Аномалия
Аномалията е отклонение от нормата или типичната закономерност.[1] Съществуват няколко подхода за дефиниция на аномалиите: онтологичен, когнитивен и гносеологичен, в зависимост от които, съдържанието на термина може да варира. Най-общо, за аномалия се възприема всичко, което не може да бъде обяснено, от гледна точка на рационализма, знанието и стандарта.[2]
Аномалията, като понятие, е близка, но не е идентична с девиацията. Като правило, „по-леките“ отклонения се възприемат като девиации, а „тежките“ – като аномалии.[3]
Природни науки[редактиране | редактиране на кода]
Аномалиите са обект на множество научни изследвания, защото показват пропуски в системата ни от знания или настъпването на промени в заобикалящия ни свят. Най-често изследваните аномалии в природата са:
- магнитни аномалии;
- климатични аномалии – 2013 година е една от най-топлите в историята на България, а за централните и северозападни части на Европа, тя ще се запомни като година със сериозни климатични аномалии;[4]
- гравитационни аномалии – поради силното влияние върху орбитата на спътниците от страна на аномалиите на гравитационното поле на Земята и Луната, се налага един път на няколко месеца да се коригира траекторията им, чрез бордовите двигатели.[5]
Медико-биологични науки[редактиране | редактиране на кода]
Най-често изследваните аномалии в областта на медико-биологичните науки са аномалиите в развитието на организмите – аплазия, хипоплазия, дисплазия и хиперплазия. МКБ-10 ги класифицира в Клас XVII „Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации“ (Q00-Q99).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Аномалия // Онлайн речник на БАН. Посетен на 17-07-2019.
- ↑ Ахмерова, Эльвира Салаватовна. Объем понятия „Языковая аномалия“ (Норма-Аномалия-Сложность) (pdf) // Альманах современной науки и образования (10 (53)). 2011. 1993-5552. с. 133–135. Архивиран от оригинала на 2018-10-25. Посетен на 17-07-2019. (на руски)
- ↑ Нефедова, Л. А. Концептуальное поле девиации // Вестник Томского государственного университета (4 (24)). 2001. с. 98–105. (на руски)
- ↑ Власков, Владимир. Характеристика на температурния режим на България през последното десетилетие. Управление и устойчиво развитие. 3/2014 (46). с. 71–75
- ↑ Стоянов, Петър и др. Космическо разузнаване. Спътникови системи за ранно предупреждение. Институт за космически изследвания – БАН. Втора научна конференция с международно участие – Космос, Екология, Нанотехнология, Сигурност. 14 – 16 юни 2006 г., Варна, България.