Анна Елизабет фон Саксония-Лауенбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Елизабет фон Саксония-Лауенбург
ландграфиня на Хесен-Хомбург
Лични данни
Родена
Починала
27 май 1688 г. (63 г.)
Погребан вкриптата на църквата на Мюнстер
Други титлипринцеса от Саксония-Лауенбург
Семейство
ДинастияАскани
БащаАвгуст от Саксония-Лауенбург
МайкаЕлизабет София фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп
БракВилхелм Христоф фон Хесен-Хомбург

Анна Елизабет фон Саксония-Лауенбург (на немски: Anna Elisabeth von Sachsen-Lauenburg; * 23 август 1624 в Ратцебург; † 27 май 1688 в дворец Филипсек при Буцбах-Мюнстер) от род Аскани е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитба ландграфиня на Хесен-Хомбург.

Тя е дъщеря на херцог Август от Саксония-Лауенбург (1577–1656) от род Аскани и първата му съпруга Елизабет София фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1599-1627). Анна Елизабет е гърбава.[1]

Анна Елизабет се омъжва на 2 април 1665 г. в Любек за 40-годишния ландграф Вилхелм Христоф фон Хесен-Хомбург (1625–1681) без да са се виждали преди това.[2]. Тя е втората му съпруга. Оказва се, че тя не може да ражда, а той няма син от първата си съпруга София Елеонора фон Хесен-Дармщат († 7 октомври 1663). Вилхелм Христоф не успява да се разведе и започва връзка с Анна Елизбет фон Люцов, 17-годишната дворцова дама на Анна Елизабет. Когато тя забременява той я скрива във Филипсек. Анна Елизабет е роднина с ландграф Лудиг VI, който заповядва да я отвлекат и заведат със син ѝ в дворец Биденкопф. След това Вилхелм Христоф я завежда със син им на тайно място.

На 24 август 1672 г. Вилхелм Христоф се развежда от Анна Елизабет и ѝ се дава да живее в дворец Филипсек при Буцбах-Мюнстер. Тя се грижи за бедните и основава училища в Боденрод и Майбах. Анна Елизабет умира там на 27 май 1688 г. на 64 години и е погребана в криптата на църквата на Мюнстер.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Archiv für hessische Geschichte und Altertumskunde, S. 408 f. (Digitalisat)
  • Peter von Kobbe: Geschichte und Landesbeschreibung des Herzogthums Lauenburg, Band 3, Harro von Hirschheydt, 1837, S. 35 f.

Източници[редактиране | редактиране на кода]