Направо към съдържанието

Анели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лоренцо Делеани, Основателите на Фиат. Картината изобразява подписването на устава на Фиат от граф Емануеле Качерано ди Брикеразио и сенатор Джовани Аниели, третият отдясно.

Анèли (на италиански: Agnelli) е семейство италиански предприемачи с ключова роля в икономическия и обществения живот на Италия. Интересите им обхващат различни сектори, сред които автомобилната индустрия – чрез „Фиат“ през XX век – и спортът, където от 1949 г. насам притежават мажоритарния дял във ФК „Ювентус“, както и спортния център „Сиспорт“.

Основата на семейните активи остава автомобилният сектор, благодарение на дяловете им в в групата Стелантис, Ферари и Ивеко. Семейството е активно и в други области – от издателска дейност до финанси и спорт – чрез командитното дружество Giovanni Agnelli e C., в което партнират със семейство Нази. Това дружество контролира финансовата холдингова компания Exor, една от най-влиятелните в Европа.[1][2]

Множество представители на фамилията заемат водещи позиции в групата „Фиат“ – сред тях Джовани Анели, Джани Анели, Умберто Анели, Джовани Алберто Анели, Джон Елкан и Андреа Анели. Членове на семейството имат и значими институционални роли: Джовани Анели е сенатор на Кралство Италия, Джани Анели – пожизнен сенатор, Сузана Анели – заместник-секретар и министър на външниte работи на Италия, Умберто Анели – депутат. Джовани Алберто Анели, Джон Елкан и Андреа Анели също се утвърждават като водещи фигури в бизнес средите, допринасяйки за запазването на ролята на семейството като една от най-влиятелните семейства в съвременна Италия.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]
Джовани Анели с племенника си Джани през 1940 г.

Произходът на семейство Анели вероятно датира от Приеро – село в Южен Пиемонт, откъдето един негов клон се премества в град Ракониджи, близо до Торино, през първата половина на XVIII век. Там семейството развива дейности, свързани с отглеждането на копринени буби и управлението на предачни фабрики, постепенно укрепвайки икономическото си положение в рамките на Кралство Сардиния.[4]

Един от клоновете се насочва към свободните професии, давайки лекари и юристи, докато другият се ангажира по-тясно с финансови и предприемачески дейности. Към този последен клон принадлежи Джузепе Франческо Анели, който се установява в Торино и малко след Реставрацията се утвърждава като един от водещите икономически оператори в савойската столица, активен в банковото дело и търговията.[5]

XIX век

[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век семейство Анели укрепва присъствието си в Торино, съчетавайки предприемаческа инициатива с постепенно интегриране в градската аристокрация. Джовани Анели (1866–1945), внук на Джузепе Франческо, учи във Военната академия в Модена и започва кариерата си като кавалерийски офицер, преди да се посвети изцяло на бизнеса. През 1923 г. е назначен за сенатор на Кралство Италия, а през 1937 г. получава почетна степен по инженерство от Политехническия университет в Торино.[6]

Джовани се жени за Клара Бозели, от която има две деца: Едоардо и Катерина (Аничета). Едоардо, женен за Вирджиния Бурбон дел Монте, принцеса от древно тосканско семейство, допълнително укрепва връзките на фамилията с италианската аристокрация. От този брак се раждат Клара, Джовани (Джани), Сузана, Мария Соле, Кристиана, Джорджо и Умберто.[2]

Катерина, сестрата на Едоардо, се омъжва за барон Карло Фердинандо Нази, поставяйки началото на клона Нази, който запазва значима роля в бизнес и обществения живот на Торино.[7]

XX век

[редактиране | редактиране на кода]

С началото на XX век семейство Анели окончателно се утвърждава в националната индустриална сцена. Джовани Анели е сред основателите на ФИАТ (Fabbrica Italiana Automobili Torino) през 1899 г., става първият ѝ директор и превръща предприятието от механична работилница в модерна компания, предназначена да доминира в италианския автомобилен сектор. Въвеждането на поточната линия в завода „Лингото“ през 1923 г. бележи началото на масовото производство по американски модел.[8]

След смъртта на Джовани през 1945 г. моралното и индустриално наследство е поето от неговия племенник Джани Анели, най-разпознаваемата фигура на фамилията. Известен като „Адвоката“, Джани ръководи ФИАТ през периода на следвоенно възстановяване и икономически бум, разширявайки влиянието на семейството и в издателския сектор (вестник „Стампа“), и в спорта (ФК „Ювентус“).

Братята и сестрите на Джани също допринасят за укрепването на семейното влияние в италианското общество. Сузана Анели се отличава като писателка и политик, ставайки първата жена – министър на външните работи на Италия (1995–1996)[9]. Умберто Анели е активен както в автомобилната индустрия, така и в политиката, докато Клара, Мария Соле и Кристиана се утвърждават в културния и социалния живот на Торино и Европа.[10]

В днешно време

[редактиране | редактиране на кода]

В съвременната епоха семейство Анели е разделено на няколко клона, като същевременно укрепва връзките си с други европейски аристократични фамилии. Чрез бракове родът установява отношения с фамилиите Фюрстенберг и Хоенлое, разширявайки международния си профил.[11]

От брака на Маргарита Анели, дъщеря на Джани, с писателя Ален Елкан произхожда линията Елкан, днес представена от Джон Елкан – президент на Стелантис и Exor, семейната холдингова компания. Наред с него, братята Лапо Елкан и Джиневра Елкан се утвърждават съответно в дизайнерския и бизнес секторите, както и в областта на изкуството и киното.[12]

Клонът Нази, произлизащ от Катерина Анели и барон Карло Нази, запазва значима роля в обществения живот на Торино през целия XX век, поддържайки културни и патримониални връзки с основната линия.[13]

Разнообразно и многопластово, семейство Анели остава една от водещите фамилии на Италия, чието влияние – икономическо, политическо, културно и международно – се простира от XVIII век до наши дни.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ P. Bricco, L'Avvocato. Gianni Agnelli e il suo tempo, Milano, Rizzoli, 2019
  2. 1 2 C. Brusa, La dinastia Agnelli, Milano, Mondadori, 2003
  3. ↑ S. Pivato, L'Avvocato e la Repubblica. Gianni Agnelli e l'Italia contemporanea, Bologna, Il Mulino, 2013
  4. ↑ G. Mola di Nomaglio, Gli Agnelli. Storia e genealogia di una grande famiglia piemontese dal XVI secolo al 1866, Torino, 1998
  5. ↑ Annuario della Nobiltà italiana, XXXIII edizione (2015-2020), parte V, Teglio, 2021
  6. ↑ Treccani, Giovanni Agnelli, Dizionario Biografico degli Italiani.
  7. ↑ G. Mola di Nomaglio, cit.
  8. ↑ A. Massarenti, Storia della FIAT, Torino, Einaudi, 1999
  9. ↑ Ministero degli Affari Esteri e della Cooperazione Internazionale, I Ministri degli Esteri della Repubblica, Roma, 2010
  10. ↑ L. Ferraris, Le donne di Casa Agnelli, Torino, Lindau, 2008
  11. ↑ A. Mola, Casate e dinastie piemontesi tra Otto e Novecento, Torino, 2011
  12. ↑ P. Bricco, John Elkann. L'erede senza titolo, Milano, Rizzoli, 2012
  13. ↑ M. Ferraris, Famiglie e potere a Torino tra Ottocento e Novecento, Torino, 2009
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Agnelli (famiglia) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анели&oldid=12796272“.