Анжела Димчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анжела Димчева
Angela Dimcheva 2012.jpg
Родена 12 февруари 1963 г. (58 г.)
Професия писател, журналист, редактор
Националност  България
Жанр поезия, литературна критика, публицистика

Анжела Иванов Димчева е българска поетеса, литературен критик и журналист, доктор по наукознание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анжела Димчева е родена в София на 12 февруари 1963 г.[1] в семейството на Иван Димчев (юрист) и Анастасия Димчева (фармацевт). Дядо ѝ по майчина линия – д-р Ангел Григоров – завършил медицина във Виена в 1929 г., е известен хирург в град Фердинанд. Дядо ѝ по бащина линия – кап. Христо Димчев, участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, следва юридически науки в Загреб и Лозана, завършва право в София (1904).Той е член на Демократическия сговор през 20-те години и близък съратник на министър-председателя Андрей Ляпчев. Прадядо ѝ по майчина линия е Йордан Захариев, член-кор. на БАН, виден учен от първата половина на 20 век – географ, етнограф, фолклорист, езиковед, пръв председател на Организацията за връщане на Западните покрайнини (1924 г.)

Анжела Димчева завършва 7 СОУ „Свети Седмочисленици“ в София (1981) и специалностите „Българска филология“ и „Английски език“ в СУ „Климент Охридски“ (1987).[1] Доктор по наукознание (УниБИТ) със защитена дисертация на тема: „Аксиология на общуването, систематичност и контрасти на общокултурните взаимодействия в контекста на Международните писателски форуми в България през ХХ и ХХІ век“.

Работи като преводач от английски език в НИСИ (1981 – 1982), като филолог в Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши – ДЛИДЮ (1987 – 1989), като частен издател през 90-те години на 20 век (ИК „Анжели“), като редактор във в. „Словото днес“ (2008 – 2012), като отг. редактор на сп. „Световете“ (2011 – 2012).[2] Основател и редактор на онлайн изданието Sofia Ars Net (от 2015 г. до днес). Постоянен автор на страниците за култура на в. „Труд“ (от 2014 г. до днес). Секретар-ковчежник на Българския П.Е.Н.-център (от 2019 г. до днес). Член на УС на Фондация „Българско слово“ към в. „Труд“ (от 2017 г. до днес). Работи и като PR на Музей-галерия „Анел“ (София), поддържа информационния сайт за култура SofiaPress. Председател на Общество на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“,Национален студентски дом – София, и развива обществена дейност в полза на пишещи млади хора.[3] Международен и прессекретар на Съюза на българските писатели (от 1 септември 2021). Председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература и член на Международното жури, Брюксел – 2021.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Анжела Димчева започва да пише стихове и фейлетони на 15-годишна възраст. Първата ѝ публикация е фейлетон във в. „Средношколско знаме“ (1979). Следват стихове в сп. „Родна реч“, а през 80-те и 90-те години публикува журналистически материали, есета, фейлетони, литературна критика и поезия в над 30 издания.[5]

След 2005 г. публикува във вестниците „24 часа“,[6] „Култура“,[7] „Преса“, „Труд“,[8] „Словото днес“, сп. „Световете“, „Литературен вестник“, сп. „Знаци“, сп. „Море““, и др., както и в онлайн изданията – „Литернет“, „Литературен клуб“, „Литературен свят“ и Fakel.bg, Tetradkata, Epicenter, ArtDay и др.

Нейни стихове са преведени и публикувани на следните езици: руски, немски, английски, полски, италиански, испански, шведски, украински, сръбски, гръцки, арабски, румънски, албански, македонски, хърватски и турски език.

