Анибале Карачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анибале Карачи
Annibale Carracci
Carracci Selfportrait.JPG
автопортрет
Роден 3 ноември, 1560
Болоня, Италия
Починал 15 юли 1609 г. (на 48 г.)
Рим, Италия
Националност италианец
Стил Ранен Барок
Учители Лудовико Карачи
Анибале Карачи
Annibale Carracci
в Общомедия

Анибале Карачи (на италиански: Annibale Carracci) е италиански бароков художник, роден през 1560 година, починал през 1609 година.

Най-популярният от художническата фамилия Карачи, Анибале заедно с брат си Агостино и братовчед си Лудовико са сред изтъкнатите фигури в италианското изкуство от края на XVI век. Тримата са сред активистите на движинието срещу налагащият се по това време изкуствен стил на Маниеризма.[1][2]

Ранни години[редактиране | edit source]

Анибале Карачи е роден през 1560 година в Болоня. Баща му е бил шивач.[3] Като дете, Анибале започва да усвоява занаята на рисуването и гравюрата, учейки се от малко по-големия си брат Агостино Карачи и братовчед си Лудовико Карачи. По примера на братовчед си, в периода 1580-1582 година, двамата братя предприемат пътуване до Венеция,[1][3] където се запознават отблизо с изкуството на една от най-изявените школи от северна Италия. През 1582 година, тримата основават собствено студио наричано и академия.[3][1] Малко след това, те получават първата си съвместна поръчка за фреските в Палацо Фава в Болоня, които са изпълнени в периода 1583-1584 година. Следват две поръчки, които Анибале изпълнява сам - през 1585 година, олтарната картина изобразяваща покръстването на Христос за църквата „San Gregorio“ в Болоня и през 1587 година, картина изобразяваща Успение на Пресвета Богородица за църквата „San Rocco“ в Реджо нел'Емилия.

През 1587 година, Анибале отново предприема пътуване до Парма и Венеция. В периода 1589-1592 година, тримата Карачи изпълняват фреските за „Палацо Magnani“ в Болоня. Веднага след това (1593-1594), те се заемат със стенописите и в „Палацо Sampieri“ отново в Болоня. Успоредно с това, Анибале продължава да изпълнява самостоятелни поръчки за картини.

Палацо Фарнезе[редактиране | edit source]

Domine quo vadis? (1601-1602), Национална галерия, Лондон.

Базирайки се на плодотворното и майсторско творчество в областта на фресковата живопис, което Карачи показват в Болоня, Анибале е препоръчан от Дукът на Парма - Ранучо І Фарнезе, на брат му - кардинал Одоардо Фарнезе, който е искал да облагороди огромните дълбоки зали на римското Палацо Фарнезе. В края на 1595 година, Анибале заедно с брат си Агостино заминават за Рим за да започнат работа по стенописите в залата „Camerino“ по митологични сюжети за Херкулес.

Междувременно, Анибале рисува стотици подготвителни скици за сводовете на основния салон на двореца, довели до изпълнението на големия шедьовър на художника - цикъла „The Loves of the Gods“. Работата му по фреските във „Фарнезе“ ще се превърне в едно от основните вдъхновяващи произведения за художниците от последващото столетие.

Хронология на избрани произведения[редактиране | edit source]

„Assumption of the Virgin Mary“ (1600–1601), църквата „Санта Мария дел Пополо“, Рим.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в [Web Gallery of Art]
  2. [Web Gallery of Art Метмузеум]
  3. а б в [Биография]

Външни препратки[редактиране | edit source]