Анжела Димчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анжела Димчева
Родена 12 февруари 1963 г. (57 г.)
Професия писател, журналист, редактор
Националност Флаг на България България
Жанр поезия, литературна критика, публицистика

Анжела Иванов Димчева е българска поетеса, литературен критик и журналист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анжела Димчева е родена в София на 12 февруари 1963 г.[1] в семейството на Иван Димчев (юрист, възпитаник на Американския колеж в София – 1937 г.) и Анастасия Димчева (фармацевт). Дядо ѝ по майчина линия – д-р Ангел Григоров – завършил медицина във Виена в 1929 г., е известен хирург в град Фердинанд през 30-те, 40-те и 50-те години, участник във Втората световна война, спасил от смърт стотици ранени на фронта войници. Дядо ѝ по бащина линия – кап. Христо Димчев, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, следва юридически науки в Загреб и Лозана, завършва право в София (1904). Той е адвокат в гр. Дупница през 20-те години на XX век, близък съратник на Андрей Ляпчев. Прадядо ѝ по майчина линия Йордан Захариев е член-кореспондент на БАН, виден учен от началото на XX век, изследовател на Кюстендилския край и на Западните покрайнини – географ, етнограф, фолклорист и историк.[2]

Анжела Димчева завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ в София (1981) и специалностите „Българска филология“ и „Английски език“ в СУ „Климент Охридски“ (1987).[1]

Работи като преводач от английски език в НИСИ (1981 – 1982), като филолог в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши – ДЛИДЮ (1987 – 1989), като частен издател през 90-те години на 20 век (ИК „Анжели“), като редактор във в. „Словото днес“ (2008 – 2012), като отг. редактор на сп. „Световете“ (2011 – 2012).[3] Докторант по наукознание в УниБИТ, постоянен автор на културните страници на в. „Труд“.

Председател на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“, София (от февруари 2015 г.). Организацията провежда всяка есен литературен конкурс за студенти и връчва Националната литературна награда „Георги Черняков“ в навечерието на 8 декември.[4] Член на Управителния съвет на Фондация „Българско слово“ от 2017. Член на Управителния съвет на Българския П.Е.Н.-център от февруари 2019. Журналист, писател и литературен критик на свободна практика.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Анжела Димчева започва да пише стихове и фейлетони на 15-годишна възраст. Първата ѝ публикация е фейлетон във в. „Средношколско знаме“ (1979). Следват стихове в сп. „Родна реч“, а през 80-те и 90-те години публикува журналистически материали, есета, фейлетони, литературна критика и поезия в над 20 издания (вестниците „Пулс“, „Народна младеж“, „Студентска трибуна“, „Стършел“, „Литературен фронт“, „Учителско дело“, „Демокрация“, „Литературен вестник“, „Литературен форум“ и списанията „Родна реч“, „Пламък“, „Септември“, „Литературна мисъл“, „Летописи“ и др.)[5]

След 2005 г. публикува във вестниците „Новият пулс“, „Словото днес“, „Литературен глас“, „24 часа“[6], „Култура“[7], „Преса“, „Труд“[8], „Литературен вестник“[9]; в списанията „Орфей“, „Знаци“, „Пламък“, „Световете“, „Poezia dzisiaj“ (Полша), „Стожари подiлля“ (Украйна), „Kitap“ (Турция), „Mons Aureus“ (Сърбия); в електронните издания „Литературен свят“, LiterNet, Litclub, Fakel.bg, eLit, Proza.ru, MB International Literary Agency, Poetas Siglo XXI Antologia Mundial.

Нейни стихове са преведени и публикувани на руски[10], английски, немски[11], италиански[12], испански[13], шведски, украински[14], сръбски, полски, гръцки[15], турски[16] и арабски език[17].

Общо е автор на над 1000 публикации и на 7 книги. [18]

Член е на Съюза на българските писатели[19], на Съюза на българските журналисти, на Българската секция на PEN, на Славянска литературна и артистична академия – Варна, и на Асоциацията на софийските писатели.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Специална награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014