Член е на Съюза на българските писатели,[9] Съюза на българските журналисти, Асоциацията на софийските писатели, Българският П.Е.Н.-център.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Специална награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014

Носителка е на наградата за поезия „Лиричен кръстопът на музите – София“ (2010), Първа награда от „Литературна олимпиада за поезия“ (Варна, 2012), Трета награда на Националния литературен конкурс „В полите на Витоша“ (2014),[5][10] Златен медал „М. Ю. Лермонтов“ на Съюза на писатели в Русия (2014); Специалната награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо, Италия, 2014; носител на наградата „Златно перо – 2016“ на СБЖ за публикациите ѝ във в. „Труд“,[11]; Награда за журналистика на Столичната библиотека (2017); Втора награда от Националния поетичен конкурс „В полите на Витоша“ – 2018,[12]; Наградата „Стилиян Чилингиров“ на Националния студентски дом (2019), Награда за журналистика на Столичната библиотека (2021).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Предспомен“ (1989), изд. „Народна младеж“[13]
  • „Температура на духа“ (1996), ИК „ПАН“[13]
  • „Сезони на душата“ (2009), ИК „Персей“[13]
  • „Крехка суета“ (2013, второ издание – 2016), избрани стихове, ИК „Персей“,[14] предговор Любомир Левчев, послеслов Неда Антонова.
  • „Сезони душі“ (2014), Украйна, издателство „Твердиня“ (серія „Сучасна балканська поезія“),[15] превод Виктор Мелник, предговор Елка Няголова.
  • „Дубльор за Ада“ / „Stand-in for Hell“ (2019), неопостпоезия / neo-postpoetry) билингва (български / английски), издателство „Български писател“, София, 2019 / Bulgarian Writer Publishing House, Sofia.[16]

Лирична проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Игли в съня“ / „Голки уві сні“. Лирични фрагменти / Ліричні фрагменти. (2017). Превод Микола Мартинюк и Виктор Мелник / Пер. з болгар. Миколи Мартинюка та Віктора Мельника; обклад. ѝ ілюстр. Райни Дамяні. – Луцьк: ПВД „Твердиня“, 148 с.[17] предговор Любомир Левчев, послеслов Кирил Топалов.
  • „Nadelstiche im Traum“ (2021) / „Игли в съня“, билингва: български / немски език. ANTHEA VERLAG – Detlef Stein.

Литературна критика[редактиране | редактиране на кода]

  • „И критиката е любов“ (2013) - статии, портрети, рецензии, интервюта, ИК „Персей“[18][19]
  • „Под лазера на критика" (2021) - статии, рецензии, есета, Издателство „Богианна“

Съставителство, редакторство, предговори[редактиране | редактиране на кода]

