Андрогинен скачващ възел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Cкачващ възел АПАС-75

Андрогинният скачващ възел — (на руски: Андрогинно-периферийный агрегат стыковки) е космически скачващ механизъм, използван на Международната космическа станция. Той се използва за скачване на совалките на Спейс Шатъл и за съединяване на функционалния-товарен блок («Заря») с херметичния скачващ преходник (PMA-1). Аналогичeн скачващ възел е възможно да се използва на китайския космически кораб Шънджоу, което да му позволи да се скачи с МКС.

Устройство[редактиране | edit source]

Възелът е създаден в московскоото конструкторско бюро «Енергия» от В. Сиромятникови в рамките на проекта «Союз-Аполо». Идеята за създаването се появява в противовес на несимметричните системи тип «щепсел и контакт». Така скачващият пръстен на всеки андрогинен възел може да се скачи с всеки дръг скачващ пръстен на друг андрогинен възел. Всеки един от тях може да е във всеки момент "активен" или съответно "пасивен" и са напълно заменяеми.

АПАС-75[редактиране | edit source]

АПАС-75 е разработен за експерименталния полет «Аполо — Союз» (ЕПАС). За разлика от предишните скачващи системи, при необходимост всяка от страните могат да изпълняват активна или пасивна роля. За скачване лопатовидните направляващи на разтворения активен елемент (десния) и скрития пасивен елемент (левия) се съединяват плътно. Пръстенът държи направляващите изместени в посока на блокирания активен елемент и захваща тези на пасивния. След захващането, амортисьорите на американския елемент поглъщат остатъчната кинетическа енергия; в съветския елемент тази роля изпълняват механични буфери. След това активния елемент се отваря, за да се съединят със скачващите обръчи. Направляващите и гнездата в скачващите обръчи завършват изравняването. Четири пружини отблъскват лост, държащ космическите кораби отделно. В СССР са построени пет космически кораба Союз, използващи АПАС-75. Първите три летяли, като тестови системи (Космос 638, Космос 672 и Союз 16). Един се използвал за експерименталния полет «Аполо — Союз» - Союз 19 и само тук е реално използвана тази скачваща система. Последния полет със системата бил със Союз 22. За съвместния полет американския кораб извежда в орбита съвместния скачващ модул, от едната страна на който имала скачващ обръч АПАС-75, а от другата — скачващ обръч «Аполо».

АПАС-89[редактиране | edit source]

Cкачващ възел АПАС-89

АПАС-89 е разработен като система за скачване на Буран с орбиталната станция «Мир». Стария принцип е преработен. Външния диаметър е намален от 2030 мм до 1550 мм и направляващите лопатки са разположени вътре, а не извън обръча. Това ограничило вътрешния диаметър на скачващото гнездо до 800 мм.

Проектът «Буран» е спрян през 1994 г. и никога не е летял на космическата станция «Мир», но през 1993 с модула «Кристал» е оборудван с два възела се скачва корабът Союз ТМ-16. При планирането на Мир-Шатъл като скачваща система е избран андрогинния възел. Посещенията на американските совалки се осъществявали с използоването на скачващия пръстен на АПАС, първоначално създаден за "Буран" и инсталирана конзола, разработена за американската космическа станция «Фрийдъм». Модулът за скачване на "Мир" е всъщност преходът между "Кристал" и совалката и се използвал АПАС-89 от двете страни.

АПАС-95[редактиране | edit source]

Совалката се скачва с "Мир"

АПАС-95 е текущата версия, основана на АПАС-89, използван в проекта "Шатъл-Мир". Системата има активна и пасивна страна. Активен пръстен, излиза от совалката, захваща пасивния двоен пръстен на херметичния скачващ преходник на космическата станция. Захващащият пръстен ги изравнява и ги съединява заедно и се заключва с 12 заключалки, фиксира двата кораба с херметическо скачване.

Други скачващи системи[редактиране | edit source]

На руските модули на МКС се използва системата "щифт-конус" - скачващи агрегати ССВП за скачване на кораби "Союз" и "Прогрес" и хибридни скачващи агрегати ССВП-М за скачване на модулите.ССВП-М има скачващ шпангоут като на АПАС-95.