Аниция Юлиана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аниция.

Аниция Юлиана

Аниция Юлиана (на латински: Anicia Iuliana, * 460 г. в Константинопол, † 530 г. в Константинопол) е влиятелна римска принцеса, дъщеря на западноримския император Олибрий от род Аниции и на Плацидия, дъщеря на император Валентиниан III и Лициния Евдоксия. Аниция е правнучка на източноримския император Теодосий II и на западноримския император Констанций III. Тя е роднина и на императорите Аркадий, Теодосий I и Валентиниан I. През 479 г. Аниция, по желанието на тогавашния император Зенон, трябва да се омъжи за гота Теодорих Велики, но бракът не се състои.

През 479 г. се омъжва, като втора съпруга, за могъщия остготски военачалник Ареобинд (консул 506 г.), който през 512 г. е за един ден анти-император на Анастасий I в Източен Рим. Двамата имат син Олибрий (консул през 491 г.).

Аниция Юлиана се занимава с изкуство и наука, построява много обществени сгради и църкви. В Константинопол построява църквата Свети Полиевкт. Юлиана носи висшата почетна титла patricia и е единствената жена по нейното време с названието nobilissima, което е само за императорските дъщери. Юлиана принадлежи така към най-богатите и влиятелни жени по нейното време.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • C. Cappizzi: Anicia Giuliana (462 ca. – 530 ca.): Ricerche sulla sua famiglia e la sua vita. In: Rivista di studi bizantini e neoellenici N.S. 5 (1968), S. 191–226.
  • John Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire II. Cambridge 1980, S. 635f.
  • Natalie Harris Bluestone, Double Vision: Perspectives on Gender and the Visual Arts, Fairleigh Dickinson University Press, 1995. ISBN 0838635407. Page 76.
  • Hanna-Riitta Toivanen: The Church of St. Polyeuktos, Archaeology and Texts. In: Acta Byzantina Fennica. NS 2, 2003–2004 (2005), ISSN 1458-7017, S. 127–149.