Анимизъм
Анимизмът (на латински: anima – душа) е система от вярвания, която не приема разделението на тялото и душата или придава одушевеност на (предполагаемо) неодушевени предмети.[1][2][3][4][5][6] Почива на убеждението, че души имат и животните, растенията и други материални обекти, които управляват, до някаква степен, човешкото съществуване или могат да участват в някакъв вид общуване с хората.
Дефиниция
[редактиране | редактиране на кода]Има 3 различни определения за това какво представлява анимизмът. Най-широко разпространено и прието е, че това е вярата в нечовешки души.
Вяра в нечовешки души
[редактиране | редактиране на кода]Общоприето е, че терминът се отнася до вярата, че не-човешки лица, като животни и растения, както и предмети, като скали, могат да имат душа. Често в контекста на съответната религия (например различни форми на тотемизъм), на тях трябва да бъдат изложени предложения с цел получаване на подкрепа или прошка, или дори – да бъдат почитани. Анимизмът в този смисъл се различава от политеизма (почитането на различни богове) с това, че обектите му на почитание не съвпадат непременно с основните божества и невинаги се обожествяват.
Приравняване на разнородни обекти
[редактиране | редактиране на кода]Някои култури не правят разлика между одушевени и неодушевени предмети. Природните явления, географските дадености и вещите от ежедневието могат също да имат душа.
Вяра в души
[редактиране | редактиране на кода]Сър Е. Б. Тейлър използва думата „анимизъм“ като значение „вярата в душите“. Той не ограничава понятието „анимизъм“ до култовете, чийто адресат са душите, които не са човешки лица. С такова определение, почти всички религии могат да се считат за анимистични, включително християнството и исляма. Той измисля тази дефиниция, като част от теория за религията, развита в неговата книга „Примитивна култура“ (1871 г.). Според Тейлър, всичко в културата се основава на религията или произлиза от вярата в Бога и свръхестествените същества, които пък са резултат от вярата в душите.
Разпространение и приложение
[редактиране | редактиране на кода]Анимизмът е засвидетелстван в митологията на Древна Гърция и други страни от Античността и вероятно е бил характерен и за някои първобитни общности. Запазен е в по-старинен вид сред някои примитивни племена, в резултат на неразбирането на механизма на природните явления, а също и като елемент от религиозните представи на някои съвременни, познаващи добре редица научни достижения, които го разкриват (например у японците) и в атавистичните възприятия на много от хората изобщо. Предполага се, че в съвременността има около 150 млн. души, които могат конкретно да се определят като анимисти (главно обитатели на Африка, Азия и Океания). Присъства в редица произведения на изкуството, като картини и декорации, както и в басни, приказки и спектакли.
Тази нагласа често е характерна и за начина, по който възприемат света малките деца, придаващи качества на одушевени предмети на такива, които не представляват живи същества. Също те са повече склонни и да не правят принципна разлика между хората и животните, както и въобще – да уважават природата, тъй като им липсват отчуждението от нея и схващането, че я има само за да им служи.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ анимизъм // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 6 септември 2025.: „Характерна за първобитните народи вяра в съществуването на дух, душа у всеки предмет; одухотворяване на силите и явленията на природата. — От фр. animisme.“
- ↑ АНИМИЗЪМ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 49. Посетен на 21 ноември 2025.
- ↑ анимизъм // Кратка българска енциклопедия. Т. 1 А-Гера. Издателство на Българска академия на науките, 1963. с. 88.
- ↑ Данчовъ, Н. Г.; Данчовъ, И. Г. анимизъмъ // Българска енциклопедия. София, Книгоиздателство Ст. Атанасовъ, 1936. с. 57.
- ↑ Касѫровъ, Лука. анимизъмъ // Енциклопедически речникъ. Т. I (А-К). Пловдивъ, Д.В. Манчовъ, 1899. с. 47. Посетен на 24 ноември 2025.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. анимизъм // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 76.
Тази статия се основава на частичен материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.
| |||||