Анте Павелич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анте Павелич
Ante Pavelić
хърватски политик

Роден
Починал
Погребан Мадрид, Испания

Религия католицизъм
Образование Загребски университет
Подпис Ante Pavelic's signature.svg
Анте Павелич в Общомедия

Анте Павелич (на хърватски: Ante Pavelić) е основател и ръководител на хърватското националсоциалистическо/фашистко [1] движение Усташи (Ustaše) през 1930-те, a по-късно държавен глава на Независимата хърватска държава (Nezavisna Država Hrvatska, NDH) по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анте Павелич е роден на 14 юли 1889 година в Брадина.

Отношения с ВМРО[редактиране | редактиране на кода]

Анте Павелич е близък приятел с Иван Михайлов и подкрепя българското национално-освободително движение във Вардарска Македония. През 1927 година, в студентския процес в Скопие, Анте Павелич е съдебен защитник на обвинени членове на Македонската младежка тайна революционна организация. В 1929 година Анте Павелич пристига на посещение в София по покана на Македонския национален комитет и е посрещнат тържествено от близо 10 000 души. На 20 април е подписана Софийската декларация за сътрудничество с Националния комитет на Македонските братства. На 14 април 1933 година Иван Михайлов, Анте Павелич и Хасан бей Прищина изработват проект за съюз между ВМРО, Усташа и косовския комитет за съвместна дейност срещу Югославия[2]. Ответната визита в Загреб се осъществява в 1942 г. В резултат започва да излиза списанието "Загреб — София".

През 1934 Анте Павелич участва в подготовката на убийството на югославския крал Александър Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту при атентата в Марсилия. След това Павелич е осъден на смърт, но успява да избяга в Италия и Мусолини отказва да го предаде на съда.

Независима хърватска държава[редактиране | редактиране на кода]

През 1941 г. Загреб е превзет от германската армия и усташките лидери провъзгласяват независимостта на Хърватия. Павелич напуска Италия и се завръща в страната си на 15 април 1941 г., за да поеме ръководството. Управлението му е благословено от архиепископа на Хърватия и от папа Пий XII. След това религиозните католически лидери и свещеници получават високи постове в движението на Павелич.

По време на усташкото управление в Хърватия са създадени концентрационни лагери в Ясеновац, Стара Градишка, Крапе, Брочице и други.

Аржентински период[редактиране | редактиране на кода]

След поражението на армиите на Оста в края на Втората световна война, преди влизането на победителите в Хърватия, Павелич се спасява в Австрия. Там е арестуван и затворен. След това с помощта на папа Пий XII е пуснат от затвора и се укрива във Ватикана, след което бяга в Аржентина. Там възражда усташкото движение и е съветник по въпросите на сигурността на президента Хуан Перон.

През април 1957 година е прострелян два пъти при неуспешен опит за убийство срещу него. Покушението е приписано на югославската тайна полиция на Тито УДБА, въпреки че не е отхвърлена и възможността да е извършено от сръбски четник. Впоследствие Павелич е принуден на напусне Аржентина, за да избегне арестуване и екстрадиране. Намира убежище в Испания, където умира в Мадрид в края на 1959 година, от усложнения на раните, получени при покушението срещу него.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Британика
  2. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.196.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония