Андроник Кондостефан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андроник Кондостефан
Ἀνδρόνικος Κοντοστέφανος
византийски военачалник
Роден
около 1132 г.
Починал
не по-рано от 1183 г.
Семейство
Баща Стефан Кондостефан
Майка Анна Комнина

Андроник Кондостефан (на старогръцки: Ἀνδρόνικος Κοντοστέφανος Κομνηνός; на латински: Andronicus Contostephanus Komnenos; * ок. 1132/1133; † сл. лятото 1183) е велик дука, военачалник, адмирал и политик на Византийската империя.[1][2]

Той е син на панхиперсеваста Стефан Кондостефан (ок. 1107 – 1149) и принцеса Анна Комнина (* 1100), дъщеря на византийския император Йоан II Комнин (1087 – 1143) и Ирина (1088 – 1134). [3] Брат му Йоан е военачалник. Андроник е племенник на императорите Алексий Комнин (1106 – 1142) и Мануил I Комнин (1118 – 1180).[4]

Андроник служи при чичо си Мануил I Комнин. Той командва византийската флота на Пелопонес и Крит [5] Андроник участва в битката при Корфу през 1149 г., в която баща му е убит.[6] Андроник командва византийската войска и побеждава в битката при Сирмиум на 8 юли 1167 г. унгарската войска с командир Дéнес, граф на Бáкс. Така с мирния договор от Белград Унгария е принудена да отстъпи Далмация и Хърватия. През 1169 г. Андроник е командир на флота от 230 кораби и транспортира византийската войска в Египет.[7] Той участва в битката при Дамиета.

През 1176 г. той участва в битката при Мириокефалон против селджуките.

През 1182 г. Андроник Кондостефан оказва подкрепа на Андроник Комнин в борбата срещу властта на Мария Аланска, която оглавява регентския съвет на малолетния император Алексий I Комнин след смъртта на Мануил I Комнин. Скоро след като завзема властта, Андроник I Комнин дава воля на своя тираничен характер и започва репресии, целящи да ограничат властта и влиянието на столичната аристокрация. Това става причина Андроник Кондостефан и Андроник Ангел да организират заговор срещу новия император. Съзаклятието е разкрито, Кондостефан и синовете му са арестувани и ослепени.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никита Хониат, „История“ на Византия, Magdalino, p. 13.
  2. Цанкова-Петкова, Геновева, Петър Ангелов. Извори за историята на София IV-XIV век. София, Народна просвета, 1980. с. 51.
  3. Andronicus Contostephanus, fmg.ac
  4. Varzos 1984a, pp. 380 – 381
  5. Angold, Michael (1997). The Byzantine Empire, 1025 – 1204: A Political History. Longman. ISBN 0-582-29468-1.
  6. Kinnamos, John (1976). Deeds of John and Manuel Comnenus. p. 170., transl. by Charles M. Brand. Columbia University Press.
  7. Phillips, Jonathan (2004). The Fourth Crusade and the Sack of Constantinople. Penguin Group. ISBN 978-0-14-303590-9.