Направо към съдържанието

Анжела Димчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анжела Димчева
българска поетеса
Родена

Учила вСофийски университет

Анжела Иванова Димчева е българска поетеса, литературна критичка и журналистка, деятелка на ГЕРБ.

Анжела Димчева е родена в София на 12 февруари 1963 г.[1] в семейството на Иван Димчев (юрист) и Анастасия Димчева (фармацевт). Дядо ѝ по майчина линия – д-р Ангел Григоров – завършил медицина във Виена в 1929 г., е известен хирург в град Фердинанд. Дядо ѝ по бащина линия – кап. Христо Димчев, следвал юридически науки в Загреб и Лозана, завършва право в София (1904).Той е член на Демократическия сговор през 20-те години и близък съратник на министър-председателя Андрей Ляпчев. Прадядо ѝ по майчина линия е Йордан Захариев.

Анжела Димчева завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ в София (1981), а след това СУ „Климент Охридски“ със специалност „Българска филология“ и втора специалност „Английски език“ (1987).[1] Доктор по наукознание (УниБИТ) със защитена дисертация на тема: „Аксиология на общуването, систематичност и контрасти на общокултурните взаимодействия в контекста на Международните писателски форуми в България през ХХ и ХХІ век“.

Работи като преводач от английски език в Научно-изследователския строителен институт (1981 – 1982), като специалист в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши (1987 – 1989), като частен издател през 90-те години на XX век (ИК „Анжели“), като редактор във в. „Словото днес“ (2008 – 2012), като отг. редактор на сп. „Световете“ (2011 – 2012).[2] Основател и редактор на онлайн изданието Sofia Ars Net (от 2015 г. до днес). Постоянен автор на страниците за култура на в. „Труд“ (от 2014 г. до днес). Секретар-ковчежник на Българския ПЕН център (от февруари 2019 до март 2023). Член на УС на Фондация „Българско слово“ към в. „Труд“ (от 2017 г. до днес). Работи и като PR на Музей-галерия „Анел“ (София), поддържа информационния сайт за култура SofiaPress. Председател на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“,Национален студентски дом – София, и развива обществена дейност в полза на пишещи млади хора.[3] Международен и прессекретар на Съюза на българските писатели (от 1 септември 2021). Председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература и член на Международното жури, Брюксел – 2021.[4]

Анжела Димчева започва да пише стихове и фейлетони на 15-годишна възраст. Първата ѝ публикация е фейлетон във в. „Средношколско знаме“ (1979). Следват стихове в сп. „Родна реч“, а през 80-те и 90-те години публикува журналистически материали, есета, фейлетони, литературна критика и поезия в над 30 издания.[5]

След 2005 г. публикува във вестниците „24 часа“,[6] „Култура“,[7] „Преса“, „Труд“,[8] „Словото днес“, сп. „Световете“, „Литературен вестник“, сп. „Знаци“, сп. „Море““, и др., както и в онлайн изданията – „Литернет“, „Литературен клуб“, „Литературен свят“ и Fakel.bg, Tetradkata, Epicenter, ArtDay и др.

Нейни стихове са преведени и публикувани на следните езици: руски, немски, английски, полски, италиански, испански, шведски, украински, сръбски, гръцки, арабски, румънски, албански, македонска книжовна норма, хърватски и турски език.

Член е на Съюза на българските писатели,[9] Съюза на българските журналисти, Асоциацията на софийските писатели, Българския ПЕН център (2014 - 2023).

Политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Деятелка е на ГЕРБ, кандидатка на ГЕРБ-СДС за народен представител през 2021 и 2024 г.[10][11] Обявява се за въвеждане на уседналост като при комунизма.[12][13]

Членка на Националния съвет на Жени ГЕРБ – София.[14]

Специална награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014

Носителка е на наградата за поезия „Лиричен кръстопът на музите – София“ (2010), Първа награда от „Литературна олимпиада за поезия“ (Варна, 2012), Трета награда на Националния литературен конкурс „В полите на Витоша“ (2014),[5][15] ; Специалната награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014; носител на наградата „Златно перо – 2016“ на СБЖ за публикациите ѝ във в. „Труд“,[16]; Награда за журналистика на Столичната библиотека (2017); Втора награда от Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша“ – 2018,[17]; Наградата „Стилиян Чилингиров“ на Националния студентски дом (2019), Награда за журналистика на Столичната библиотека (2021), Годишна награда за литературна критика - 2022, на Съюза на българските писатели за сборника "Под лазера на критика (изд. "Богианна", 2021). Награда на Министерство на културата "Златен век - печат на цар Симеон Велики" - златен (2023) [18]. Национална награда за литературна критика "Нешо Бончев" - 2025 година. [19]

