Антигон II Гонат
| Антигон II Гонат Αντίγονος Γονατάς | |
 | |
| Роден |
около 319 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Род | Антигониди |
| Баща | Деметрий I Полиоркет |
| Майка | Фила |
| Братя/сестри | Стратоника I Фила Кратер от Коринт Александър (син на Деметрий) Деметрий |
| Съпруга | Фила |
| Деца | Деметрий II Халкионей |
| Антигон II Гонат в Общомедия | |
Антигон II Гонат (на старогръцки: Ἀντίγονος B΄ Γονατᾶς) е македонски цар от династията на Антигонидите от 276 до 239 г.пр. Хр.
Наричан е „втори основател“ на Македония.[1] Дългото му управление, дошло след изтощителните борби на диадохите и келтското нашествие на Балканите, води до вътрешно- и външнополитическо укрепване на македонската държава.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Антигон II е син на Деметрий I Полиоркет и внук на диадоха Антигон I Монофталм. Майка му Фила е дъщеря на друг диадох – Антипатър.[2] Роден е през 319 г.пр.Хр. Прозвището си „Гонат“ дължи вероятно на тесалийския град Гони, където е роден, според някои[2], или отгледан, според други[3].
Борба за Македония[редактиране | редактиране на кода]
През 287 г. пр.Хр. Деметрий поставя Антигон за наместник в Гърция, докато сам се бори безуспешно да задържи властта си над Македония, а впоследствие е пленен от Селевк I Никатор в Мала Азия. На Антигон остават гръцките владения на баща му – стратегически важните крепости Акрокоринт, Халкида и Деметриада.[2] През 280 г.пр.Хр. прави опит да си върне Македония, неуспешен заради поражение в морска битка с флотата на Птолемей Керавън.[4] След поход в Мала Азия и мирен договор със сирийския цар Антиох I Сотер, през 277 г.пр.Хр. Антигон сразява една келтска армия край Лизимахия и подема нов опит да овладее Македония, този път успешен. Последователно се справя с претендента Антипатър Етесий и с тирана на Касандрия Аполодор и към 276 г.пр.Хр. установява властта си над цялата страна.[5][6] Само две години по-късно голяма част от Македония е овладяна от Пир. Антигон задържа само крайбрежните градове и успява да възстанови позициите си едва след гибелта на епирския цар през 272 г.пр.Хр.[7]
Борба за Елада[редактиране | редактиране на кода]
Антигон II се стреми да запази македонското превъзходство в Гърция като поддържа слабостта и разединението на гръцките държави. По думите на историка Полибий, този македонски цар „създаде повече монарси, отколкото който и да е друг“ в Елада[8]. Основната цел на тази политика е да не бъде допуснат външен враг или претендент за престола да използва гръцките ресурси срещу Антигон и династията му.[9][10]
През 268 г.пр.Хр. Спарта и Атина се съюзяват срещу македонската власт в Елада. Започнатата от тях Хремонидова война приключва през 261 г.пр.Хр. с пълна победа за Антигон Гонат, въпреки подкрепата, която египетският цар Птолемей II оказва на гръцките му противници.[11] В резултат от войната Атина изпада в още по-тежка зависимост от Македония, а амбициите на Спарта за господство над Пелопонес са пресечени.[12] Антигон укрепва още повече външнополитическото положение на Македония и династията си чрез съюз със Селевкидите – синът му Деметрий се жени за Стратоника, сестра на сирийския цар Антиох II.[13] Съперничеството с Египет, който продължава подривните действия срещу македонската власт в Елада, води до две морски битки – при Кос през 261 или 255 г.пр.Хр. и при Андрос през 246 г.пр.Хр., в които Антигон нанася поражения на Птолемеите.[14]
Придобивките от тези победи не са трайни, поради сепаратизъм и издигане на две нови силни гръцки държави – Ахея и Етолия. През 249 г.пр.Хр. въстава управителят на Коринт и Евбея Александър. Четири години по-късно Антигон успява да си върне Коринт, но го губи отново през 243 г.пр.Хр. от ахейците, предвождани от Арат от Сикион.[15]
Вътрешно управление[редактиране | редактиране на кода]
Приоритет, който Антигон Гонат успява да постигне през дългото си управление, е възстановяването и укрепването на Македония след продължителните борби между диадохите и келтското нашествие. В близки отношения със стоика Зенон от Китион, той привлича в двора си писатели, поети и философи от цяла Елада – Йероним от Кардия, Арат от Соли, Александър от Етолия и други[16], а спрямо поданиците си се ръководи от принципа, че „царската власт е почетно робство“.[17]
Антигон разширява Македония със земите на пеоните по горното течение на Аксиос. Основава градове – два на име Антигония край Аксиос и в Халкидика и Деметриада в Македония.[18] Умира 80-годишен през 240 или 239 г. пр. Хр.[19].
