Анри Корбен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анри Корбен
Henry Corbin
френски ислямовед
Роден
Починал
Националност Флаг на Франция Франция
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на ХХ век
Интереси История на философията, философия на религията
Текстове „История на ислямската философия“

Анри Корбен (на френски: Henry Corbin) е френски философ и ислямовед, един от най-изтъкнатите европейски ориенталисти на ХХ век. Творчеството му е свързано с гледната точка на Запада към исляма и ислямското духовно наследство. Автор е на „Авицена и ясновидският разказ“, „В иранския ислям: духовни и философски аспекти“, „История на ислямската философия“ и други. Ученик е на Етиен Жилсон, Жан Баруци и Луи Масиньон.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 април 1903 година в Париж, Франция. На 25-годишна възраст получава литографското издание „Източната теософия“ на Сухраварди (персийски философ), с когото остава свързан до края на живота си. Книгата е дадена на Корбен от самия Луи Масиньон – една от най-големите фигури в съвременното католическо ислямознание. След тази среща ученикът на Жан Барузи и Етиен Жилсон става последовател на Масиньон.

Корбен започва научната си кариера като сътрудник в ръкописния отдел на Парижката национална библиотека. През 1937 г. е отпечатан първият френски превод на Мартин Хайдегер, който е негово дело („Що е това метафизика?“). През 1939 – 1945 г. работи във Френския институт в Истанбул и основава отдел по иранистика във Френския институт в Техеран.

През 1954 г. застава начело на изследователския център „Ислямът и религиите на арабския свят“ в Практическото училище за висши изследвания (на френски: École pratique des hautes études, съкр. EPHE). След своето пенсиониране през 1974 основава Международния център по сравнително религиознание в Университета на „Свети Йоан“ в Йерусалим, където ежегодно се провеждат научни сесии с участието на представители на юдейството, християнството и исляма.

Умира на 7 октомври 1978 година в Париж на 75-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Средновековен коран от Иран
  • Avicenne et le récit visionnaire (1954)
  • L’Imagination créatrice dans le soufisme d’Ibn’Arabî (1958)
  • Terre celeste et corps de resurrection: de l'iran Mazdeen a l'iran Shi'ite (1960)
  • L’homme de lumière dans le soufisme iranien (1961)
  • Histoire de la philosophie islamique (1964)
  • Face de Dieu, face de l’homme: Hermeneutique et soufisme (1968)
  • En Islam iranien: aspects spirituels et philosophiques, t. 1 – 4 (1971 – 1978)
  • Philosophie iranienne et philosophie comparée (1977)
  • Temple et contemplation (1980)
  • Le paradoxe du monothéisme (1981)
  • Temps cyclique et gnose ismaélienne (1982)
  • L’Homme et Son Ange: Initiation et Chevalerie Spirituelle (1983)
  • L’Alchimie comme art hiératique (1986)
  • Swedenborg and Esoteric Islam (1995)
На български
  • История на ислямската философия. Превод от френски Александър Веселинов – Шамсуддин, София, 2005, 511 с. ISBN 9544830650

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]