Носителка е на наградата за поезия „Лиричен кръстопът на музите – София“ (2010), на Първа награда за поезия „Свищовски лозници“ (2011), на Втора награда от Националния литературен конкурс „Биньо Иванов“ (Кюстендил, 2012), Първа награда от „Литературна олимпиада за поезия“ (Варна, 2012), Трета награда на Националния литературен конкурс „В полите на Витоша“ (2014)[5], удостоена е със Златен медал „М. Ю. Лермонтов“, връчен от Московска градска организация на Съюза на писатели в Русия [20], лауреат на Специалната награда (Медал) от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014, носител на наградата „Златно перо – 2016“ на СБЖ за публикациите ѝ във в. „Труд“[21], Почетен знак на Славянска академия – 2017, Годишна награда на Столичната библиотека за журналистика – 2017; Втора награда от Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша“ – 2018 [22].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Предспомен“ (1989), изд. „Народна младеж“[2]
  • „Температура на духа“ (1996), ИК „ПАН“[2]
  • „Сезони на душата“ (2009), ИК „Персей“[2]
  • „Крехка суета“ (2013, второ издание – 2016), избрани стихове, ИК „Персей“[23], предговор Любомир Левчев, послеслов Неда Антонова.
  • „Сезони душі“ (2014), Украйна, издателство „Твердиня“ (серія „Сучасна балканська поезія“)[24], превод Виктор Мелник, предговор Елка Няголова.
  • „Дубльор за Ада“ / „Stand-in for Hell“ (неопостпоезия / neo-postpoetry) билингва (български / английски), издателство „Български писател“, София, 2019 / Bulgarian Writer Publishing House, Sofia, 2019.

Лирична проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Игли в съня“ / „Голки уві сні“. Лирични фрагменти / Ліричні фрагменти. Превод Микола Мартинюк и Виктор Мелник / Пер. з болгар. Миколи Мартинюка та Віктора Мельника; обклад. ѝ ілюстр. Райни Дамяні. – Луцьк: ПВД „Твердиня“, 2017, 148 с. [25], предговор Любомир Левчев, послеслов Кирил Топалов.

Литературна критика[редактиране | редактиране на кода]

  • „И критиката е любов“ (2013), статии, портрети, рецензии, интервюта, ИК „Персей“ [26] [27]

Съставителство, редакторство, предговори[редактиране | редактиране на кода]

  • „Антология на българската поезия – ХХІ век“ (2015): редактор – Анжела Димчева; съставители – проф. Михаил Неделчев, Васил Сотиров, Максим Максимов, Федя Филкова, Маргарита Петкова, Ивайло Диманов, Анжела Димчева. [28]
  • „Иде ли“ (Проза), „Български писател“, 2018 – антология, издадена по повод 105-годишнитата на СБП: съставители и редактори: Боян Ангелов, Анжела Димчева, Благовеста Касабова; „Пеещо дърво“ (Поезия), „Български писател“, 2018 – антология, издадена по повод 105-годишнината на СБП: Анжела Дичева – член на редакционния съвет.[29]
  • „Съвременна българска поезия“ (2 тома, билингва: български – турски език), изд.„Алп яйънларъ” (Бурса, Турция, 2018). Превод и съставителство – Ахмет Емин Атасой; редактор на българския том: Анжела Димчева.
  • Анжела Димчева е редактор на десетки книги, между които издания на Михаил Арнаудов („Родопските помаци“) [30], Спас Антонов („Занимателен лексикон“), Ангелина Жекова („Защо в гората няма телевизор“), Димитър Васин („Малко е да се обичаме“, „А да пристигна закъснявам...“ – предговор, „Отключено“, „Изкупление“, „Някога, когато дойда“, "...И в най-своята есен", „Пътечка по стръмното“) [31], Тодор Биков („Стихослужения“ – предговор) [32], Мина Карагьозова („Ранени от словото“ – послеслов)[33], Ахмет Емин Атасой („Огнена книга“, „Това оставям“, „Пеперуди и лешояди“, „Премълчаното на два езика“, „Все още съм потребен“ – предговор), Павлина Павлова („Вещици в детския сън“, „Дуели на честта“, „Петър Дънов – Спасителят“), Светла Радкова („Неща за обичане“ – послеслов)[34], Теодор Христов („През моите очи“ – предговор, „Нощта на моя ден“ – предговор)[35], Михаил Тошков („Следи от ФЕНИКС в пепелта“ – предговор), Благой Ранов („Хляб с вкус на шоколад“ – послеслов), Дилян Бенев („Гръмоблясъци“), Катя Кремзер („Пясъчна роза“ – послеслов), Даниел Тунев („Чудовища и милосърдие“ – предговор), Екатерина Пенчева („Réservé за любовта“ – предговор), Рада Добриянова („Капки от дни“) и др. [36]

Значими публикации в периодиката[редактиране | редактиране на кода]

