Анри Коанда
| Анри Коанда Henri Marie Coandă | |
| румънски авиационен изобретател | |
Коанда през 1967 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1972 г.
|
| Националност | |
| Учил в | Технически университет – Берлин Висш институт за аеронавтика и космос |
| Анри Коанда в Общомедия | |
Анри Мари Коанда (на румънски: Henri Marie Coandă) е изтъкнат румънски изобретател, аеродинамик и пионер в авиацията.[1] Той е конструктор на първия в света реактивен самолет („Коанда-1910“) и откривател на физическото явление, известно днес като „Ефект на Коанда“.[2]
В негова чест международното летище в Букурещ носи неговото име: „Международно летище Анри Коанда“ (Aeroportul Internațional Henri Coandă).[3]
Кратка биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Букурещ в семейството на генерал Константин Коанда – професор по математика в Националното училище за мостове и пътища[4] и министър-председател на Румъния през 1918 г. Майка му Аида Дане е дъщеря на френския лекар Гюстав Дане, родена в Бретан, Франция.
От малък проявява интерес към техниката и летенето. Завършва Военното училище в Яш и Артилерийската академия в Букурещ, а по-късно продължава образованието си в техническия университет в Шарлотенбург, Германската империя. Продължава обучението си (1907 – 1908) в Института Монтефиоре в Лиеж, Белгия, където се запознава с Джани Капрони. През 1908 г. Коанда се завръща в Румъния, за да служи като действащ офицер във Втори артилерийски полк. Неговият изобретателски дух не се съчетава добре с военната дисциплина и той получава разрешение да напусне армията, след което се възползва от възможността да предприеме дълго пътуване с автомобил до Исфахан, Техеран и Тибет.[5]
През 1909 г. е сред първите випускници на престижното френско училище по въздухоплаване École Supérieure d'Aéronautique et de Constructions Mécaniques в Париж.[6]
На второто Международно аеронавигационно изложение в Париж през 1910 г. Коанда представя революционен за времето си авиационен апарат – „Коанда-1910“. Революционното в този аероплан е, че вместо стандартно витло (пропелер) самолетът използва „термореактивен двигател“.
По време на Втората световна война работи във Франция, а по-късно се установява в САЩ. През 1969 г. се завръща в Румъния, където е назначен за директор на Института за научно и техническо творчество (INCREST).[7]
Анри Коанда умира на 25 ноември 1972 г. в град Букурещ, Румъния.[8]
Ефект на Коанда
[редактиране | редактиране на кода]Най-значимият принос на Анри Коанда към физиката и аеродинамиката е Ефектът на Коанда, който описва тенденцията на струя флуид (газ или течност) да се „прилепи“ към близка изпъкнала повърхност и да следва нейния контур. Това в авиацията спомога за увеличаване на подемната сила на крилата чрез насочване на въздушния поток.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Henri Coanda Papers [Stine]. National Air and Space Museum.
- ↑ Coanda Effect – an overview | ScienceDirect Topics
- ↑ Полезна информация за летище Букурещ
- ↑ Frate cu meridianele şi paralelele, Vol. VI: note de călătorie
- ↑ www.researchgate.net
- ↑ The Genius of Romanian Aeronautics: Who Henri Coandă Was and Why Otopeni Airport Bears His Name – Guide & Useful Information about Bucharest
- ↑ EPMagazine: Henry Coanda
- ↑ www.bucharestairports.ro