Андроник Дука Каматир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андроник Дука Каматир
Ἀνδρόνικος Δούκας Καματηρός
византийски държавник и богослов
Роден
ок. 1110 г.
Византия
Починал
ок. 1180 г.
Византия
Семейство
Баща Григорий Каматир
Майка Ирина Дукина
Деца Василий Дука Каматир
Ефросина Дукина Каматерина

Андроник Дука Каматир (Ἀνδρόνικος Δούκας Καματηρός) е византийски аристократ, държавник и богослов от средата на XII век, автор на богословския трактат „Свещено всеоръжие“[1] (Ἱερὰ Ὁπλοθήκη).[2]

Андроник Дука Каматир е роден около 1110 г.[3] Син е на севаста Григорий Каматир[2] – човек със скромен произход и добро образование, който заема висши държавни длъжности при управлението на Алексий I и Йоан II Комнин – и на Ирина Дукина (ок. 1093 – 1123). По майчина линия Андроник се родее с управляващата династия, тъй като за майка му се предполага, че е била племенница на императрица Ирина Дукина – вероятно дъщеря на протостратора Михаил Дука[3], който е брат на императрицата. Тесните роднински връзки на Каматир с Дукините се потвърждават от няколко различни източника, в които той е назован с двойното име Каматир и Дука – най-вече в стиховете на Георги Скилица, посветени на трактата „Свещено всеоръжие“, и в една епиграма на Теодор Продром, посветена на икона, притежавана от Андроник.

Близкото родство на Андроник с императосрското семейство — по майчина линия той е втори братовчед на император Мануил I Комнин[4] – му гарантира израстване в дворцовата йерархия — получава титлата севаст, а през средата на 50-те години вече е препозит за молбите (ὁ ἐπὶ τῶν δεήσεων, епи тон деисеон) – дворцов чиновник, отговорен за писмата до императора[5]. След това Андроник Дука Каматир се издига до най-висшите магистратски длъжности в империята – епарх на Константинопол (1157 – 1161) и велик друнгарий на виглата (1166 – 1176).[6][7][8] През 1161 г. Дука Каматир е част от дипломатическа мисия, изпратена в Антиохийското княжество, за да ескортира втората съпруга на императора – Мария Антиохийска, до Константинопол.[2][9] Изтъкнат богослов, Андроник Дука Каматир играе важна роля в провеждането на императорската политика в областта на църковните дела: той не само редактира и предава императорския спор с латинските кардинали, поместен в неговото „Свещено всеоръжие“, но през 1173 г. е натоварен и с прилагането на императорския декрет за отсъстващите епископи.

Андроник Дука Каматир е имал няколко деца, но са известни имената само на три от тях:

Точната година на смъртта му е неизвестна, но се предполага, че Андроник Дука Каматир умира през 1180 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кузнеков, 2015, dveri.bg
  2. а б в Шестаков, 1926, с. 51
  3. а б в Bucossi, 2009, p. 114
  4. а б Bucossi, 2009, p. 116
  5. Гръцки извори за българската история. Т. IX, 2. София: БАН, 1994. с. 85
  6. Magdalino, 1993, p. 259
  7. Bucossi, 2009, pp. 114–115
  8. Guilland, 1967, p. 576
  9. Polemis, 1968, p. 126
  10. ODB, "Kamateros" (A. Kazhdan), p. 1198
  11. Polemis, 1968, pp. 127ff.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Andronikos Kamateros“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.