Статии и рецензии
  • „Глас през лабиринта на пространството“ (Поезията на Блага Димитрова през 80-те години), сп. „Литературна мисъл“, бр. 2, 1988, с. 13 – 27.
  • „Единствен жребий – прекрасното“ (Поезията на Николай Кънчев), сп. „Септември“, бр. 6, 1988, с. 238 – 247.
  • „Защото ми е късно за лъжи“ (Виктор Самуилов), сп. „Септември“, бр. 2, 1989, с. 253 – 255.
  • „Не се промива с нищо мисълта“ (Валентина Радинска), сп. „Септември“, бр. 3, 1989, с. 251 – 253.
  • „Малкият диктатор в постмодерното иносказание“ (Евгени Кузманов) и „Естетическото като необратима болка“ (Добромир Тонев), сп. „Септември“, бр. 12, 1990, с. 148 – 152.
  • „Полетът като трагично предрешение“ (Блага Димитрова), в. „Литературен форум“, бр. 3, 1991.
  • „Автентичността на абсурда“ (Александър Томов), в. „Литературен форум“, бр. 24, 1991.
  • „Покушенията срещу Радой Ралин“ – І част, в. „Литературен форум“, бр. 42, 1991.
  • „Сгромолясъкът“ на системата като поетично предсказание“ (Блага Димитрова), в. „Литературен форум“, бр. 45, 1991.
  • „Покушенията срещу Радой Ралин“ – ІІ част, в. „Литературен форум“, бр. 4, 1992.
  • „Покушенията срещу Радой Ралин“ – ІІІ част, в. „Литературен форум“, бр. 17, 1992.
  • „Сатирична история на света“ (Радой Ралин), в. „Литературен форум“1 бр. 26, 1994.
  • „Разглобяване на интимното“ (Мирела Иванова), в. „Литературен форум“, бр. 281 1995.
  • „Трима поети от едно поколение“ (Илко Славчев, Цанко Лалев, Ангел Малинов), в. „Литературен форум“, бр. 24, 1995.
  • „Вибрационният код на метафората“ (Николай Милчев), в. „Словото днес“, бр. 26, 2009.
  • „Цитадела от думи“ (Неда Антонова), в. „Словото днес“, бр. 32, 2010.
  • „Паралелното сюжетиране в постмодерния наратив“ (Павлина Павлова), в. „Словото днес“, бр. 10, 2011.
  • „Краят на любовта. Между мълчанието и говоренето“ (Николай Табаков), в. „Словото днес“, бр. 4, 2012.
  • „Отвъд сянката на болката“ (Захари Иванов), в. „Словото днес“, бр. 10, 2012.
  • „Фениксът на ХХІ век“ (Мемоарната проза на Любомир Левчев), І част, ІІ част, сп. „Знаци“, бр. 4, 2012 и бр. 1, 2013.
  • „Поезия от ръба на вселената“ (Тодор Биков), в. „Словото днес“, бр. 1, 2013.
  • „Да измислиш бъдещето като любов“ (Николай Милчев), в. „Словото днес“, бр. 4, 2013.
  • „Сатирикът – емблема“ (90 години от рождението на Радой Ралин), в. „Култура“, бр. 11, 2013.
  • „Сюита в бяло“ (Елка Няголова), в. „Литература и общество“, бр. 2, 2013.
  • „Парадоксите на светлината“ (Любомир Левчев), в. „Словото днес“, бр. 16, 2013.
  • „Дневник на прозирната самотност“ (Захари Иванов), в. „Словото днес“, бр. 1, 2014.
  • „Форми на отключване“ (Димитър Васин), в. „Словото днес“, бр. 7, 2014.
  • „Късият разказ – кадър между илюзия и действителност“ (Златимир Коларов), в. „Литературен вестник“, бр. 10, 2014.
  • „Дори в миражите има шанс...“, в. „Труд“[8], 11 юни 2014.
  • „Делото на Ахмет Емин Атасой“ (Билингва „Антология на българската поезия“), в. „Литературен вестник“, бр. 31 / 8 октомври 2014. [37]
  • „Последният дом на българския граф тъне в забрава“ (Граф Игнатиев), в. „24 часа“, бр. 286 / 22 октомври 2014.
  • „Лидия или самоубийството като епизод от VIP-Brother“, Fakel.bg [38] и в сп. „Либерален преглед“ [39]
  • „Историята като любов“ (Неда Антонова, „Царица Елеонора Българска“), в. „Литературен вестник“, бр. 38 / 26 ноември 2014 г. и във Fakel.bg [40]
