Анна от Великобритания, Ирландия и Хановер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна от Великобритания, Ирландия и Хановер
княгиня на Насау-Диц-Орания
Anna van Hannover by Johann Valentin Tischbein 1753.jpeg
Принцеса Анна от Великобритания, портрет от Йохан Валентин Тишбайн
Лични данни
Други титли британската принцеса от Великобритания и Ирландия и Хановер
Родена
Починала
12 януари 1759 г. (49 г.)
Семейство
Баща Джордж II
Майка Каролина фон Бранденбург-Ансбах
Брак Вилхелм IV Орански фон Насау-Диц
Потомци Каролина, Анна Мария, Вилхелм V
Герб Coat of Arms of Anne, the Princess Royal and Princess of Orange.svg
Анна от Великобритания, Ирландия и Хановер в Общомедия
Принцеса Анна от Великобритания
Анна на 27 години (1736)

Анна от Великобритания (на английски: Anne, Princess Royal and Princess of Orange; на немски: Prinzessin Anna von Großbritannien, Irland und Hannover; * 22 октомври 1709 в дворец Херенхаузен-Хановер; † 12 януари 1759 в Хага) е британската принцеса от Великобритания и Ирландия и Хановер и чрез женитба княгиня на Насау-Диц-Орания също принц-регентка на Фризия.

Тя е второто дете и най-възрастната дъщеря на брауншвайгския курфюрст Георг Август фон Хановер (1683 – 1760), бъдещият британски крал Джордж II, и съпругата му принцеса Каролина фон Бранденбург-Ансбах (1683 – 1737), дъщеря на маркграф Йохан Фридрих фон Бранденбург-Ансбах и втората му съпруга принцеса Елеонора фон Айзенах.[1] По-малка сестра е на Фридрих Лудвиг (1707 – 1751), принц на Уелс.

Тя е на пет години, когато нейният дядо Джордж I (упр. 1714 – 1727) се качва на британския трон.

На 30 август 1727 г. нейният баща Джордж II (упр. 1727 –1760), като негова най-голяма дъщеря, я номинира на кралска принцеса (Princess Royal), втората след Мария-Хенриета Стюарт.

Анна се омъжва на 25 март 1734 г. (14 март 1734) в Лондон за княз Вилхелм IV Орански фон Насау-Диц (1711 – 1751), наследствен щатхалтер на Съединените провинции на Нидерландия.[2]

През 1751 г. нейният съпруг умира и Анна става регентка за нейния тригодишен син Вилхелм. Първо е добра регентка, по-късно става тиран. Тя е до смъртта си 1759 г. регентка.

Анна е майстер-ученичка и покровителка на Георг Фридрих Хендел.[3]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Анна и Вилхелм IV имат шест деца, от които две поратсват:[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag. (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6, S. 96 – 98.
  • Alfred Mann: Händels Composition lessons, Hallische Händel-Ausgabe – Supplement Band 1, Bärenreiter 1978.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]