Анна Ангелина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна
никейска императрица
Родена
около 1176 г.
Починала
1212 г. (36 г.)
Семейство
Род Ангели
Баща Алексий III Ангел
Майка Ефросина Дукина Каматирина
Братя/сестри Евдокия Ангелина
Ирина Ангелина
Съпруг Теодор I Ласкарис
Исак Комнин (севастократор)
Деца Мария Ласкарина
Евдокия Ласкарина
Ирина Ласкарина
Теодора Ангелина Комнина

Анна Комнина Ангелина (ок. 1176 – 1212) е императрица на Никея, съпруга на император Теодор I Ласкарис. Анна е дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и императрица Ефросина Дукина Каматирина.

Брак със севастократор Исак Комнин[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Анна Ангелина е омъжена за севастократор Исак Комнин, племенник на импераор Мануил I Комнин. От Исак Комнин Анна има една дъщеря – Теодора Ангелина Комнина. Скоро след като бащата на Анна става император, през 1195 г., севастократор Исак Комнин е изпратен да потуши въстанието на българите, предвождани от братята Асен и Петър. Севастократорът обаче е заловен от въстаниците във втората от двете схватки при Сяр през 1196 г. и умира в плен.

Преди да умре, плененият севастократор обещава на българския дворянин Иванко ръката на Теодора, дъщеря си от брака му с Анна и внучка на византийския император Алексий III Ангел. Заедно с много други обещания, бракът е предложен в замяна на участието на Иванко в заговора срещу българския цар Асен.[1] След бягството си в Константинопол, Иванко иска ръката на Теодора от император Алексий III Ангел, баща на Анна и дядо на невестата. Императорът първоначално отлага решението си, поради невръстната възраст на Теодора, а впоследствие потвърждава обещанието.[2]

Брак с Теодор Ласкарис[редактиране | редактиране на кода]

Няколко години след смъртта на първия си съпруг Анна се омъжва отново през ранната 1200 г. за Теодор Ласкарис, бъдещ император на Никейската империя. Сватбеното тържество е двойно, тъй като по същото време е отпразнувана и сватбата на Алексий Палеолог и Ирина Ангелина, сестра на Анна. След превземането на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., съпругът ѝ се провъзгласява за император в Никея.

Анна и Теодор Ласкарис имат пет деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • K. Varzos, I genealogia ton Komninon (Thessalonica, 1984).
  • O city of Byzantium: annals of Niketas Choniates tr. Harry J. Magoulias (Detroit: Wayne State University Press, 1984), с.с. 255–258, 280.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Никита Хониат, „История“, 29. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 51
  2. Никита Хониат, „История“, 35. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 35., стр. 61