Анри Дьовил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Henri Étienne Sainte-Claire Deville

Анри Дьовил (на френски: Henri Sainte-Claire Deville) е френски физикохимик, роден на 11 март 1818 г. на Вирджинските острови, починал на 1 юли 1881 г. в Булон Биянкур Франция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва през 1843 г. Парижкия университет, като получава степен доктор по медицина и няколко години се занимава с научни изследвания в собствена лаборатория. От 1845 до 1850 г. е професор по химия и декан на факултета по естествени науки на университета в Безансон. През 1851 г. става професор по химия във висшата нормална школа в Париж и от 1870 г. до 1880 г. чете лекции в Сорбоната.

Анри Дьовил получава широка известност със създадения от него промишлен метод за получаване на алуминий. За 36 години при използването на този метод са получени 200 тона алуминий. През 1855 до 1859 г заедно с друг химик разработва метод за пречистване на платина. През 1872 г. по поръчение на Международното бюро за мерки и теглилки подготвя сплав от платина и 10 % иридий, от която са изработени международните еталони за метър и килограм. Заедно с Фридрих Вьолер открива кристалните бор и силиций.

През 1856 г. става член кореспондент на Академията на науките на Гьотинген, през 1863 г. на Пруската академия на науките[1] и през 1869 г. на Руската академия на науките[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]