Андрий Парубий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрий Парубий
Андрій Володимирович Парубій
украински политик
Andriy parubiy cropped.jpg
Роден

Националност Флаг на Украйна Украйна
Образование Лвовски университет

Уебсайт www.parubiy.org
Андрий Парубий в Общомедия

Андрий Парубий (на украински: Андрій Парубій; *31 януари 1971 г. в Червоноград) е украински политик.[1] Председател на Върховната Рада на Украйна от 14 април 2016 г.[2] Преди това е Секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана, който оглавява след победата на украинската Революция на достойнството.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Още преди ликвидирането на СССР е активен участник в движението за независимост на Украйна, през 1989 г. е арестуван за кратко време.[1] През 1991 г. създава Социал-Националната партия на Украйна (СНПУ) заедно с Олех Тяхнибок.[1] 1998 – 2003 Парубий е сред лидерите на парамилитарната организация „Патриот на Украйна“ – част от СНПУ. 2004 напуска партията, активно участва в Оранжевата революция.[1] През 2007 г. става депутат от украинския парламент от президентската партия на Виктор Юшченко „Наша Украйна“.[1] През 2012 г. отново е избран в парламента, но вече от партията „Отечество“ („Батьківщина“) на Юлия Тимошенко.

От декември 2013 г. до края на Революция на достойнството е главен комендант на Майдана,[3] координира отрядите на самоотбраната (така наречените „Сотни“).[4] По време на руската агресия в Крим през март 2014 г. е секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. През септември 2014 г. отново е избран в парламента от списъка на обединението „Народен Фронт“, а след като председателят на Върховната Рада Володимир Гройсман е назначен за премиер министър, Парубий е избран на негово място.

Мария и Петр Порошенко.jpg

Активен на международно ниво, посещава с официални визити редица държави в Европа и Азия. Под ръководството на Парубий Върховната Рада два пъти гласува обръщение до главата на Вселенската патриаршия Вартоломей да признае независимостта на Украинска православна църква.

Женен, с дъщеря, семейството му живее в Лвов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Біографія. // Посетен на 16 декември 2018. (на украински)
  2. Rada appoints Andriy Parubiy its speaker, Інтерфакс-Україна
  3. Парубий снова стал комендантом на Евромайдане, , Архив на оригинала
  4. Radicals a wild card in Ukraine’s protests, The Washington Post, Архив на оригинала