Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина
Ἅννα Κομνηνή Δούκαινα Παλαιολογίνα Ἀσανίνα
Мануил Раул Асен и Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина. Миниатюра от Типика на Теодора Палеологина Синадина.
Родена
неизв.
Починала
неизв.
Семейство
БащаТеодор Синадин
МайкаЕвдокия Дукина Комнина Палеологина Синадина
Братя/сестриТеодора Комнина Дукина Раулина Палеологина
СъпругМануил Комнин Раул Асен[1]
ДецаАндроник Асен Палеолог

Анна Комнина Дукина Палеологина Асенина, известна и като Анна Синадина, е византийска аристократка от XIV век – дъщеря на протостратора Теодор Синадин.[2]

Анна е представителка на една от най-знатните константинополски фамилии – тази на Синадините: дъщеря е на византийския протостратор Теодор Синадин и съпругата му Евдокия Палеологина.[2] Годината на раждането ѝ е неизвестна, но към края на 1321 година вече била на подходяща за задомяване възраст, тъй като през декември същата година се омъжила в Адрианопол за Мануил Комнин Раул Асен – внук на българския цар Иван Асен III.[3] Заедно със съпруга си Анна е изобразена върху една миниатюра в типика на константинополския манастир Света Богородица Сигурна надежда, основан от баба ѝ Теодора Синадина.[4] Типикът съдържа няколко миниатюрни портрета на членове на семейството на Теодора Синадина.

Анна Синадина и Мануил Раул Асен имат един син – Андроник Асен, който по-късно станал паниперсеваст и севастократор.[5]

Информацията за по-нататъшната съдба на Анна е изключително оскъдна. Начинът, по който е изобразена и спомената в типика на Теодора Синадина, датиращ към 1330 г., подсказва, че по това време Анна все още е била жива. Няма обаче никакви сведения за съдбата ѝ между 1335 и 1341 г., когато съпругът ѝ се намирал в затвора, а синът ѝ Андроник бил отглеждан от Йоан Кантакузин и съпругата му Ирина Асенина, която била сестра на Мануил Асен. Към 1342 г Анна се споменава анонимно в историята на Йоан Кантакузин, но по начин, който не позволява да се определи дали по това време тя е била жива.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1524 ᾿Ασανίνα, ῎Αννα Κοµνηνὴ ∆ούκαινα Παλαιολογίνα (Asanina, Anna Komnene Dukaina Palaiologina) // Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit.
  2. а б Божилов 1994, с. 306, №16; Polemis 1968, с. 182, no. 200.
  3. Божилов 1994, с. 306, №16; Polemis 1968, с. 182, no. 200; PLP 2001, с. 360, 1524 Asanina, Anna Komnene Dukaina Palaiologina.
  4. Божилов 1994, с. 306.
  5. Божилов 1994, с. 307.
  6. Божилов 1994, с. 307, бележки no. 5 и 7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]