Анекдотични доказателства

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Анекдотичните доказателства представляват доказателства, изведени от анекдоти, т.е. употребата на отделни случаи като доказателства, в подкрепа на дадено генерализирано твърдение или теза. В перспективата на критичното мислене и научния метод, анекдотичните доказателства са неподходяща основа за формиране на каузални аргументи,[1] но могат да бъдат ценен източник на информация за конструиране на хипотеза, както и да бъдат факти, опровергаващи хипотеза.[2] В псевдонауката анекдотите често са използвани, като подкрепа на твърдения за „чудотворно изцеление“ или „алтернативни“ методи на лечение.[3] В тези случаи употребата на анекдотични доказателства представлява разновидност на логическата заблуда прибързана генерализация.[4]

Употребата на анекдотичните доказателства се проявява в т.нар. ефект на заблуждаващата яркост или ефект на живостта. Макар че тази яркост няма принос към логическото подкрепление на даден аргумент, тя може да има много силен психологически ефект на убеждението: хората ценят повече свидетелства, които са ярки и достижими чрез паметта. Резултатът е прекомерно кредитиране на подобни доказателства.[5]

Примери за неверни анекдотични доказателства, използвани като опит да се опровергае твърдението, че тютюнопушенето е вредно, са: „Моят дядо пушеше по две кутии цигари на ден и доживя до 90 години“ и „Сестра ми никога не е пушила, а умря от рак на белите дробове“. Такива единични твърдения не доказват нищо, понеже причините в тях не гарантират последствията, а само влияят върху вероятността последствията да се случат. Такава употреба на отделен случай (анекдотично доказателство) е често срещана стратегия за обезсилване на вероятностните аргументи, които застъпват, че нещо е по-вероятно да е така, отколкото да не е, но това не важи за всички случаи.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bassham et al. (2011), стр. 316-317; Epstein & Kernberger (2006), стр. 287-288 и 391.
  2. Gambrill (2005), стр. 92.
  3. Bassham et al. (2011), стр. 467.
  4. Moore & Parker (2009), стр. 362.
  5. Stanovich (2013), стр. 72.
  6. Stanovich (2013), стр. 151-153.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Bassham, G., et al. (2011). Critical Thinking: A Student’s Introduction. New York, NY, USA: McGraw-Hill. ISBN 9780073407432
  • Epstein, R., & Kernberger, C. (2006). Critical thinking. Australia Belmont, CA: Thomson/Wadsworth. ISBN 9780534583484
  • Gambrill, E. (2005). Critical thinking in clinical practice: Improving the quality of judgments and decisions. Hoboken, NJ, USA: Wiley. ISBN 9780471471189
  • Moore, B., & Parker, R. (2009). Critical thinking. Boston, MA, USA: McGraw-Hill. ISBN 9780073386676
  • Stanovich, K. (2013). How to think straight about psychology. Boston, USA: Pearson. ISBN 9780205914128

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]