Ане Вебер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ане Вебер
Anne Weber
Ане Вебер през 2017 г.
Ане Вебер през 2017 г.
Родена 13 ноември 1964 г. (54 г.)
Професия писателка, преводачка
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, есе
Награди Награда Хаймито фон Додерер (2004)
Кранихщайнска литературна награда (2010)
Ане Вебер в Общомедия

Ане Вебер (на немски: Anne Weber) е немска писателка и преводачка, авторка на романи, разкази и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ане Вебер е родена през 1964 г. в Офенбах на Майн. Учи в гимназията на Бюдинген и през 1983 г. полага матура.

След 1983 г. живее в Париж. Следва френска литература и компаративистика в Сорбоната.

От 1989 до 1996 г. работи в различни френски издателства. Наред с това превежда текстове от съвременни немски автори на френски.

Собствените си творби, публикувани след 1998 г., създава първо на френски и по-късно ги превежда на немски. Междувременно Ане Вебер пише свои произведения най-напред на немски, а след това ги превежда на френски.

Получава престижни литературни отличия като Награда Хаймито фон Додерер (2004) и Кранихщайнска литературна награда (2010).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Произведения на немски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Ida erfindet das Schießpulver, 1999
  • Im Anfang war..., 2000
  • Erste Person, 2002
  • Besuch bei Zerberus, 2004
  • Gold im Mund, 2005
  • Luft und Liebe, 2010
  • August. Ein bürgerliches Puppentrauerspiel, 2011
  • Tal der Herrlichkeiten, 2012
  • Ahnen. Ein Zeitreisetagebuch, 2015[1]
  • Kirio, 2017
  • Wo in weiter Ferne etwas Unergründliches zu sehen ist. Rede an die Abiturienten des Jahrgangs 2017, 2017

Произведения на френски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Ida invente la poudre, 1998
  • Première personne, 2001
  • Cerbère. Le Seuil, 2003
  • Cendres & métaux, 2006
  • Chers oiseaux, 2006
  • Tous mes vœux, 2010
  • Auguste – tragédie bourgeoise pour marionnettes, 2010
  • Vallée des merveilles, 2012
  • Vaterland, 2015

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Sexualsubjekt, in: Susann Rehlein (Hrsg.): Bitte streicheln Sie hier, 2000
  • Mainzer Poetikvorlesung, 2003
  • Unfreiwillige und inkompetente Überlegungen zu Drastik und Avantgarde, Essay, In: BELLA triste Nr. 19, 2007
  • Trouver sa langue, trouver sa place. Le Monde, 2008.
  • Aber diese Briefmarke, 2010
  • Ça marche, les affaires?, 2011
  • Gedanken zu Florens Christian Rang, 2011
  • Schrankenlos waltende Wortlustfahrt. Zu Jürg Laederachs Episodenbuch Harmfuls Hölle, In: Volltext, Oktober 2011
  • Bei Goethe zu lesen und bei Mozart zu hören: Der freie Wille in Liebesdingen, In: Neue Zürcher Zeitung, 1. März 2015

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Das Dickicht wird umso dichter, je tiefer sie eindringt in FAZ vom 19. Februar 2015, Seite 12
  2. Pressemitteilung der Deutschen Akademie vom 18. Dezember 2015
  3. Anne Weber erhält Helmlé-Übersetzerpreis, In: Saarbrücker Zeitung, 22. Juni 2016, S. B4

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]