Антарктическа плоча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антарктическа плоча
AntarcticPlate.png
Вид голяма
Приблизителна площ 60 900 000 km2[1]
Движение1 северозапад
Скорост1 12 – 14 mm/година
Характеристики Антарктика, Южен океан
1Спрямо Африканската плоча

Антарктическата плоча е тектонска плоча, съдържаща континента Антарктика, Кергеленското плато и разпростираща се по-нататък под съседните океани. След разпадането на Гондвана (южната част на суперконтинента Пангея), Антарктическата плоча започва да движи континента Антарктика на юг към днешното му изолирано местоположение, карайки го да развие доста по-студен климат.[2] Антарктическата плоча граничи почти единствено със системи от средноокеански хребети. Обградена е от дивергентни разломи, поради което другите континенти се отдалечават от нея. Съседни плочи са Южноамериканската, Африканската, Сомалийската, Индо-Австралийската, Тихоокеанската, плочата Наска и, чрез трансформен разлом, плочата Скотия.[3]

Субдукция под Южна Америка[редактиране | редактиране на кода]

Антарктическата плоча започва процес на субдукция под Южна Америка преди около 14 милиона години по време на миоцен. Първоначално тя се подпъхва само под най-южния връх на Патагония, което ще рече, че Чилийската тройна точка (място на срещане на три тектонски плочи) се е намирала под Магелановия проток. Докато южната част на плочата Наска и Западночилийското възвишение се „изяждат“ чрез субдукция, по-северните райони на Антарктическата плоча започват да се подпъхват под Патагония, а Чилийската тройна точка се премества на сегашното си местоположение, на полуостров Тайтао.[4][5] Субдукцията на Антарктическата плоча под Южна Америка се счита, че е повдигнала Патагония, тъй като е намалила предишния мощен поток в мантията, който вследствие на субдукцията на плочата Наска под Патагония я дърпа надолу. Динамичната топография, причинена от това повдигане, по време на кватернер издига морски тераси и абразивни брегове по атлантическия бряг на Патагония.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. SFT and the Earth's Tectonic Plates. // Los Alamos National Laboratory.
  2. Fitzgerald, Paul. Tectonics and landscape evolution of the Antarctic plate since the breakup of Gondwana, with an emphasis on the West Antarctic Rift System and the Transantarctic Mountains. // Royal Society of New Zealand Bulletin (35). 2002. с. 453 – 469. Посетен на 1 февруари 2015.
  3. Геология Антарктиды
  4. Late Cenozoic Tectonics of the Southern Chile Trench. // Journal of Geophysical Research-Solid Earth and Planets 91. 1986. с. 471 – 496.
  5. а б Uplift of quaternary shorelines in eastern Patagonia: Darwin revisited. // Geomorphology 127. 2011. с. 121 – 142.