Антигона 43

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антигона 43
КомпозиторЛюбомир Пипков
ЛибретистВладимир Башев и Панчо Панчев
ДействияОпера в пролог, пет картини и три хорови интермедии
Създаване20 век
Премиера23 декември 1963 г.
Действащи лица
Анна (сопран)
  • Ирина – нейна сестра (мецосопран)
  • Крумов – областен упрваител (бас)
  • Емил – негов син (тенор)
  • Терзиев – стар учител (баритон)
  • Капитана (тенор)
  • Учителка по литература (сопран)
  • Директор на гимназията (бас)
  • Разсилен (баритон)
  • Съседка (мецосопран)
  • Глашатай (баритон)
  • Жандармерист (бас)
  • Ученички, полицаи, жандармеристи, народ

Антигона 43 е опера от българския композитор Любомир Пипков, завършена през 1963 г.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Софокъл, авторът на „Едип цар“, „Електра“ и „Антигона“, още преди двдесет и пет века влага в своите трагедии такава дейност, че те все още вълнуват човечеството. Особено силно въздейства „Антигона“, в която е залегнал проблемът за освобождаване на волята на човешката личност. Върху сюжета на „Антигона“ са писани пиеси, опери; тя е преработвана много пъти, служила е за подтик към създаване на романи, скулптури, платна и др. Драми с това заглавие и сюжет са писали много от най-видните писатели, сред които трябва да се споменат Жан Ануи, Жан Кокто, Жан-Пол Сартр, Людмил Стоянов, преработка е използвана и от Бертолд Брехт и др. Още от 17 век са известни много опери с това заглавие – от Томазо Траета, от Андреа Бернаскони, от Балтазар Галупи, от Йохан Хасе, Георг Вегензайл, Петер Винтер и др, като се стига до съвременни автори като Артур Онегер и Карл Орф.

Един истински случай от нашето съпротивително движение дава идеята на Любомир Пипков да замисли опера за една съвременна Антигона. Либретото е написано от Владимир Башев и Панчо Панчев. Башев е автор на текста на „Оратория за нашето време“, както и на либретото на операта „Мост“ от Александър Райчев, а двамата с Панчев и на операта „Славеят на Орхидея“, също от Райчев.

„Антигона 43“ се изнася за пръв път от Русенската народна опера на 23 декември 1963 г. Диригент е Борис Хинчев, а режисьор – Стефан Трифонов. Само половин месец по-късно излиза постановката и в Народната опера в Пловдив под диригентството на Иван Маринов и в постановка на режисьора Христо Христов. Два дни след това, на 11 януари 1964 г., се състои и премиерата ѝ в София с диригент Васил Казанджиев и режисьор Николай Николав.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976