  • „Предспомен“ (1989), изд. „Народна младеж“[20]
  • „Температура на духа“ (1996), ИК „ПАН“; корица и илюстрации: Пламен Капитански; ISBN 954-657-058-3 [20]
  • „Сезони на душата“ (2009), ИК „Персей " ISBN 978-054-8308-20-5 [20]
  • „Крехка суета“ (2013, ISBN 978-619-1610-17-4; второ издание – 2016), избрани стихове, ИК „Персей“,[21] предговор Любомир Левчев, послеслов Неда Антонова; корица и илюстрации: Ангелина Павлова
  • „Сезони душі“ (2014), Украйна, издателство „Твердиня“ (серія „Сучасна балканська поезія“),[22] превод Виктор Мелник, предговор Елка Няголова; ISBN 978-617-517-184-4
  • „Дубльор за Ада“ / „Stand-in for Hell“ (2019), неопостпоезия / neo-postpoetry) билингва (български / английски), издателство „Български писател“, София, 2019 / Bulgarian Writer Publishing House, Sofia; корица и илюстрации: Калин Николов; ISBN 978-619-204-173-1 [23]
  • „Игли в съня“ / „Голки уві сні“. Лирични фрагменти / Ліричні фрагменти. (2017). Превод Микола Мартинюк и Виктор Мелник / Пер. з болгар. Миколи Мартинюка та Віктора Мельника; обклад. ѝ ілюстр. Райни Дамяні. – Луцьк: ПВД „Твердиня“, 148 с.[24] предговор Любомир Левчев, послеслов Кирил Топалов; корица и илюстрации: Райна Дамяни; ISBN 978-617-517-254-4
  • „Nadelstiche im Traum“ (2021) / „Игли в съня“, билингва: български / немски език. ANTHEA VERLAG – Detlef Stein. Превод: Румяна Захариева / Rumjana Zacharieva; корица и илюстрации: Петко Антонов / Petko Antonov; ISBN 978-3-89998-367-8

Литературна критика и литературна история

[редактиране | редактиране на кода]
  • „И критиката е любов“ (2013) - статии, портрети, рецензии, интервюта, ИК „Персей“[25][26] ; корица и илюстрации: Ангелина Павлова; ISBN 978-619-1610-18-1
  • „Под лазера на критика“ (2021) - статии, рецензии, есета, издателство „Богианна“; корица: Райна Дамяни; ISBN 978-954-676-171-2
  • „Дипломация чрез литература. Аксиологичен прочит на Международните писателски срещи в София (1977 - 1986)“ (2023) - монография, идателство "Светлана Янчева - Изида" ЕООД; предговор - проф. д.п.н. Александра Куманова; ISBN 978-619-235-132-8
  1. а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литернет.
  2. Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен клуб.
  3. kulturni-novini.info
  4. European Union Prize for Literature announces the 2021 laureates | EU Prize for Literature // www.euprizeliterature.eu. Архивиран от оригинала на 2021-05-26. Посетен на 18 юни 2021.
  5. а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен свят.
  6. Статии на Анжела Димчева във в. „24 часа“
  7. „Сатирикът емблема (90 години от рождението на Радой Ралин)“, в. „Култура“, бр. 11 (2717), 22 март 2013 г.
  8. www.trud.bg, архив на оригинала от 3 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150103223942/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4131608, посетен на 3 януари 2015 
  9. „Абсурди и корупция в Съюза на българските писатели“, fakel.bg, 6 юни 2014 г.
  10. Анжела Димчева, ГЕРБ-СДС: Не може селяндури да се тълпят безнаказано в София // banker.bg. 19 май 2021. Посетен на 8 април 2025.
  11. ГЕРБ-София: Образованието и културата са толкова важни, колкото е и икономиката // gerb.bg. 23 май 2024. Посетен на 8 април 2025.
  12. Коренячката от София Анжела Димчева ГЕРБ-СДС: Не може всеки да идва да живее в София. Ако аз бях родена в Свищов щях да си стоя в Свищов // petel.bg. 20 май 2021. Посетен на 8 април 2025.
  13. Анжела Димчева: Не може всеки, който иска, да живее в София // bgonair.bg. 19 май 2021. Посетен на 8 април 2025.
  14. Над 300 представителки на националното ръководство и областните структури на Жени ГЕРБ участваха в национална конференция // novini.bg. 14 април 2024. Посетен на 8 април 2025.
  15. „Славянска прегръдка“ – Варна, 2014
  16. sbj-bg.eu
  17. artsofia.bg
  18. http://sbj-bg.eu/article/details/56468
  19. https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/861350-anzhela-dimcheva-e-nositelyat-na-natsionalnata-nagrada-za-literaturna-kritika-n
  20. а б в Михаил Тошков, „Рискът да си насаме със себе си (Есе за поезията на Анжела Димчева – „Предспомен“, 1989 г., „Температура на духа“, 1996 г., „Сезони на душата“, 2009 г.)“
  21. „Крехка суета (Стихове от едноименната нова стихосбирка на Анжела Димчева)“, fakel.bg, 19 юли 2013 г.
  22. „На Волині побачили світ „ангельські ризи“ від Анжели Димчевої“, „Волинська правда“, 4 юли 2014.
  23. bnt.bg
  24. tverdyna.ucoz.ua
  25. Евгения Гигова, „И критиката е любов“, actualno.com, 28 март 2013 г.
  26. Симеон Янев, „Критическа продукция на СБП – 2013“