Анри от Гент

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анри от Гент
Henricus de Gandavo
фламандски философ
Роден
1217 г.
Починал
29 юни 1293 г. (76 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Развито Средновековие
Школа Схоластицизъм, Номинализъм

Анри от Гент (на латински: Henricus de Gandavo или Henricus Gandavensis) е фламандски схоластически философ, известен като Доктор Солемнис („Тържествения доктор“).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1217[1] година в областта Муде, близо до Гент, Фландрия. Предполага се, че принадлежи към италианска фамилия известна като Бониколи, но въпроса за името му се дискутира все още.

Учи в Гент, а по-късно и в Кьолн при Алберт Велики. След като получава докторска степен се завръща в Гент и се смята, че първи изнася публични лекции по философия и теология. От 1276 г. преподава богословие в Париж. Бил е църковен служител в Турне и Брюж.

Сред главните му съчинения са „Сума от обичайни въпроси“ и „Разнообразни въпроси“.[2] Епископът на Париж, Етиен Тампие, осъжда 219 твърдения, правени от членовете на Богословския факултет на университета. Анри е участвал в създаването на някои от твърденията и поради това е призован да се яви при папския легат след своя приятел августинианец Жил от Рим. Призоваването му е било с цел да му промени мнението относно Тома Аквински и неговата теза за унификацията, че има само един интелект у всички човешки същества.[3]

Илюминатизъм[редактиране | редактиране на кода]

Идеите на Анри съдържат много елементи от платонизма. Анри от Гент прави разлика между познание за реалните обекти и божественото вдъхновение, чрез което ние познаваме същността и съществуването на Бог. Първото не хвърля никаква светлина върху второто. Индивидите се състоят не от материални елементи, а от своето независимо съществуване, тоест, в крайна сметка, от факт, че са създадени като отделни същности. Универсалиите могат да бъдат разграничавани според това дали имат връзка с нашия ум или с божествения ум.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Quodlibeta Theologica (Paris, 1518; Venice, 1608 and 1613). „Разнообразни въпроси“
  • Summae quaestionum ordinarium (Paris, 1520; Ferrara, 1646) – „Сума от обичайни въпроси“
  • Henrici de Gandavo Opera Omnia Leuven: Leuven University Press, 1979 sqq.
  • Syncategoremata Henrico de Gandavo adscripta edited by H.A.G. Braakhuis, Girard J. Etzkorn, Gordon Wilson. With an introduction by H.A.G. Braakhuis; Leuven: Leuven University Press, 2010.

Изследвания за Анри от Гент[редактиране | редактиране на кода]

  • Flores J. C., Henry of Ghent: Metaphysics and the Trinity, Leuven: Leuven University Press 2006.
  • Gracia, J.E. & Noone, T., A Companion to Philosophy in the Middle Ages, Malden: Blackwell, 2003.
  • Marrone S. Truth and Scientific Knowledge in the Thought of Henry of Ghent, Cambridge: Medieval Academy of America, 1985.
  • Wilson G. A., (ed.) A Companion to Henry of Ghent Leiden: Brill 2011.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Stanford Encyclopedia of Philosophy
  2. Ауди 2009, с. 33.
  3. Wilson, Gordon A.. A Companion to Henry of Ghent. The Netherlands, Brill, 2011. ISBN 978-90-04-18349-0. с. 25 – 32.