Антанта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Антанта.

Формални и неформални военни и дипломатически отношения в Европа през 1914 г. Антантата е в зелено, а Централните сили – в кафяво.

Антантата или Съглашението, понякога наричан Тройната Антанта или Тройното съглашение (на английски: Triple Entente; на френски: Triple-Entente; на руски: Тройственное Согласие) е военен блок от Първата световна война, сформиран през 1907 г. и воюващ срещу Централните сили. Основните съюзници в Антантата са Франция, Британската империя и Руската империя.[1][2]

Антантата е създадена през 1907 година с подписването на Англо-руското съглашение. Между Франция и Великобритания вече съществува Сърдечното съглашение (Сърдечната Антанта) от 1904, а Франция и Русия са в съюз, с договори от 1891 и 1893, оформен окончателно през 1894 година. Трите държави влизат в Първата световна война през 1914 в резултат от тяхното тройно съюзно споразумение. Много други държави се присъединяват към съюзниците по-късно по време на войната.

Трябва да се отбележи, че президентът на САЩ Удроу Уилсън и неговата администрация държат страната им формално да не се нарича или определя като „съюзник“, макар че де факто е такъв. Съединените щати обявяват война на Германия заради нарушаването на неутралитета им и потапянето на американски кораби и влизат във войната като „присъединила се сила“, а не като съюзник на Франция и Великобритания и поддържат тази дистанция през цялата война. САЩ първоначално не подкрепят никоя от двете воюващи групировки, но предвид колебанията за продължаване участието във войната на Руската империя, преобърнала се постфактум в Съветска Русия и сключения сепаративен мир с Брест-Литовския мирен договор, се включват активно на страната на Антантата, като крайната им геополитическа цел е в никакъв случай Централните сили начело с Германската империя да не излязат победители от глобалния конфликт.

Държави от Антантата[редактиране | редактиране на кода]

Руски плакат от 1914 г.

и освен това:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ewen W. Edwards, „The Far Eastern Agreements of 1907.“ Journal of Modern History 26.4 (1954): 340 – 355. online
  2. Triple Entente // Encyclopædia Britannica, 4 януари 2018. Посетен на 8 август 2020.