Анна Фройд

Анна Фройд Anna Freud
австрийски психолог
Родена	3 декември 1895 г. Виена, Австро-Унгария
Починала	9 октомври 1982 г. Лондон, Англия
Националност	Австрия
Научна дейност
Област	Психология
Анна Фройд в Общомедия

Анна Фройд (на немски: Anna Freud) е австрийски психолог, шестото и последно дете на Зигмунд и Марта Фройд. Тя единствена сред другите деца на Фройд последва стъпките на баща си и допринася за развитието на психоанализата. Сравнена с баща си, работата на Анна Фройд подчертава важността на егото, неговата способност да се тренира социално.

Биография

Анна Фройд е родена на 3 декември 1895 година във Виена, Австро-Унгария. Завършва училище с добър успех и получава свидетелство (1911). Следва педагогика и става учителка. От 1914 е ученичка при баща си. По време на Първата световна война слуша лекции при своя баща и прави визитации във Виенската университетска психиатрична клиника, ръководена от прочутия Юлиус Вагнер фон Яурег. От 1922 е член на Виенското психоаналитично общество. През 1924 г. е приета в „Тайният комитет“, който е трябвало да бди за интересите на психоанализата. През 1938 г. емигрира заедно с Фройд в Англия, където работи с Дороти Бърлингъм в Хъмпстед Нърсърис, приют за деца пострадали от войната.

Две години по-рано публикува книгата „Азът и механизмите на защитата“ (на български излиза под заглавието „Егото и защитните механизми“). През 1945 г. участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа „Psychoanalytic study of the Child“. Главният ѝ труд излиза през 1965 г. под заглавие „Нормалност и патология в детството“, преведен на немски от нея през 1968 със заглавието „Правилни и погрешни пътища на детското развитие“. Води многобройни курсове, става учебна и контролна аналитичка на цяло поколение детски психолози.

Анна Фройд умира на 8 октомври 1982 в Лондон.

Главни приноси към психоанализата

Анна се измества от класическата позиция на баща си, която се концентрира върху несъзнателното То (перспектива, която тя намира за ограничаваща) и вместо това набляга на важността на Аз-а, непрестанната борба и конфликти се преживяват от нуждата за отговор на противоречивите желания, нужди, ценности и изискванията на реалността. С това тя установява значението на его функциите и концепцията за защитните механизми.

Фокусирайки се върху изследвания, наблюдение и лечение на деца, Фройд създава група от видни детски аналитици (която включва Ерик Ериксън, Едит Якобсон и Маргарет Малер), които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие. По това време тези идеи са революционни и Анна ни предоставя изчерпателна теория на развитието и концепция за линии на развитието, които комбинират важния модел за нагона на баща ѝ с по-съвременните теории на развитието за обектните взаимоотношения, които наблягат на значението на родителите в процесите на детското развитие.

Анна Фройд за същностните личностни качества на психоаналитика

„

"Скъпи Джон ..., Ти ме попита какво мисля за същностните личностни качества на бъдещия психоаналитик. Отговорът е сравнително лесен. Ако искаш да бъдеш истински психоаналитик, трябва да имаш голяма любов към истината, към научната истина също както и към личната истина и трябва да поставиш това разбиране за истината по-високо от всеки дискомфорт при срещата с неприятни факти, независимо дали принадлежат към външния свят или към твоя собствен вътрешен свят. По-нататък, мисля че психоаналитикът трябва да има...интереси...отвъд границите на медицинското поле...във факти, които принадлежат на социологията, религията, литературата,, [и] историята...[иначе] неговият поглед върху...пациента ще остане прекалено ограничен. Тази точка съдържа...необходимата подготовка отвъд изискванията направени от кандидатите за психоанализа в институтите. Ти си длъжен да бъдеш голям читател и да се запознаеш с литературата от много страни и култури. Във великите литературни фигури ще намериш хора, които знаят поне толкова за човешката природа, колкото психиатрите и психолозите се опитват да намерят. Отговори ли това на твоя въпрос?"

“

Книги

На български

• Фройд, Ана, Егото и защитните механизми, изд. ЛИК

На английски

• Freud, Anna (1966 – 1980). The Writings of Anna Freud: 8 Volumes. New York: IUP. (These volumes include most of Anna Freud's papers.)
  • Vol. 1. Introduction to Psychoanalysis: Lectures for Child Analysts and Teachers (1922 – 1935)
  • Vol. 2. Ego and the Mechanisms of Defense (1936)
  • Vol. 3. Infants Without Families Reports on the Hampstead Nurseries by Anna Freud
  • Vol. 4. Indications for Child Analysis and Other Papers (1945 – 1956)
  • Vol. 5. Research at the Hampstead Child-Therapy Clinic and Other Papers (1956 – 1965)
  • Vol. 6. Normality and Pathology in Childhood: Assessments of Development (1965)
  • Vol. 7. Problems of Psychoanalytic Training, Diagnosis, and the Technique of Therapy (1966 – 1970)
  • Vol. 8. Psychoanalytic Psychology of Normal Development
• Anna Freud in collaboration with Sophie Dann: An Experiment in Group Upbringing, in: 'The Psychoanalytic Study of the Child', VI, 1951. A group of six three-year-old former Terezin children is observed as regards group behavior, psychological problems and adaption. (Information taken from Biography Erna Furman)

Източници

• Йозеф Ратнер, Психоанализа Класиците, Кибеа, 2005

Вижте също

• Психоанализа
• Зигмунд Фройд
• Вътрешен кръг на психоанализата

Външни препратки

• ((en)) Живот и дейност на Анна Фройд
• ((en)) Център Анна Фройд
• ((en)) Международна психоаналитична асоциация-Великобритания (International Psychoanalytical Association)
• ((en)) Биография на Анна Фройд
• ((en)) Загубеното момиче от Дъг Дейвис
• ((en)) Габи е супер!

• Портал „Психология“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Freud“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.