Анна Беатриче д’Есте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на херцозите на Мирандола

Анна Беатриче д’Есте (на италиански: Anna Beatrice d'Este, * 1626 в Модена, † 25 септември 1690 в Мирандола) от род Есте е чрез женитба херцогиня на Мирандола.

Тя е най-малкото дете на Алфонсо III д’Есте (1591–1644), херцог на Модена и Реджо, и съпругата му принцеса Изабела Савойска (1591–1626), дъщеря на херцог Карл Емануил I Савойски и Каталина-Микаела Испанска. Сестра е на Франческо I д’Есте, херцог на Модена и Реджо, на кардинал Риналдо д’Есте, и на Маргерита д’Есте, омъжена през 1647 г. за Феранте III Гонзага, херцог на Гвастала.

Анна Беатриче се омъжва на 29 април 1656 г. в Модена за Алесандро II Пико (1631–1691), херцог на Мирандола от 1637 до 1691 г., син на херцог Галеото Пико IV (1603–1637).

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Анна Беатриче и Алесандро II Пико имат децата:

  • Мария Изабела (1657–1720)
  • Лаура (1660–1720), омъжена на 28 февруари 1680 за Фердинандо III Гонзага, принц на Кастилионе деле Стивиере и Солферино (1648–1723)
  • Франческо Мария (1661–1689), принц на херцогство Мирандола, женен 1684 в Рим за Анна Камила Боргезе (1662–1715)
  • Франческо Мария (1668–1747), последният херцог на Мирандола и маркиз на Конкордия (1691–1708), женен: 1.: 1716 в Мадрид за дона Тереза Спинола и де ла Керда (1685–1723); 2.: в Мадрид 1740 за дона Мария Гвадалупе Фицжеймс-Стуарт и Колóн де Португал (1725–1750)
  • Галеото (1663–1710), синьор на Сан Мартино в Спино
  • Фулвия (1666–1731), омъжена в Неапол през 1686 г. за Томасо д’Аквино, принц на Феролето е Кастилионе
  • Джовани (1667–1723), маркиз на Кварантоли
  • Лудовико (1668–1743), кардинал 1712, патриарх на Константинопол 1706
  • Алесандро (1670–1711), в Малтийски орден 1685, доминиктански монах 1708

Източници[редактиране | редактиране на кода]