Антарктика
Антарктика е географски регион, обхващащ континента Антарктида и водите и островните територии в Южния океан разположени южно от Антарктическата конвергенция. Заема около 20% от площта на южното полукълбо, от които 5,5% (14 млн km²) са площта на самия материк.
Регионът съвпада със зоната на действие на Конвенцията за опазване на антарктическите морски живи ресурси, като за техническите цели на Конвенцията се използва приближение на линията на Конвергенцията чрез начупена линия от паралели и меридиани. Приложението на Конвенцията се осъществява от международна Комисия със седалище в Хобарт, Австралия, чрез ефективна система на ежегодни риболовни квоти, лицензи и международни инспектори на риболовните кораби, както и сателитен контрол.
По-голямата част от територията на Антарктика е разположена южно от 60° ю.ш. и се управлява съобразно международно-правния режим на Антарктическия договор. В зоната на действие на Договора влиза както самият континент и непосредствено прилежащите острови, така и архипелазите Южни Шетлъндски острови и Южни Оркнейски острови, остров Петър I, островите Балени и остров Скот.
Островите, разположени между паралела 60° ю.ш. и Антарктическата конвергенция, както и техните 200-милни Изключителни икономически зони, са под националната юрисдикция на страните, които ги притежават: Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови (Великобритания), Буве (Норвегия) и Хърд и Макдоналд (Австралия). В района на Конвергенцията се намират и островите Кергелен (Франция). Северно от Конвергенцията, т.е. извън Антарктика, остават Фолкландските острови и островите Диего Рамирес, Гоф, Принц Едуърд, Крозе, Макуори и Кембъл.
Първата открита от човека антарктическа земя е британският остров Южна Джорджия, посетен от английския търговец Антъни де ла Роше през 1675 г. Първият човек, роден в Антарктика, е Солвейг Гунбьорг Якобсен, родена на 8 октомври 1913 г. в Грютвикен, Южна Джорджия.
България установява постоянното си присъствие в Антарктика през 1988 г., когато е построено българското убежище на о. Ливингстън, обявено за база и наименувано „Св. Климент Охридски“ през 1993 г.
Съдържание
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Антарктида
- Антарктическа конвергенция
- Буве
- Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови
- Кергелен
- Ливингстън
- Списък на българските географски наименования в Антарктика
- Хронологична таблица за откриването и изследването на Антарктика
- Южни Шетландски острови
Карти[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 с. ISBN 978-619-90008-2-3 (Второ преработено и допълнено електронно издание; Първо печатно издание 2014, ISBN 978-619-90008-1-6)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Антарктика, енциклопедия на BG-Science (Българска Наука)
- Комисия по антарктическите наименования
- Научен комитет за антарктически изследвания (СКАР)
- Комитет за опазване на околната среда в Антарктика
- Секретариат на Антарктическия договор
- Конвенция за опазване на антарктическите морски живи ресурси
- Комисия за опазване на антарктическите морски живи ресурси
- Тръст за антарктическото наследство
| ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||