Анкилозиращ спондилит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анкилозиращ спондилит
Илюстрация, изобразяваща анкилозиращ спондилит
Класификация и външни ресурси
Специалност Ревматология
МКБ-10 M08.1, M45
МКБ-9 720.0
OMIM 106300
База данни
DiseasesDB
728
База данни
MedlinePlus
000420
База данни
eMedicine
radio/41
Мед. рубрики MeSH D013167
Анкилозиращ спондилит в Общомедия

Анкилозиращ спондилит (АС), (от гръцки: ankylos – схванат, spondylos – гръбначен стълб; AS), известен като болест на Бехтерев, синдром на Бехтерев и болест на Мари-Струмпел, форма на спондилоартрит, е хроничен, възпалителен артрит и автоимунна болест.[1] Главно засяга ставите на гръбначния стълб и сакроилиачните стави в таза и може да причини евентуално сливане на гръбнака.

Член е на групата на спондилоартропатиите със силно генетично предразположение. Пълното сливане води до пълна неподвижност на гръбнака, състояние, познато като „бамбуков гръбнак“.[2]

Причини за АС[редактиране | редактиране на кода]

Генетическата предразположеност, която се унаследява, е необходимо, но не и достатъчно условие за развиване на заболяването. Нужен е и фактор от околната среда, който да провокира заболяването. Този фактор не е точно определен, защото заболяването географски е разпространено от почти навсякъде на Земята. Допуска се, че това е повсеместен фактор и най-вероятно се касае за чревна бактерия.[3]

Редица изследвания свързват възникването на АС с бактерии от вида Klebsiella pneumoniae, които причиняват възпаление в храносмилателния тракт. Въпросната бактерия произвежда антигени (вид белтъци), които споделят молекулно сходство с HLA-B27 или други автоантигени.[4]

Патогенеза на АС[редактиране | редактиране на кода]

Патогенезата, което означава да се изяснят химичните процеси, които протичат в клетките на засегнатите тъкани и механизма, по който протича заболяването, не е напълно известна на ревматолозите. Това, което се знае, е, че АС е автоимунно заболяване: клетки на имунната система на болния организъм способстват разрушаването на собствени тъкани (първа фаза), а като следствие се задейства необуздано изграждане на допълнително костно вещество (втора фаза), което в най-крайните стадии на заболяването довежда до пълно срастване на гръбначните прешлени и ограничаване подвижността на гръбначния стълб.[3]

Възпаление и разрушаване на здрави тъкани (първа фаза)[редактиране | редактиране на кода]

Възпалителната фаза споделя сходства с възпалителни артритиди като ревматоидния артрит, при който се наблюдават високи равнища на производство на цитокини, увреждане на ставите посредством разграждане на хрущялна и костна тъкан вследствие на остеокластна дейност (костна резорбция). Все пак, щетите са по-малко в сравнение с тези при ревматоидния артрит.[3]

Изграждане на допълнително костно вещество (втора фаза)[редактиране | редактиране на кода]

Разлика между спондилит и спондилоза[редактиране | редактиране на кода]

Симптоми (признаци) при АС[редактиране | редактиране на кода]

Симптомите (признаците) са явните проявления на патогенезата при АС. Най-често това са: възпаление на сакроилиачните стави, като и на други стави (степента на възпалението може да се установи с костна сцинтиграфия, а пораженията с рентген, скенер или ЯМР), скованост на гръбнака. АС може да бъде съпроводен с преден увеит.

Изследвания за поставяне на диагноза[редактиране | редактиране на кода]

  • C-реактивен протеин
  • MMP3 (матрична металопротеиназа-3)
  • Цитокин-профилиране
  • IL1-α[3]

Лечение на АС[редактиране | редактиране на кода]

Обществено значение на АС[редактиране | редактиране на кода]

АС засяга между 0.3 и 0.5% от белите европейци. По-често боледуват мъже отколкото жени с полов съотношение 2(3):1 и за разлика от другите артрити засегнати са млади индивиди. Средната възраст на възникване на АС е 26 години, а вредите за работната сила са значителни и особено за начина на живот на отделните пациенти.[3]

Диференциална диагноза[редактиране | редактиране на кода]

В медицинската литература се съобщава за заболявания, чиито истинска природа и същност остават скрити, но наподобяват АС. Така например бразилски ревматолози описват случай, в който се касае за хипопаратироидизъм, но симптомите биват сбъркани с тези на АС.[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Калкулатор на активността на заболяването: Ankylosing Spondylitis Disease Activity Score. Достъп тук.

Литература на английски език[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Ankylosing Spondylitis: MedlinePlus“, U.S. National Library of Medicine. Retrieved 2011-04-26.
  2. Jiménez-Balderas FJ, Mintz G. (1993). „Ankylosing spondylitis: clinical course in women and men“. J Rheumatol 20 (12): 2069 – 72.[PMID] 7516975
  3. а б в г д Thomas, Gethin P. & Matthew A. Brown. Genomics of Ankylosing Spondylitis. 24 September, 2010, University of Queensland Diamantina Institute.
  4. Rashid, Taha & Alan Ebringer. Gut-mediated and HLA-B27-associated Arthritis: An Emphasis on Ankylosing Spondylitis and Crohn’s Disease with a Proposal for the Use of New Treatment. Kings College London, September 12, 2011.
  5. Kajitani, Thayana Ribeiro & Renata Viana da Silva, Eloisa Bonfá, Rosa M. R. Pereira. Hypoparathyroidism mimicking ankylosing spondylitis and myopathy: a case report. São Paulo, 2011. ISSN 1807 – 5932