Андрю Карнеги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрю Карнеги
Andrew Carnegie
американски бизнесмен

Роден
Починал
Погребан Съединени американски щати

Религия атеизъм

Подпис Andrew Carnegie signature.svg
Андрю Карнеги в Общомедия

Андрю Карнеги (на английски: Andrew Carnegie; произношение: Кар′нейги, но обикновено ′Карнъги или Кар′неги[1]) е американски бизнесмен и филантроп от шотландски произход.

Той е роден в Дънфърмлин, Шотландия в бедно семейство и емигрира в САЩ през 1848 г. Заселва се със семейството си в Питсбърг, Пенсилвания, където по-късно си спечелва името на известен бизнесмен и филантроп.

През 1870 г. построява първата си доменна пещ, а към 1890 г. е начело на бързо растящата американска стоманодобивна промишленост. Негово верую е „Евангелието на богатството“ (на английски: Gospel of Wealth), чиято централна теза е, че богатите имат морален дълг да бъдат големи филантропи. В съответствие с това през 1900 г. създава в Питсбърг Техническо училище „Карнеги“ с цел да обучи майстори и занаятчии и да ги превърне в инженери и учени. Впоследствие то се разширява и превръща в университета „Карнеги Мелън“. Построил е стотици обществени библиотеки и няколко големи научноизследователски центъра и фондации.[2]

Дарява немалка сума за построяването на концертна зала в Ню Йорк, наименувана в негова чест "Карнеги Хол". Други сгради с дарения от него и носещи неговото име са: 420-местна зала в Люисбург, Западна Вирджиния; 1928-местна зала в Питсбърг, Пенсилвания (в съседство с музея „Карнеги“ за естествена история, както и с библиотеката „Карнеги“ на Питсбърг); 1022-местна музикална зала, част от библиотеката на предградието на Питсбърг Хоместед; 540-местна зала в родния му град Дънфърмлин, Шотландия.

Фондацията на Карнеги спонсорира провеждането на известната Карнегиева анкета след Междусъюзническата война в 1913 г. [3]

В София, близо до НДК има улица, носеща неговото име.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. MacKay. Little Boss: A life of Andrew Carnegie. p. 29
  2. Joseph Frazier Wall, Andrew Carnegie (1970).
  3. Ира Антонова, Андрю Карнеги – големият български благодетел, mdl.bg, 26 ноември 2012

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]