  • „Антология на българската поезия – ХХІ век“ (2015): редактор – Анжела Димчева; съставители – проф. Михаил Неделчев, Васил Сотиров, Максим Максимов, Федя Филкова, Маргарита Петкова, Ивайло Диманов, Анжела Димчева.[20]
  • „Иде ли“ (Проза), „Български писател“, 2018 – антология, издадена по повод 105-годишнината на СБП: съставители и редактори: Боян Ангелов, Анжела Димчева, Благовеста Касабова; „Пеещо дърво“ (Поезия), „Български писател“, 2018 – антология, издадена по повод 105-годишнината на СБП: Анжела Дичева – член на редакционния съвет.[21]
  • „Съвременна българска поезия“ (2 тома, билингва: български – турски език), изд. „Алп яйънларъ“ (Бурса, Турция, 2018). Превод и съставителство – Ахмет Емин Атасой; редактор на българския том: Анжела Димчева.
  • „Гласове от Българския П.Е.Н." // "Voices of the Bulgarian PEN" - антология, билингва: български / английски, УИ „Св. Климент Охридски“, 2021. Съставители: Маргарит Жеков и Анжела Димчева; предговор и редакция: Анжела Димчева
  • Анжела Димчева е редактор на десетки книги, между които издания на Михаил Арнаудов („Родопските помаци“,2010),[22] Спас Антонов („Занимателен лексикон“, 1992), Ангелина Жекова („Защо в гората няма телевизор“, 1992), Димитър Васин („Малко е да се обичаме“, „А да пристигна закъснявам...“ – предговор, „Отключено“, „Изкупление“, „Някога, когато дойда“, „...И в най-своята есен“, „Пътечка по стръмното“),[23] Тодор Биков („Стихослужения“ – предговор,2012),[24] Мина Карагьозова („Ранени от словото“ – послеслов, 2013),[25] Ахмет Емин Атасой („Огнена книга“, 2012, „Това оставям“, „Пеперуди и лешояди“, „Премълчаното на два езика“, „Все още съм потребен“ – предговор, 2019), Павлина Павлова („Вещици в детския сън“, „Дуели на честта“, „Петър Дънов – Спасителят“), Светла Радкова („Неща за обичане“ – послеслов, 2015),[26] Теодор Христов („През моите очи“ – предговор, 2015, „Нощта на моя ден“ – предговор, 2017),[27] Михаил Тошков („Следи от ФЕНИКС в пепелта“ – предговор), Благой Ранов („Хляб с вкус на шоколад“ – послеслов, 2016), Дилян Бенев („Гръмоблясъци“), Катя Кремзер („Пясъчна роза“ – послеслов, 2017), Даниел Тунев („Чудовища и милосърдие“ – предговор, 2017), Екатерина Пенчева („Réservé за любовта“ – предговор, 2018, „Ноември по пианото се тича“ – послеслов, 2020), Рада Добриянова („Капки от дни“, 2018), Атанас Капралов „Приближаване до взрива“ – послеслов, 2018), Ивайло Балабанов („Принос към европейската история“, послеслов, 2020) и др.[28]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литернет.
  2. ↑ Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен клуб.
  3. ↑ kulturni-novini.info
  4. ↑ European Union Prize for Literature announces the 2021 laureates | EU Prize for Literature. // www.euprizeliterature.eu. Посетен на 18 юни 2021.
  5. ↑ а б Биографична справка за Анжела Димчева в Литературен свят.
  6. ↑ Статии на Анжела Димчева във в. „24 часа“
  7. ↑ „Сатирикът емблема (90 години от рождението на Радой Ралин)“, в. „Култура“, бр. 11 (2717), 22 март 2013 г.
  8. ↑ www.trud.bg, архив на оригинала от 3 януари 2015, https://web.archive.org/web/20150103223942/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4131608, посетен 3 януари 2015 
  9. ↑ „Абсурди и корупция в Съюза на българските писатели“, fakel.bg, 6 юни 2014 г.
  10. ↑ „Славянска прегръдка“ – Варна, 2014
  11. ↑ sbj-bg.eu
  12. ↑ artsofia.bg
  13. ↑ а б в Михаил Тошков, „Рискът да си насаме със себе си (Есе за поезията на Анжела Димчева – „Предспомен“, 1989 г., „Температура на духа“, 1996 г., „Сезони на душата“, 2009 г.)“
  14. ↑ „Крехка суета (Стихове от едноименната нова стихосбирка на Анжела Димчева)“, fakel.bg, 19 юли 2013 г.
  15. ↑ „На Волині побачили світ „ангельські ризи“ від Анжели Димчевої“, „Волинська правда“, 4 юли 2014.
  16. ↑ bnt.bg
  17. ↑ tverdyna.ucoz.ua
  18. ↑ Евгения Гигова, „И критиката е любов“, actualno.com, 28 март 2013 г.
  19. ↑ Симеон Янев, „Критическа продукция на СБП – 2013“
  20. ↑ kulturni-novini.info
  21. ↑ bnr.bg
  22. ↑ www.duma.bg
  23. ↑ literaturensviat.com
  24. ↑ fakel.bg
  25. ↑ fakel.bg
  26. ↑ kulturni-novini.info
  27. ↑ literaturensviat.com
  28. ↑ literaturensviat.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анжела_Димчева&oldid=11269468“.