Анзабеговско-Връшнишка култура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Керамика от Пилаво, в долината на река Брегалница, близо Кочани

Анзабеговско-Връшнишката култура (на македонска литературна норма: Анзабеговско-Връшнишка култура) е археологическа култура от епохата на средния и късния неолит.

Съществува около 5300 – 4200 година пр. Хр. на територията на съвременната Северна Македония. Влиза в състава на балкано-анатолийския комплекс. Името на културата идва от два археологически паметника – Анзабегово до Щип и Връшник до Виница.[1]

Възстановката край Маджари на неолитното селище Тумба е направено на основа на археологически останки на терена на Тумба, на модели на Анзабеговско-Връшнишката и Велушко-Породинската култура.[2] Разцветът на Тумба е именно по време на културата Анзабегово-Връшник, около 5800 – 5200 година пр.н.е.[3]

Развитието на културата се разделя на 4 стадия – Анзабегово-Връшник I – IV. Първият стадиий на свой ред има три подстадия – Анзабегово-Връшник I-a-b-c). Първата фаза съвпада с ранния неолит, а останалите – със средния неолит.[1]

Паметници на тази култура са разположени в долини, например в долината на река Брегалница, както и в околностите на Скопие. Подобни артефакти се срещат и на територията на съвременна България, в долината на река Струма, както и в земите на съвременна Гърция, край река Вардар, което говори за разширяване на културата в съседните региони.[1]

Жилищните постройки от фазата Анзабегово-Връшник I са построени само от глина, докато в следващите фази жилищата са измазани, имат малка основа и са с подова настилка, покрита с плочки. Покойниците винаги са се погребвали близо до жилището, в свита поза, но без специална ориентация в някоя от посоките на света. [1]

По време на четирите периода на културата Анзабегово-Връшник се появяват три вида керамика. Първият вид е представен от съдове с тънки стени в светли цветове и с добавени зърна от слюда. Вторият тип е груб, без украшения. Третият вид керамика е по-рядък и също е груб, като съдовете са с дебели стени, но от глина, смесена с разбити камъчета. Съдовете от фаза I често са украсени с бяла боя под формата на ивици, триъгълници и цветни орнаменти. Червената керамика преобладава във фази I и III, докато във фаза IV керамиката е сива и черна. Керамиката от фаза II се характеризира със сив и кафяв цвят, както и с оребрени орнаменти.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Boardman, John. The Cambridge ancient history: The prehistory of the Balkans; and the Middle East and the Aegean world, tenth to eighth centuries B.C., Tome 3, Partie 1. Cambridge University Press, 1982. с. 89 – 90.
  2. Археолошки локалитет Тумба Маџари. // Тумба Маџари. Посетен на 3 октомври 2017.
  3. Археолошки локалитет „Тумба – Маџари“. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 3 октомври 2017. Архив на оригинала от 2017-10-03 в Wayback Machine.