Анна Ягелонина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Ягелонина
кралица на Унгария и Бохемия
Hans Maler - Queen Anne of Hungary and Bohemia - WGA13895.jpg
Родена
Починала
Погребана Свети Вит, Храдчани, Чехия
Meiningen Hessensaal Wappen 16.jpg
Семейство
Род Ягелони
Баща Уласло II
Майка Анна де Фоа
Братя/сестри Лайош II
Съпруг Фердинанд I (25 май 1521)
Деца Йохана Австрийска
Карл II (ерцхерцог на Австрия)
Барбара Австрийска
Маргарета Австрийска (1536–1566)
Елеонора Австрийска
Катарина Австрийска
Мария Австрийска (1531 – 1581)
Фердинанд II
Анна Австрийска
Максимилиан II (Свещена Римска империя)
Елизабет Австрийска (1526-1545)
Елена Австрийска
Магдалена Австрийска
Анна Ягелонина в Общомедия

Анна Ягелонина (на немски: Anna Jagiello von Böhmen und Ungarn) е съпруга Фердинанд I, който по-късно става император на Свещената Римска империя, и кралица по право на Унгария и Бохемия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Буда на 23 юли 1503 г. Тя е единствена дъщеря и най-голямо дете на унгарския крал Владислав II от третата му съпруга Анна дьо Фокс-Кандел. До раждането на брат ѝ, Лайош, Анна е единствената наследница на короните на Унгария и Бохемия. След раждането на Лайош на 1 юли 1506 тя е изместена на второ място в линията на унаследяване на унгарския престол. Майката на Анна умира няколко дена след раждането на сина си, на 26 юли 1506 г.

На 13 март 1516 г. умира и крал Владислав II, който оставя грижата за двете си деца на императора на Свещената Римска империя, Максимилиан I. Максимилиан I омъжва Анна за внука си Фердинанд, син на испанската кралица Хуана Лудата и Филип I. На 25 май 1521 Анна и Фердинанд са венчани в Линц, Австрия. По това време Фердинанд е губернатор на хабсбургските владения на по-големия си брат, Карл V.

На 29 август 1526 г. братът на Анна умира в битката при Мохач, където предвожданите от Сюлейман Великолепни отомански войски разбиват унгарската войска на Лайош II. Анна Ягелонина остава единственият наследник на овакантените корони на Унгария и Бохемия. Като неин съпруг Фердинанд предявява претенциите си върху земите на двете кралства. На 24 октомври 1526 г. съпругът на Анна е избран за крал на Бохемия. Не толкова лесно се развиват нещата около унгарското наследство на Анна. По-голяма част от Унгария е анексирана от Сюлейман Великолепни. Фердинанд е прокламиран от група унгарски благородници за крал на Унгария, но друга фракция сред унгарската аристокрация отказва да признае чужд владетел за унгарски крал и провъзгласява за такъв Йоан Заполя. Конфликтът между двете фракции, които подкрепяли различни претенденти за унгарската корона, продължава до 1571 г.

През 1531 г. Карл V признава Фердинанд за свой наследник на престола на Свещената Римска империя, след което Фердинанд получава титлата „Крал на Римляните“. Междувременно Анна Ягелонина се ползва с титлата „Кралица на Бохемия“ и е една от двете претендентки за титлата „Кралица на Унгария“.

Анна умира в Прага на 27 януари 1547. Девет години след смъртта ѝ Фердинанд заема престола на Свещената Римска империя, след като Карл V абдикира в негова полза.

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

Анна Ягелонина и Фердинанд имат петнадесет деца:


Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
8. Владислав II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
4. Кажимеж IV Ягелончик
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
9. София Холшанска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
2. Уласло II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
10. Албрехт II (Германия)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
5. Елизабет Ракушанка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
11. Елизабет Люксембургска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
1. Анна Ягелонина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
12. Жан IV (I) дьо Фоа, граф дьо Бенож
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
6. Гастон II дьо Фоа-Кандал
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
13. Маргарита Кардестон
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
3. Анна дьо Фокс-Кандал
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
14. Гастон ІV дьо Фоа
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
7. Екатерина Наварска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
15. Елеонора Наварска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]