera un extrait sous le titre N'était-ce donc que cela ?
• 1946: Esquisse d'une psychologie du cinéma
• 1947: Les Dessins de Goya au musée du Prado et Le Musée imaginaire, premier tome de la Psychologie de l'art, ouvrage dédié à Madeleine Malraux
• 1947: Romans parution du premier volume de ses Romans dans la bibliothèque de la Pléiade
• 1948: Le Rassemblement, hebdomadaire qu'il crée
• 1948: La Création artistique. Écrit des articles dans Le Rassemblement. Parution de The Case for de Gaulle, qui donne un dialogue entre James Burnham et Malraux
• 1949: Liberté de l'esprit, revue du RPF qu'il crée et à laquelle il collabore, la direction est confiée à Claude Mauriac
• 1949: La Monnaie de l'absolu, 3e volume de la Psychologie de l'art
• 1950 – 1978: Saturne et de nombreux articles dans: Carrefour, Le Rassemblement, La Liberté de l'esprit, le destin, l'Art et Goya
• 1951: Les Voix du silence, qui est une nouvelle version de La Psychologie de l'art
• 1952: La Statuaire premier tome du Musée imaginaire de la sculpture mondiale, chez Gallimard. Préface de nombreux ouvrages dont: Qu'une larme dans l'Océan de Manès Sperber
• 1953: lettres préface à Chimères ou Réalités
• 1954: Des bas-reliefs aux grottes sacrées et Le Monde chrétien chez Gallimard
• 1957: La Métamorphose des dieux, deviendra le premier volume (Le Surnaturel) de la trilogie qui reprend ce titre (voir plus bas)
• 1964: Entre ici..., lors du transfert des cendres de Jean Moulin au Panthéon (repris dans Oraisons funèbres)
• 1967: Antimémoires, (първа част на Miroir des Limbes). En 1972: Antimémoires. Nouvelle édition revue et augmentée
• 1971: Les Chênes qu'on abat... (repris dans La Corde et les Souris)
• 1971: Oraisons funèbres, (huit oraisons reprises dans Le Miroir des Limbes en 1976) – Préface le livre Souvenir à Charles de Gaulle
• 1974: La Tête d'obsidienne (repris dans La Corde et les Souris)
• 1974: Lazare (repris dans La Corde et les Souris)
• 1974: Le Surnaturel, La Métamorphose des Dieux I (paru en 1957 sous le titre La Métamorphose des Dieux)
• 1975: Hôtes de passage (repris dans La Corde et les souris)
• 1975: L'Irréel, La Métamorphose des Dieux II
• 1976: La Corde et les Souris (втора част на Miroir des Limbes)
• 1976: Le Miroir des limbes (constitué des volumes suivants: I. Antimémoires, II. La Corde et les Souris, et Oraisons funèbres), publié en octobre dans la Pléiade
• 1976: L'Intemporel, La Métamorphose des Dieux III

Издания в България

• Надеждата. Превод от френски език Пенка Пройкова и Венелин Пройков. София: „Народна култура“, 1981
• Човешкият жребий. Превод от френски език Валентин Маринов. София: „Фама“, 1994
• Поваленият дъб. София: „Прозорец“, 1995
• Изкушението на Запада. София: „Фама“, 2002

За него

• Елена Михайловска, Андре Малро. Културологичен портрет. София: „Партиздат“, 1983

Филмография

• 1945: L’espoir (роман, сценарий, режисура), със зглавие Sierra de Teruel до 1939 г.
• 1974: Piège pour une fille seule (роман)

Външни препратки

• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Андре Малро, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• Божидар Божилов, „Андре Малро In memoriam“, в-к „Народна култура“, 27 ноември 1976 г., стр. 8