Контакти с Индия[редактиране | редактиране на кода]
Eдин от надписите на Ашока свидетелства за преки контакти между Индия и Македония по времето на този маурийски владетел и Антигон. Македонският цар посреща мисионери на Ашока, които проповядват (успешно според надписа) будистката философия за праведност и ненасилие.[20]
Потомство[редактиране | редактиране на кода]
На младини Антигон Гонат има връзка с хетерата Демо от Атина, от която има син Халкионей.[21] За да скрепи съюза си със Селевкидите, към 276/275 г. пр. Хр. се жени за племенницата си Фила, полусестра на Антиох I.[22] От този брак е роден Деметрий, който наследява Антигон на престола.[23]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Tarn, William Woodthorpe. Antigonos Gonatas. Oxford, Clarendon Press, 1913. с. 409. Посетен на 26.07.2020.
- ↑ а б в Жеков, Живко. Философът – базилевс. В: Балканите – език, история, култура. Т. V, с. 23-37. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2017. с. 24. Посетен на 23.05.2020. Архив на оригинала от 2021-04-14 в Wayback Machine.
- ↑ Делев, Петър. Лизимах. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. с. 418. Посетен на 23.05.2020.
- ↑ Делев 2004, с. 267 – 268.
- ↑ Делев 2004, с. 276 – 277.
- ↑ Tarn 1913, с. 164 – 173.
- ↑ Жеков 2017, с. 26 – 29.
- ↑ Полибий. Всеобща история (превод Валерий Русинов). Книга 2, гл. 41. Посетен на 01.06.2020.
- ↑ Walbank, F. W. (ed.). The Cambridge Ancient History. Vol. VII, Part 1. Cambridge University Press, 2006. с. 255-256.
- ↑ Errington, R. Malcolm. A History of Macedonia. Berkeley, University of California Press, 1990. с. 166.
- ↑ Жеков 2017, с. 30 – 33.
- ↑ Walbank 2006, с. 240 – 241.
- ↑ Errington 1990, с. 171.
- ↑ Reger, Gary. The Political History of the Kyklades 260-200 B.C. В: Historia: Zeitschrift für Alte Geschichte, т. 43 (1994), с. 33-34, 40-41, 45-46
- ↑ Walbank 2006, с. 247 – 251.
- ↑ Errington 1990, с. 166.
- ↑ Walbank 2006, с. 255 – 256.
- ↑ Errington 1990, с. 163 – 164.
- ↑ Tarn 1913, с. 409.
- ↑ Upinder Singh. A History of Ancient and Early Medieval India. From the Stone Age to the 12th Century. Pearson Education India, 2008. с. 353
- ↑ Tarn 1913, с. 247 – 248.
- ↑ Tarn 1913, с. 168, 173.
- ↑ Tarn 1913, с. 304.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Antigonus II Gonatas, historical sourcebook by Mahlon H. Smith
- Плутарх, Успоредни животописи, Demetrius, Pyrrhus, Aratus
- Kostas Buraselis, Das hellenistische Makedonien und die Ägäis. Forschungen zur Politik des Kassandros und der drei ersten Antigoniden (Antigonos Monophthalmos, Demetrios Poliorketes und Antigonos Gonatas) im Ägäischen Meer und in Westkleinasien, München 1982, ISBN 3-406-07673-4.
| |||||||||||||||||||
