Ане Дуден
| Ане Дуден Anne Duden | |
| Родена | 1 януари 1942 г. |
|---|---|
| Професия | писател, преводач |
| Националност |  Германия |
| Жанр | поезия, проза |
| Награди | „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (2000) „Награда Хайнрих Бьол“(2003) |
| Уебсайт | |
Ане Дуден (на немски: Anne Duden) е германска писателка и преводачка, автор на поезия и проза.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ане Дуден е родена през 1942 г. в Олденбург, но до 1944 г. живее в Берлин, а после в Илзенбург, северен Харц.
През 1953 г. семейството ѝ се преселва във Федерална република Германия.
Ане Дуден полага матура в Олденбург и работи като книжар в Берлин. От 1964 г. следва германистика, социология и философия в Свободния университет в Берлин.
През 1972 г. става сътрудничка на издателство „Вагенбах“, а на следващата година преминава към създаденото с нейно съдействие издателство „Ротбух“.
От 1978 г. Дуден живее в Лондон и Берлин като писателка на свободна практика. През 1987 г. е гост-професор по литературознание в университета на Хамбург, през 1995/96 г. изнася лекции по поетика в университета на Падерборн, а през 1996/97 г. – в Цюрихския университет.
Ане Дуден е член на Немската академия за език и литература в Дармщат, на немския ПЕН клуб и е член-кореспондент на Академията на науките и литературата в Майнц[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Ане Дуден е автор на поезия и проза, в които постоянно се описват екстремни преживявания като насилие, болка, страх, отчаяние и страдание от съществуването. При това си служи с хладен описателен метод, но също и със своенравен тежък език, изпълнен с множество неологизми.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Übergang, 1982
- Das Judasschaf, 1985
- Steinschlag, 1993
- Wimpertier, 1995
- Der wunde Punkt im Alphabet, 1995
- Zungengewahrsam oder Der uferlose Mund des schreienden Schweigens, 1996
- Lobreden auf den poetischen Satz, 1998 (zusammen mit Robert Gernhardt und Peter Waterhouse)
- Hingegend, 1999
- Zungengewahrsam, 1999
- Heimaten, 2001 (zusammen mit Lutz Seiler und Farhad Showghi)
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1986: „Кранихщайнска литературна награда“
- 1987: „Награда Николас Борн“
- 1992: Märkisches Stipendium für Literatur
- 1995: Floriana Literaturpreis
- 1996: „Награда на ЛитераТур Норд“
- 1996: „Марбургска литературна награда“
- 1996: „Награда Дедалус“
- 1998: „Берлинска литературна награда“
- 1999: Hans-Reimer-Preis der Aby Warburg Stiftung
- 1999: „Награда Николас Борн“
- 1999/2000: Stipendium des Internationalen Künstlerhauses Villa Concordia in Bamberg
- 2000: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
- 2003: „Награда Хайнрих Бьол“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Аз“ е съвсем празно, интервю на Ирина Илиева с Ане Дуден, в. Култура, бр. 45 (2565), 5 декември 2003
- ((de)) 10 рецитирани стихотворения от Ане Дуден в Lyrikline
- ((de)) Биографични данни за Ане Дуден в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ане Дуден в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ане Дуден в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Ане Дуден в Perlentaucher
- ((de)) Ане Дуден в Who's Who
- ((de)) Ане Дуден в Die LYRIKwelt
- ((de)) Ане Дуден в Personensuche
- ((en)) Ане Дуден в
Internet Movie Database
|
