Направо към съдържанието

Анжела Димчева

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анжела Димчева
българска поетеса
Родена
Учила вСофийски университет

Анжела Иванова Димчева е българска поетеса, литературна критичка и журналистка, деятелка на ГЕРБ.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Анжела Димчева е родена в София на 12 февруари 1963 г.[1] в семейството на Иван Димчев (юрист) и Анастасия Димчева (фармацевт). Дядо ѝ по майчина линия – д-р Ангел Григоров – завършил медицина във Виена в 1929 г., е известен хирург в град Фердинанд. Дядо ѝ по бащина линия – кап. Христо Димчев, следвал юридически науки в Загреб и Лозана, завършва право в София (1904).Той е член на Демократическия сговор през 20-те години и близък съратник на министър-председателя Андрей Ляпчев. Прадядо ѝ по майчина линия е Йордан Захариев.

Анжела Димчева завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ в София (1981), а след това СУ „Климент Охридски“ със специалност „Българска филология“ и втора специалност „Английски език“ (1987).[1] Доктор по наукознание (УниБИТ) със защитена дисертация на тема: „Аксиология на общуването, систематичност и контрасти на общокултурните взаимодействия в контекста на Международните писателски форуми в България през ХХ и ХХІ век“.

Работи като преводач от английски език в Научно-изследователския строителен институт (1981 – 1982), като специалист в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши (1987 – 1989), като частен издател през 90-те години на XX век (ИК „Анжели“), като редактор във в. „Словото днес“ (2008 – 2012), като отг. редактор на сп. „Световете“ (2011 – 2012).[2] Основател и редактор на онлайн изданието Sofia Ars Net (от 2015 г. до днес). Постоянен автор на страниците за култура на в. „Труд“ (от 2014 г. до днес). Секретар-ковчежник на Българския ПЕН център (от февруари 2019 до март 2023). Член на УС на Фондация „Българско слово“ към в. „Труд“ (от 2017 г. до днес). Работи и като PR на Музей-галерия „Анел“ (София), поддържа информационния сайт за култура SofiaPress. Председател на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“,Национален студентски дом – София, и развива обществена дейност в полза на пишещи млади хора.[3] Международен и прессекретар на Съюза на българските писатели (от 1 септември 2021). Председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература и член на Международното жури, Брюксел – 2021.[4]

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Анжела Димчева започва да пише стихове и фейлетони на 15-годишна възраст. Първата ѝ публикация е фейлетон във в. „Средношколско знаме“ (1979). Следват стихове в сп. „Родна реч“, а през 80-те и 90-те години публикува журналистически материали, есета, фейлетони, литературна критика и поезия в над 30 издания.[5]

След 2005 г. публикува във вестниците „24 часа“,[6] „Култура“,[7] „Преса“, „Труд“,[8] „Словото днес“, сп. „Световете“, „Литературен вестник“, сп. „Знаци“, сп. „Море““, и др., както и в онлайн изданията – „Литернет“, „Литературен клуб“, „Литературен свят“ и Fakel.bg, Tetradkata, Epicenter, ArtDay и др.

Нейни стихове са преведени и публикувани на следните езици: руски, немски, английски, полски, италиански, испански, шведски, украински, сръбски, гръцки, арабски, румънски, албански, македонска книжовна норма, хърватски и турски език.

Член е на Съюза на българските писатели,[9] Съюза на българските журналисти, Асоциацията на софийските писатели, Българския ПЕН център (2014 - 2023).

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Деятелка е на ГЕРБ, кандидатка на ГЕРБ-СДС за народен представител през 2021 и 2024 г.[10][11] Обявява се за въвеждане на уседналост като при комунизма.[12][13]

Членка на Националния съвет на Жени ГЕРБ – София.[14]

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
Специална награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014

Носителка е на наградата за поезия „Лиричен кръстопът на музите – София“ (2010), Първа награда от „Литературна олимпиада за поезия“ (Варна, 2012), Трета награда на Националния литературен конкурс „В полите на Витоша“ (2014),[5][15] ; Специалната награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014; носител на наградата „Златно перо – 2016“ на СБЖ за публикациите ѝ във в. „Труд“,[16]; Награда за журналистика на Столичната библиотека (2017); Втора награда от Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша“ – 2018,[17]; Наградата „Стилиян Чилингиров“ на Националния студентски дом (2019), Награда за журналистика на Столичната библиотека (2021), Годишна награда за литературна критика - 2022, на Съюза на българските писатели за сборника "Под лазера на критика (изд. "Богианна", 2021). Награда на Министерство на културата "Златен век - печат на цар Симеон Велики" - златен (2023) [18]. Национална награда за литературна критика "Нешо Бончев" - 2025 година. [19]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Предспомен“ (1989), изд. „Народна младеж“[20]
  • „Температура на духа“ (1996), ИК „ПАН“; корица и илюстрации: Пламен Капитански; ISBN 954-657-058-3 [20]
  • „Сезони на душата“ (2009), ИК „Персей " ISBN 978-054-8308-20-5 [20]
  • „Крехка суета“ (2013, ISBN 978-619-1610-17-4; второ издание – 2016), избрани стихове, ИК „Персей“,[21] предговор Любомир Левчев, послеслов Неда Антонова; корица и илюстрации: Ангелина Павлова
  • „Сезони душі“ (2014), Украйна, издателство „Твердиня“ (серія „Сучасна балканська поезія“),[22] превод Виктор Мелник, предговор Елка Няголова; ISBN 978-617-517-184-4
  • „Дубльор за Ада“ / „Stand-in for Hell“ (2019), неопостпоезия / neo-postpoetry) билингва (български / английски), издателство „Български писател“, София, 2019 / Bulgarian Writer Publishing House, Sofia; корица и илюстрации: Калин Николов; ISBN 978-619-204-173-1 [23]