  • „О, недостойни, свалете портрета на Левски от кабинетите си...“, LiterNet, „Културни новини“. [41]
  • "Диагнозата „Вучков“, „Коментатор.БГ“, 14 юни 2015.[42]
  • „Война на цветовете“, в. „Труд“, 13 септември 2015. [43]
  • „Зловещи тайни крие Замъкът на Единбург“, в. „Труд“, 28 ноември 2015. [44]
  • „Илко Минев – българският Даниел Дефо в Амазония“, „Факел.бг“, 7 февруари 2016.[45]
  • „Да покръстваме бежанците!“, в. „Труд“, бр. 82 (23327), 27 март 2016.[46]
  • „Моето страдание е скучно“ (Златимир Коларов), „Литературен вестник“, бр. 16/2016, 20 – 26 април 2016.[47]
  • „Феникс – профил и анфас“ (Михаил Тошков), „Литературен вестник“, бр. 23/2016, 8 – 14 юни 2016.
  • „Каква е защитата на авторството в белите държави?“ в. „Труд“, 19 ноември 2016.
  • „Как турците не стигнаха Париж" (Ивайло Балабанов), в. „Труд“, 01.09. 2017.
  • „Защо в България не се спазват правата на писатели, преводачи, илюстратори“, в. „Труд“, 05.11. 2017.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литернет.
  2. ↑ а б в г Михаил Тошков, „Рискът да си насаме със себе си (Есе за поезията на Анжела Димчева – „Предспомен“, 1989 г., „Температура на духа“, 1996 г., „Сезони на душата“, 2009 г.)“
  3. ↑ Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен клуб.
  4. ↑ kulturni-novini.info
  5. ↑ а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен свят.
  6. ↑ Статии на Анжела Димчева във в. „24 часа“
  7. ↑ „Сатирикът емблема (90 години от рождението на Радой Ралин)“, в. „Култура“, бр. 11 (2717), 22 март 2013 г.
  8. ↑ а б www.trud.bg
  9. ↑ Статии на Анжела Димчева в „Литературен вестник“
  10. ↑ Анжела Димчева. Стихи, 7 февруари 2011.
  11. ↑ kulturni-novini.info
  12. ↑ Стихотворения на Анжела Димчева на сайта на MB International Literary Agency.
  13. ↑ 4043. – ÁNGELA DIMCHEVA в Antología Poesía Universal: MÁS DE 10.800 POETAS DE 178 PAÍSES – Editor: Fernando Sabido Sánchez, 14 de mayo de 2011.
  14. ↑ literaturensviat.com
  15. ↑ fakel.bg
  16. ↑ kulturni-novini.info
  17. ↑ elsada.net
  18. ↑ literaturensviat.com
  19. ↑ „Абсурди и корупция в Съюза на българските писатели“, fakel.bg, 6 юни 2014 г.
  20. ↑ „Славянска прегръдка“ – Варна, 2014
  21. ↑ sbj-bg.eu
  22. ↑ artsofia.bg
  23. ↑ „Крехка суета (Стихове от едноименната нова стихосбирка на Анжела Димчева)“, fakel.bg, 19 юли 2013 г.
  24. ↑ „На Волині побачили світ „ангельські ризи“ від Анжели Димчевої“, „Волинська правда“, 4 юли 2014.
  25. ↑ tverdyna.ucoz.ua
  26. ↑ Евгения Гигова, „И критиката е любов“, actualno.com, 28 март 2013 г.
  27. ↑ Симеон Янев, „Критическа продукция на СБП – 2013“
  28. ↑ kulturni-novini.info
  29. ↑ bnr.bg
  30. ↑ www.duma.bg
  31. ↑ literaturensviat.com
  32. ↑ fakel.bg
  33. ↑ fakel.bg
  34. ↑ kulturni-novini.info
  35. ↑ literaturensviat.com
  36. ↑ literaturensviat.com
  37. ↑ „Забележителен литературен труд на Ахмет Емин Атасой“, рец. на „Антология на българската поезия“, електронно списание LiterNet, 19 октомври 2014, № 10 (179).
  38. ↑ „Лидия или самоубийството като епизод от VIP-Brother“, Fakel.bg, 4 ноември 2014.
  39. ↑ „Лидия или самоубийството като епизод от VIP-Brother“, librev.com, 5 ноември 2014 г.
  40. ↑ „Историята като любов“q Fakel.bg, 29 ноември 2014.
  41. ↑ kulturni-novini.info
  42. ↑ komentator.bg
  43. ↑ trud.bg
  44. ↑ trud.bg
  45. ↑ fakel.bg
  46. ↑ trud.bg
  47. ↑ www.bsph.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анжела_Димчева&oldid=10305593“.