Анна Ягелонина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна Ягелонина
кралица на Унгария и Бохемия
Hans Maler - Queen Anne of Hungary and Bohemia.jpg
Лични данни
Родена 23 юли 1503 г.
Буда
Починала 27 януари 1547 г.
Прага
Семейство
Брак Фердинанд I
Династия Ягелони, Хабсбурги
Баща Владислав II
Майка Анна дьо Фокс-Кандел
Анна Ягелонина в Общомедия
Анна Ягелонина (на немски: Anna Jagiello von Böhmen und Ungarn, 23 юли 1503 - 27 януари 1547) е съпруга Фердинанд I, който по-късно става император на Свещената Римска империя, и кралица по право на Унгария и Бохемия.

Анна Ягелонина е родена в Буда на 23 юли 1503 г. Тя е единствена дъщеря и най-голямо дете на унгарския крал Владислав II от третата му съпруга Анна дьо Фокс-Кандел. До раждането на брат ѝ, Лайош, Анна е единствената наследница на короните на Унгария и Бохемия. След раждането на Лайош на 1 юли 1506 тя е изместена на второ място в линията на унаследяване на унгарския престол. Майката на Анна умира няколко дена след раждането на сина си, на 26 юли 1506 г.

На 13 март 1516 г. умира и крал Владислав II, който оставя грижата за двете си деца на императора на Свещената Римска империя, Максимилиан I. Максимилиан I омъжва Анна за внука си Фердинанд, син на испанската кралица Хуана Лудата и Фердинанд Арагонски. На 25 май 1521 Анна и Фердинанд са венчани в Линц, Австрия. По това време Фердинанд е губернатор на хабсбургските владения на по-големия си брат, Карл V.

На 29 август 1526 г. братът на Анна умира в битката при Мохач, където предвожданите от Сюлейман Великолепни отомански войски разбиват унгарската войска на Лайош II. Анна Ягелонина остава единственият наследник на овакантените корони на Унгария и Бохемия. Като неин съпруг Фердинанд предявил претенциите си върху земите на двете кралства.

На 24 октомври 1526 г. съпругът на Анна е избран за крал на Бохемия. Не толкова лесно се развиват нещата около унгарското наследство на Анна. По-голяма част от Унгария е анексирана от Сюлейман Великолепни. Фердинанд е прокламиран от група унгарски благородници за крал на Унгария, но друга фракция сред унгарската аристокрация отказва да признае чужд владетел за унгарски крал и провъзгласява за такъв Йоан Заполя. Конфликтът между двете фракции, които подкрепяли различни претенденти за унгарската корона, продължава до 1571 г.

През 1531 г. Карл V признава Фердинанд за свой наследник на престола на Свещената Римска империя, след което Фердинанд получил титлата "Крал на Римляните". Междувременно Анна Ягелонина се ползва с титлата "Кралица на Бохемия" и е една от двете претендентки за титлата "Кралица на Унгария". Тя умира в Прага на 27 януари 1547.

Девет години след смъртта на Анна Ягелонина Фердинанд заема престола на Свещената Римска империя, след като Карл V абдикира в негова полза.

Наследници[редактиране | редактиране на кода]

Анна Ягелонина и Фердинанд имат петнадесет деца:

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
8. Владислав II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
4. Кажимеж IV Ягелончик
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
9. София Холшанска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
2. Уласло II
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
10. Албрехт II (Германия)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
5. Елизабет Ракушанка
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
11. Елизабет Люксембургска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
1. Анна Ягелонина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
12. Жан IV (I) дьо Фоа, граф дьо Бенож
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
6. Гастон II дьо Фоа-Кандал
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
13. Маргарита Кардестон
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
3. Анна дьо Фокс-Кандал
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
14. Гастон ІV дьо Фоа
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
7. Екатерина Наварска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
15. Елеонора Наварска
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Източници[редактиране | редактиране на кода]