Андре Мари Констан Дюмерил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андре Мари Констан Дюмерил
André Marie Constant Duméril
френски лекар и зоолог
Андре Дюмерил
Андре Дюмерил

Роден
Починал
14 август 1860 г. (86 г.)
Научна дейност
Област Медицина, зоология, анатомия
Андре Мари Констан Дюмерил в Общомедия

Андре Мари Констан Дюмерил (на на френски: André Marie Constant Duméril) е френски лекар и зоолог, професор по анатомия, член на Академията по медицина и на Академията на науките във Франция от 1816 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първи стъпки[редактиране | редактиране на кода]

Андре Дюмерил е роден на 1 януари 1774 година в Амиен и още в детската си възраст има желание и решава да стане лекар. Баща му обаче, който е магистрат и издържа голямо семейство, не може да си позволи да финансира продължителното обучение, необходимо за получаване на медицинско образование. На 17-годишна възраст Дюмерил започва работа като помощник на един аптекар в Руан. Шефът му, който е интелигентен човек и има голяма библиотека, му дава възможност свободно да я ползва. Дюмерил с ентусиазъм се отдава на изучаването и изследването на растенията и през 1791 г. печели награда по ботаника, присъдена от Академията на науките на Руан.[2] Този успех го насърчава да продължи да учи и той се свързва с преподавател от училището по медицина в Руан, който го запознава с човешката анатомия.[1] Посвещава се с плам на изучаването на ботаниката и медицината.[3] През 1793 г. става помощник-учител по анатомия в същото училище.[2]

През 1795 г. Дюмерил е изпратен от кметството на родния си град Амиен, като „ученик на отечеството“, в Училището по здравеопазване, наскоро създадено в Париж. Това не прекъсва интелектуалните му връзки с учените от Руан.[3] След време получава работата на просектор (главен асистент) и става отговорник за дисекциите, които се правят там.[2][3] Завършва медицина в Руан.[1] През 1799 г. става ръководител на научните изследвания по анатомия в Медицинския факултет на Париж, а две години по-късно – професор по анатомия и физиология.[2][4]

Според неговите съвременници, Дюмерил бележи началото на развитието на вкуса към изучаване на естествените науки. Първата му голяма страст е събирането на екземпляри от насекоми и тяхното изучаване.[3]

Младост[редактиране | редактиране на кода]

Габриел Биброн, сътрудник на Андре Дюмерил
Огюст Дюмерил, син и сътрудник на Андре

Дюмерил става протеже и близък приятел на Жорж Кювие, един от големите френски натуралисти и зоолози, и му помага в изследванията по анатомия.[4] Редактор е на първите два тома от труда на Кювие – „Уроци по сравнителна анатомия“.[5] От 1802 г. заема неговото място като преподавател по естествена история, с което е зает в продължение на четири години.[4][6] Кювие го насърчава и в работата му в Националния музей по естествена история в Париж.[4]

През 1801 г. е назначен за професор по анатомия в Медицинския факултет на Париж, като преподава последователно патология и физиология и остава там до 1812 г.[3][7] През 1803 г. защитава докторат по медицина при Франсоа Шоази, относно усъвършенстването на изучаването на човешката анатомия. Работата му е официално публикувана през 1812 г.[3] От 1818 г. Дюмерил преподава физиология във Факултета по медицина в Париж.[2]

След един неуспешен брак, приключил през 1801 г., Дюмерил се жени за Алфонсин Деларош и по този начин се сродява със заможна фамилия от Женева. С помощта на роднините на жена си поддържа тесни връзки с търговци, индустриалци и банкери в града.[3]

Като всички учени на своето време Дюмерил пътува много. През 1802 г., заедно с военния лекар Рене-Никола Дюфриш Деженет, заминава да помага за потушаването на епидемия в Питивие и Орлеан.[3] През 1805 г. заминава за Испания, където епидемия от жълта треска отнема живота на много хора. Лекувайки и изучавайки болестта, обикаля Мадрид, Толедо, Кордоба и Севиля.[4]

Зрели години[редактиране | редактиране на кода]

През 1803 г., с протекцията на Кювие, Бернар дьо Ласепед го избира за свой асистент, който да оглави отделите по херпетология и ихтиология към Националния музей по естествена история в Париж след него.[5] В продължение на 22 години Дюмерил е негов помощник и сътрудник в музея и получава този пост едва през 1825 г., след смъртта на Ласепед.[6]

