Анибале Карачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анибале Карачи
италиански художник
Автопортрет, 80-те години на 16. век
Автопортрет, 80-те години на 16. век

Роден
Починал
15 юли 1609 г. (48 г.)
Кариера в изкуството
Учители Лудовико Карачи
Направление Ранен барок
Подпис Annibale Carracci Signature.svg
Анибале Карачи в Общомедия

Анибале Карачи (на италиански: Annibale Carracci) е италиански бароков художник.

Най-популярният от художническата фамилия Карачи, Анибале заедно с брат си Агостино и братовчед си Лудовико са сред изтъкнатите фигури в италианското изкуство от края на XVI век. Тримата са сред активистите на движението срещу налагащия се по това време изкуствен стил на Маниеризма.[1][2]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Анибале Карачи е роден през 1560 г. в Болоня. Баща му е бил шивач.[3] Като дете Анибале започва да усвоява занаята на рисуването и гравюрата, учейки се от малко по-големия си брат Агостино Карачи и братовчед си Лудовико Карачи. По примера на братовчед си, в периода 1580 – 1582 г. двамата братя предприемат пътуване до Венеция,[1][3] където се запознават отблизо с изкуството на една от най-изявените школи от северна Италия. През 1582 г. тримата основават собствено студио, наричано и академия.[3][1] Малко след това те получават първата си съвместна поръчка за фреските в Палацо Фава в Болоня, които са изпълнени в периода 1583 – 1584 г. Следват две поръчки, които Анибале изпълнява сам – през 1585 г. олтарната картина, изобразяваща покръстването на Христос за църквата „San Gregorio“ в Болоня, и през 1587 г. картина, изобразяваща Успение на Пресвета Богородица за църквата „San Rocco“ в Реджо нел'Емилия.

През 1587 г. Анибале отново предприема пътуване до Парма и Венеция. В периода 1589 – 1592 г. тримата Карачи изпълняват фреските за „Палацо Magnani“ в Болоня. Веднага след това (1593 – 1594) те се заемат със стенописите и в „Палацо Sampieri“ отново в Болоня. Успоредно с това Анибале продължава да изпълнява самостоятелни поръчки за картини.

Палацо Фарнезе[редактиране | редактиране на кода]

Domine quo vadis? (1601 – 1602), Национална галерия, Лондон.

Базирайки се на плодотворното и майсторско творчество в областта на фресковата живопис, което Карачи показват в Болоня, Анибале е препоръчан от херцога на Парма – Ранучо I Фарнезе, на брат му – кардинал Одоардо Фарнезе, който е искал да облагороди огромните дълбоки зали на римското Палацо Фарнезе. В края на 1595 г. Анибале заедно с брат си Агостино заминават за Рим, за да започнат работа по стенописите в залата „Camerino“ по митологични сюжети за Херкулес.

Междувременно Анибале рисува стотици подготвителни скици за сводовете на основния салон на двореца, довели до изпълнението на големия шедьовър на художника – цикъла „The Loves of the Gods“. Работата му по фреските във „Фарнезе“ ще се превърне в едно от основните вдъхновяващи произведения за художниците от последващото столетие.

Умира през 1609 година.

Хронология на избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]

„Успение Богородично“ (1600 – 1601), църквата „Санта Мария дел Пополо“, Рим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Анибале Карачи в Web Gallery of Art ((en))
  2. Анибале Карачи в Метмузеум ((en))
  3. а б в Биография в artchive.com ((en))

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]