Лирична проза

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Игли в съня“ / „Голки уві сні“. Лирични фрагменти / Ліричні фрагменти. (2017). Превод Микола Мартинюк и Виктор Мелник / Пер. з болгар. Миколи Мартинюка та Віктора Мельника; обклад. ѝ ілюстр. Райни Дамяні. – Луцьк: ПВД „Твердиня“, 148 с.[24] предговор Любомир Левчев, послеслов Кирил Топалов; корица и илюстрации: Райна Дамяни; ISBN 978-617-517-254-4
  • „Nadelstiche im Traum“ (2021) / „Игли в съня“, билингва: български / немски език. ANTHEA VERLAG – Detlef Stein. Превод: Румяна Захариева / Rumjana Zacharieva; корица и илюстрации: Петко Антонов / Petko Antonov; ISBN 978-3-89998-367-8

Литературна критика и литературна история

[редактиране | редактиране на кода]
  • „И критиката е любов“ (2013) - статии, портрети, рецензии, интервюта, ИК „Персей“[25][26] ; корица и илюстрации: Ангелина Павлова; ISBN 978-619-1610-18-1
  • „Под лазера на критика“ (2021) - статии, рецензии, есета, издателство „Богианна“; корица: Райна Дамяни; ISBN 978-954-676-171-2
  • „Дипломация чрез литература. Аксиологичен прочит на Международните писателски срещи в София (1977 - 1986)“ (2023) - монография, идателство "Светлана Янчева - Изида" ЕООД; предговор - проф. д.п.н. Александра Куманова; ISBN 978-619-235-132-8

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литернет.
  2. ↑ Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен клуб.
  3. ↑ kulturni-novini.info
  4. ↑ European Union Prize for Literature announces the 2021 laureates | EU Prize for Literature // www.euprizeliterature.eu. Архивиран от оригинала на 2021-05-26. Посетен на 18 юни 2021.
  5. ↑ а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен свят.
  6. ↑ Статии на Анжела Димчева във в. „24 часа“
  7. ↑ „Сатирикът емблема (90 години от рождението на Радой Ралин)“, в. „Култура“, бр. 11 (2717), 22 март 2013 г.
  8. ↑ www.trud.bg, архив на оригинала от 3 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150103223942/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4131608, посетен на 3 януари 2015 
  9. ↑ „Абсурди и корупция в Съюза на българските писатели“, fakel.bg, 6 юни 2014 г.
  10. ↑ Анжела Димчева, ГЕРБ-СДС: Не може селяндури да се тълпят безнаказано в София // banker.bg. 19 май 2021. Посетен на 8 април 2025.
  11. ↑ ГЕРБ-София: Образованието и културата са толкова важни, колкото е и икономиката // gerb.bg. 23 май 2024. Посетен на 8 април 2025.
  12. ↑ Коренячката от София Анжела Димчева ГЕРБ-СДС: Не може всеки да идва да живее в София. Ако аз бях родена в Свищов щях да си стоя в Свищов // petel.bg. 20 май 2021. Посетен на 8 април 2025.
  13. ↑ Анжела Димчева: Не може всеки, който иска, да живее в София // bgonair.bg. 19 май 2021. Посетен на 8 април 2025.
  14. ↑ Над 300 представителки на националното ръководство и областните структури на Жени ГЕРБ участваха в национална конференция // novini.bg. 14 април 2024. Посетен на 8 април 2025.
  15. ↑ „Славянска прегръдка“ – Варна, 2014
  16. ↑ sbj-bg.eu
  17. ↑ artsofia.bg
  18. ↑ http://sbj-bg.eu/article/details/56468
  19. ↑ https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/861350-anzhela-dimcheva-e-nositelyat-na-natsionalnata-nagrada-za-literaturna-kritika-n
  20. ↑ а б в Михаил Тошков, „Рискът да си насаме със себе си (Есе за поезията на Анжела Димчева – „Предспомен“, 1989 г., „Температура на духа“, 1996 г., „Сезони на душата“, 2009 г.)“
  21. ↑ „Крехка суета (Стихове от едноименната нова стихосбирка на Анжела Димчева)“, fakel.bg, 19 юли 2013 г.
  22. ↑ „На Волині побачили світ „ангельські ризи“ від Анжели Димчевої“, „Волинська правда“, 4 юли 2014.
  23. ↑ bnt.bg
  24. ↑ tverdyna.ucoz.ua
  25. ↑ Евгения Гигова, „И критиката е любов“, actualno.com, 28 март 2013 г.
  26. ↑ Симеон Янев, „Критическа продукция на СБП – 2013“

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анжела_Димчева&oldid=12545947“.