Андроник Дука Каматир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андроник Дука Каматир
Ἀνδρόνικος Δούκας Καματηρός
византийски държавник и богослов
Роден
ок. 1110 г.
Византия
Починал
ок. 1180 г.
Византия
Семейство
БащаГригорий Каматир
МайкаИрина Дукина
ДецаВасилий Дука Каматир
Ефросина Дукина Каматерина

Андроник Дука Каматир (Ἀνδρόνικος Δούκας Καματηρός) е византийски аристократ, държавник и богослов от средата на XII век, автор на богословския трактат „Свещено всеоръжие“[1] (Ἱερὰ Ὁπλοθήκη).[2]

Андроник Дука Каматир е роден около 1110 г.[3] Син е на севаста Григорий Каматир[2] – човек със скромен произход и добро образование, който заема висши държавни длъжности при управлението на Алексий I и Йоан II Комнин – и на Ирина Дукина (ок. 1093 – 1123). По майчина линия Андроник се родее с управляващата династия, тъй като за майка му се предполага, че е била племенница на императрица Ирина Дукина – вероятно дъщеря на протостратора Михаил Дука[3], който е брат на императрицата. Тесните роднински връзки на Каматир с Дукините се потвърждават от няколко различни източника, в които той е назован с двойното име Каматир и Дука – най-вече в стиховете на Георги Скилица, посветени на трактата „Свещено всеоръжие“, и в една епиграма на Теодор Продром, посветена на икона, притежавана от Андроник.

Близкото родство на Андроник с императосрското семейство — по майчина линия той е втори братовчед на император Мануил I Комнин[4] – му гарантира израстване в дворцовата йерархия — получава титлата севаст, а през средата на 50-те години вече е препозит за молбите (ὁ ἐπὶ τῶν δεήσεων, епи тон деисеон) – дворцов чиновник, отговорен за писмата до императора[5]. След това Андроник Дука Каматир се издига до най-висшите магистратски длъжности в империята – епарх на Константинопол (1157 – 1161) и велик друнгарий на виглата (1166 – 1176).[6][7][8] През 1161 г. Дука Каматир е част от дипломатическа мисия, изпратена в Антиохийското княжество, за да ескортира втората съпруга на императора – Мария Антиохийска, до Константинопол.[2][9] Изтъкнат богослов, Андроник Дука Каматир играе важна роля в провеждането на императорската политика в областта на църковните дела: той не само редактира и предава императорския спор с латинските кардинали, поместен в неговото „Свещено всеоръжие“, но през 1173 г. е натоварен и с прилагането на императорския декрет за отсъстващите епископи.

Андроник Дука Каматир е имал няколко деца, но са известни имената само на три от тях:

Точната година на смъртта му е неизвестна, но се предполага, че Андроник Дука Каматир умира през 1180 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кузнеков 2015, dveri.bg.
  2. а б в Шестаков 1926, с. 51.
  3. а б в Bucossi 2009, с. 114.
  4. а б Bucossi 2009, с. 116.
  5. Гръцки извори за българската история. Т. IX, 2. София: БАН, 1994. с. 85
  6. Magdalino 1993, с. 259.
  7. Bucossi 2009, с. 114 – 115.
  8. Guilland 1967, с. 576.
  9. Polemis 1968, с. 126.
  10. ODB , Kamateros (A. Kazhdan), p. 1198.
  11. Polemis 1968, с. 127ff..
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Andronikos Kamateros“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​