Направо към съдържанието

Антикапитализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пирамидата на капиталистическата система (1911)

Антикапитализмът е политическа идеология и течение с цел опозиция на капитализма. Обикновено се свързва с хората, които желаят смяната на капитализма като икономическа система, най-често с планова икономика.

Антикапитализмът започва своето движение в САЩ в началото на 20 век, като Колорадо е бил в центъра на антикапиталистическите движения.[1]

Карл Маркс

Социализът се противопоставя на частната собственост и управлението на средствата за производство, разпеделението на ресурсите, както и на обществата с равен достъп за ресурси, с егалитарен метод за компенсация.[2][3]

Социалистите смятат, че натрупването на капитал генерира разхищение чрез външни ефекти, които изискват скъпоструващи регулаторни мерки. Те също така твърдят, че този процес генерира индустрии и практики, които съществуват само за да генерират достатъчно търсене на продукти, които да се продават с печалба, като по този начин създават, а не задоволяват икономическото търсене.[4][5]

Според социалистите капитализмът се състои от ирационални дейности, като например закупуване на стоки само с цел препродажба по-късно, когато цената им се повиши, а не за потребление, дори в случай че стоката не може да бъде продадена с печалба на нуждаещи се лица.[4]

Частната собственост налага ограничения върху планирането, което води до недостъпни икономически решения, които водят до неморално производство, безработица и огромно разхищение на материални ресурси по време на криза на свръхпроизводство. Според социалистите частната собственост върху средствата за производство отпада, когато се концентрира в централизирани, социализирани институции, основани на частно присвояване на приходи, базирани на колективната работа и вътрешното планиране при разпределението на ресурсите.[6] При липсата на необходимост от натрупване на капитал, частната собственост върху средствата за производство се възприема като стара форма на икономическа организация, която трябва да бъде заменена от свободно сдружение на индивиди, основано на публична или обща собственост върху активите.[7] Социалистите виждат собственноста като пречка за развиването на производството.[8]

Ранните социалисти критикуват капитализма за концентриране на власт и богатство в рамките на малък сегмент от обществото,[9] както и за неупотребата на наличините технология и ресурси с максималния им потенциал в интерес на обществото.[8]

Анархизъм and Социален либерализъм

[редактиране | редактиране на кода]
Ема Голдман[10]

Според германският философ Макс Щирнер, „частната собственост е призрак“, който „живее по милостта на закона“ и „става „моя“ само по силата на закона“. С други думи, частната собственост съществува единствено „чрез защитата на държавата, чрез благородието на държавата“. Признавайки нуждата ѝ от държавна защита, Щирнер твърди, че „няма нужда да има предмство за „добрите граждани“, за това кой ги защитава и техните принципи, независимо е крал. И какъв е техният принцип, чийто защитник те винаги „обичат“? Не този на труда“, а по-скоро „лихвоносно притежание... работещ капитал, следователно... труд е със сигурност, но е труд на капитала и на подчинените работници“.[11] Френският анархист Пиер-Жозеф Прудон се противопоставя на правителствените привилегии, които защитават капиталистическите и банковите интереси, както и натрупването или придобиването на собственост. Испанският анархист Мигел Хименес Игуалада заявява:[12]

Капитализмът като ефект на правителството; изчезването на правителството означава, че капитализмът пада шеметно... Това, което наричаме капитализъм, не е нещо друго, а продукт на държавата, в която единственото, което се тласка напред, е печалбата, добре или лошо придобита. И така, борбата срещу капитализма е безсмислена задача, тъй като независимо дали е държавен капитализъм или предприемачески капитализъм, докато съществува правителството, ще съществува и експлоатация на капитала. Борбата на съзнанието е срещу държавата.

Капиталът, от Карл Маркс

Карл Маркс е виждал капитализма като етап от историята, който в даден момент ще започне да се разпада поради своите противоречивости и ще бъде заменен от социализма. Според Маркс капитализмът представлява камък за хората, които след време ше трябва да приемат безкласово общество.[13]

  1. Andrews, Thomas G. Killing for Coal: America's Deadliest Labor War. Cambridge, Harvard University Press, 2008. ISBN 978-0-674-03101-2. с. 6.
  2. Newman, Michael. (2005) Socialism: A Very Short Introduction, Oxford University Press, ISBN 0-19-280431-6
  3. "Socialism". Oxford English Dictionary.
  4. а б Let's produce for use, not profit // socialist standard, May 2010. Архивиран от оригинала на 2010-07-16. Посетен на 2025-05-22.
  5. Fred Magdoff and Michael D. Yates. "What Needs To Be Done: A Socialist View". Monthly Review. Retrieved 2014-02-23.
  6. Engels, Fredrich. Socialism: Utopian and Scientific. Retrieved October 30, 2010, from Marxists.org: http://www.marxists.org/archive/marx/works/1880/soc-utop/ch03.htm, "The bourgeoisie demonstrated to be a superfluous class. All its social functions are now performed by salaried employees."
  7. The Political Economy of Socialism, by Horvat, Branko. 1982. Chapter 1: Capitalism, The General Pattern of Capitalist Development (pp. 15–20)
  8. а б Marx and Engels Selected Works, Lawrence and Wishart, 1968, p. 40. Capitalist property relations put a "fetter" on the productive forces.
  9. in Encyclopædia Britannica (2009). Retrieved October 14, 2009, from Encyclopædia Britannica Online: https://www.britannica.com/EBchecked/topic/551569/socialism, "Main" summary: "Socialists complain that capitalism necessarily leads to unfair and exploitative concentrations of wealth and power in the hands of the relative few who emerge victorious from free-market competition—people who then use their wealth and power to reinforce their dominance in society."
  10. Goldman 2003, с. 283.
  11. Lorenzo Kom'boa Ervin. G.6 What are the ideas of Max Stirner? in An Anarchist FAQ // Infoshop.org. Архивиран от оригинала на 2010-11-23. Посетен на 2010-09-20.
  12. Igualada, Miguel Gimenez. Anarquismo // Архивиран от оригинала на 2017-01-31. Посетен на 2025-05-22. el capitalismo es sólo el efecto del gobierno; desaparecido el gobierno, el capitalismo cae de su pedestal vertiginosamente...Lo que llamamos capitalismo no es otra cosa que el producto del Estado, dentro del cual lo único que se cultiva es la ganancia, bien o mal habida. Luchar, pues, contra el capitalismo es tarea inútil, porque sea Capitalismo de Estado o Capitalismo de Empresa, mientras el Gobierno exista, existirá el capital que explota. La lucha, pero de conciencias, es contra el Estado.
  13. Wallerstein, Immanuel. The Rise and Future Demise of the World Capitalist System: Concepts for Comparative Analysis // Comparative Studies in Society and History 16 (4). September 1974. DOI:10.1017/S0010417500007520. с. 387–415.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anticapitalism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​