Запазва членството си в медицински и научни дружества в Амиен и Руан. Става асоцииран член на Дружеството по медицинска практика на Монпелие, Дружеството по наука и изкуство в Майнц, а по-късно и на различни дружества в Бордо, Калвадос и Женева. Асоцииран член е и на Кралското общество на науките, изкуствата и белетристиката в Орлеан. През 1816 г. е избран за член на Академията на науките, а две години по-късно става член на Медицинското общество в Ню Орлиънс, и през 1857 г. – и на това в Лион.[3]

През 1813 г., след смъртта на втория му баща и малко по-късно и на доведения му брат, Дюмерил оставя постоянните си пациенти от богати женевски семейства и се завръща в Париж. Назначен е за лекар в болницата на парижкия район Фобур.[3]

Между 1811 и 1818 г. пътува из цяла Франция, за да председателства различни медицински журита. Това му дава възможност за научен обмен и наблюдения на събрани екземпляри от фауната и флората или цели колекции.[3] На 20 декември 1820 г. кралят създава Кралската академия по медицина и на 27 декември поканва Дюмерил за пълноправен член на академията. През 1823 г., след реорганизация на Факултета по медицина, той заема поста на преподавател по патология, на който остава седем години.[3]

Андре Дюмерил оглавява научна експедиция до Централна Америка, която изследва обширна територия между Панама и югозападните части на Съединени щати. В резултат на това става съавтор на първата изчерпателна книга за влечугите в този географски район.[8]

По време на епидемията от холера, която опустошава френската столица, той с ентусиазъм се посвещава на изучаване на болестта и грижа за болните, за което през 1850 г. получава сребърен медал.[3][9]

През 1853 г. той предава на сина си всички свои позиции и функции и през декември 1856 г. се пенсионира.[9] През 1856 г., на 83 годишна възраст, той подава оставка и остава само с титлата почетен професор.[3] През 1860 г., заедно със сина си създава първия вивариум за влечуги в Париж.[9]

Аналитична ентомология, публикувана през 1860 година
Боа на Дюмерил

Два месеца преди смъртта си става кавалер на Почетния легион.[9] Андре Дюмерил умира на 14 август 1860 г. в Париж.[7] Погребан е в гробището Пер Лашез. Неговото име и бюст са издълбани релефно върху фронтона на Голямата зала на Музея на Париж.[3]

Той е баща на друг известен зоолог – Огюст-Анри Дюмерил, който завършва медицина, преподава естествена история и геология в различни колежи в Париж и а през 1857 г. се присъединява към баща си като професор в същия музей.[6]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Най-важният му труд е „Обща херпетология или пълна естествена история на влечугите“ (L'erpetologie generale), издаден в 10 тома и придружен с атлас, по който работи от 1835 до 1850 г. Той съдържа първи опити за систематизация на всички известни влечуги с подробно описание на 1 311 вида влечуги и земноводни и над 350 илюстрации.[6][9] Съдържа и коментари върху анатомията, поведението и историята на видовете. Работи по него с помощта на също така известния зоолог и херпетолог Габриел Биброн, а след неговата смърт продължава със сина си Огюст.[2]

През 1804 г. написва „Елементарен трактат по естествена история“, в който благодари на Кювие и отбелязва, че трудът е създаден по негов съвет.[4] Година след това, по време на пътуването му в Испания, излиза от печат неговата „Аналитична зоология“, в която обхваща цялото животинско царство и показва връзките между различните родове.[3] Прави и класификация на мекотелите, като ги разделя на пет основни групи.[10] Книгата претърпява второ издание още на следващата година.[4]

През 1808 г. създава своята гръбначно-черепна теория, доразвита по-късно от немския натуралист Лоренц Окен.[2] Друг негов ценен труд, издаден през 1812 г., е „Класификация на насекомите“.[5] Написва и всички статии по ентомология за Речник на природните науки в 50 тома, публикуван между 1821 и 1830 г., като ги илюстрира с 60 оригинални рисунки.[3]

Известни и важни негови работи са „Елементи на естествените науки“ от 1848 г., „Аналитична ихтиология“ (1856), „Аналитична ентомология“ в два тома (1860) и други.[6]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Биолозите, изучаващи влечугите и земноводните, все още продължават да кръщават на него новооткрити видове. Неговото име носят боата Acrantophis dumerili и дюмериловият варан, които обитават екваториалните и мангрови гори на Индонезия и Мадагаскар. На него е кръстена и кораловата змия на Дюмерил.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]