Андрий Парубий
Андрий Парубий Андрій Володимирович Парубій | |
---|---|
украински политик | |
![]() | |
Роден | |
Националност | ![]() |
Учил в | Лвовски университет |
Политика | |
Уебсайт | www.parubiy.org |
Андрий Парубий в Общомедия |
Андрий Парубий (на украински: Андрій Парубій; * 31 януари 1971 г. в Червоноград) е украински политик.[1] Председател на Върховната Рада на Украйна от 14 април 2016 г.[2] Преди това е Секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана, който оглавява след победата на украинската Революция на достойнството.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Още преди ликвидирането на СССР е активен участник в движението за независимост на Украйна, през 1989 г. е арестуван за кратко време.[1] През 1991 г. създава Социалнационалната партия на Украйна (СНПУ) заедно с Олех Тяхнибок.[1] 1998 – 2003 Парубий е сред лидерите на парамилитарната организация „Патриот на Украйна“ – част от СНПУ. 2004 напуска партията, активно участва в Оранжевата революция.[1] През 2007 г. става депутат от украинския парламент от президентската партия на Виктор Юшченко „Наша Украйна“.[1] През 2012 г. отново е избран в парламента, но вече от партията „Отечество“ („Батьківщина“) на Юлия Тимошенко.
От декември 2013 г. до края на Революция на достойнството е главен комендант на Майдана,[3] координира отрядите на самоотбраната (така наречените „Сотни“).[4] По време на руската агресия в Крим през март 2014 г. е секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана. През септември 2014 г. отново е избран в парламента от списъка на обединението „Народен Фронт“, а след като председателят на Върховната Рада Володимир Гройсман е назначен за премиер министър, Парубий е избран на негово място.

Активен на международно ниво, посещава с официални визити редица държави в Европа и Азия. Под ръководството на Парубий Върховната Рада два пъти гласува обръщение до главата на Вселенската патриаршия Вартоломей да признае независимостта на Украинска православна църква.
Женен, с дъщеря, семейството му живее в Лвов.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Біографія. // Посетен на 16 декември 2018. (на украински)
- ↑ Rada appoints Andriy Parubiy its speaker, Інтерфакс-Україна
- ↑ Парубий снова стал комендантом на Евромайдане, Архив на оригинала
- ↑ Radicals a wild card in Ukraine’s protests, The Washington Post, Архив на оригинала