Анна от Великобритания, Ирландия и Хановер
| Анна от Великобритания, Ирландия и Хановер | |
|---|---|
| княгиня на Насау-Диц-Орания | |
 Принцеса Анна от Великобритания, портрет от Йохан Валентин Тишбайн | |
| Родена | |
| Починала | |
| Погребана | Нюе Керк, Делфт, Нидерландия |
| Други титли | принцеса от Великобритания и Ирландия и Хановер |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хановерска династия |
| Баща | Джордж II |
| Майка | Каролина фон Бранденбург-Ансбах |
| Братя/сестри | Луиза Британска Мария от Великобритания Амелия София от Великобритания, Ирландия и Хановер Фредерик (принц на Уелс) Вилхелм Август, херцог на Къмбърланд |
| Съпруг | Вилхелм IV (25 март 1734 – 22 октомври 1751) |
| Деца | Каролина Оранска-Насау-Диц Вилхелм V (Орания) |
| Анна от Великобритания, Ирландия и Хановер в Общомедия | |
Анна от Великобритания (на английски: Anne, Princess Royal and Princess of Orange; на немски: Prinzessin Anna von Großbritannien, Irland und Hannover; * 22 октомври 1709, дворец Херенхаузен-Хановер; † 12 януари 1759, Хага) е британската принцеса от Великобритания и Ирландия и Хановер и чрез женитба княгиня на Насау-Диц-Орания, също принц-регентка на Фризия.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Тя е второто дете и най-възрастната дъщеря на брауншвайгския курфюрст Георг Август фон Хановер (1683 – 1760), бъдещият британски крал Джордж II, и съпругата му принцеса Каролина фон Бранденбург-Ансбах (1683 – 1737), дъщеря на маркграф Йохан Фридрих фон Бранденбург-Ансбах и втората му съпруга принцеса Елеонора фон Саксония-Айзенах.[1] По-малка сестра е на Фридрих Лудвиг (1707 – 1751), принц на Уелс.
Анна е на пет години, когато нейният дядо Джордж I (упр. 1714 – 1727) се качва на британския трон. На 30 август 1727 г. нейният баща Джордж II (упр. 1727 –1760), като негова най-голяма дъщеря, я номинира на кралска принцеса (Princess Royal), втората след Мария-Хенриета Стюарт.
Анна се омъжва на 25 март 1734 г. (14 март 1734) в Лондон за княз Вилхелм IV Орански фон Насау-Диц (1711 – 1751), наследствен щатхалтер на Съединените провинции на Нидерландия.[2] През 1751 г. нейният съпруг умира и Анна става регентка за нейния тригодишен син Вилхелм. Първо е добра регентка, по-късно става тиран. Тя е до смъртта си 1759 г. регентка.
Анна е майстер-ученичка и покровителка на Георг Фридрих Хендел.[3]
Принцеса Анна от Великобритания
Анна на 27 години (1736)
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Анна и Вилхелм IV имат шест деца, от които две порастват:[4]
- син (1734 – 1734)
- дъщеря (*/† 1735)
- дъщеря (1739 –1739)
- Каролина (1743 – 1787), регентка на щатхалтера на Фризия (1765 – 1766), омъжена на 5 март 1760 г. за княз Карл Христиан фон Насау-Вайлбург (1735 – 1788)
- Анна Мария (1746 – 1746)
- Вилхелм V Батавус фон Орания-Насау (1748 – 1806), женен на 4 октомври 1767 в Берлин за принцеса Вилхелмина Пруска (1751 – 1820), родители на Вилхелм I, крал на Нидерландия
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Херман ван дер Мийн, нарисуван от Анна
Автопортрет на Анна ван Хановер, 1740
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag. (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6, S. 96 – 98.
- Alfred Mann: Händels Composition lessons, Hallische Händel-Ausgabe – Supplement Band 1, Bärenreiter 1978.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Anne Hanover, Princess Royal of Great Britain, thepeerage.com
- ↑ Nassau 11, genealogy.euweb.cz
- ↑ Vickers, David. Programme Notes for Parnasso in Festa
- ↑ Anne, princess royal, geneall.net
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Princesses Royal, geneall.net