Антимово (област Видин)
Тази статия е за селото в Област Видин. За другото българско село с това име вижте Антимово (Област Силистра).
| Антимово | |
![](http://bg.wikipedia.org/wiki/Файл:"Св._Георги"_в_Антимово,_Видинско.jpg) | |
  Антимово  Антимово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 449 души[1] (31 декември 2024 г.) 37,5 души/km² |
| Землище | 11,962 km² |
| Надм. височина | 40 m |
| Пощ. код | 3776 |
| Тел. код | 09354 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 00919 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019) |
| Кметство – кмет | Пламен Станев |
| Адрес кметство | |
| ул. „Четиринадесета“ – 16 | |
Антѝмово е село в Северозападна България. То се намира в Община Видин, област Видин. До 14 август 1934 г. се е наричало Шеф.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на по-малко от 2 километра от река Дунав. На брега на реката точно срещу селото е табелата 796 км където именно е разположен Дунав мост 2 или още известен като Мост „Нова Европа“. На същото място се намират останките на къмпинг Дунав, известен и посещаван в миналото от унгарци, германци (от ГДР) и др. и предпочитано място за развлечение на много видинчани и хора от съседните селища.
По пътя от брега към селото отдясно се изгражда площадката и вероятно логистичен център за бъдещото мащабно строителство.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век жителите на селото са главно власи.[2]
До 1934 г. селото се казва Шеф. За известно време Антимово и Кутово са обединени под името Златен рог.
Църквата „Свети Георги“ е дело на майстор Христо Македонеца, вероятно Христо Каратодоров от Росоки.[3]
По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Червено знаме“. През 1950 – 1951 година 3 семейства (14 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. През април – юли 1952 година четирима бивши николапетковисти, начело със селския свещеник, са осъдени в показен процес на 8 до 20 години затвор.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Население по официалните преброявания в България.[5]
| 1934 г. | 1946 г. | 1956 г. | 1965 г. | 1975 г. | 1985 г. | 1992 г. | 2001 г. | 2011 г. | 2021 г. |
| 1424 | 1503 | 1476 | 1037 | 793 | 556 | 466 |
- Самоопределяне по етническа принадлежност към 1.02.2011 г.
| българска | турска | ромска | друга | не се самоопределя |
| 532 | 0 | 4 | 9 | 3 |
- Степен на завършено образование към 1 февруари 2011 г.
| Общо | Висше | Средно | Основно | Начално | Незавършено начално | Никога не посещавали училище | Деца до 7 г. |
| 543 | 29 | 240 | 193 | 55 | 22 | ? | ? |
? – Данните са анонимизирани в съответствие с чл. 25 от Закона за статистиката.
- Население по възрастови групи към 7 септември 2021 г.
| Общо | 0 – 4 | 5 – 9 | 10 – 14 | 15 – 19 | 20 – 24 | 25 – 29 | 30 – 34 | 35 – 39 | 40 – 44 | 45 – 49 | 50 – 54 | 55 – 59 | 60 – 64 | 65 – 69 | 70 – 74 | 75 – 79 | 80 – 84 | 85+ |
| 466 | 7 | 10 | 8 | 16 | 9 | 17 | 16 | 20 | 27 | 20 | 23 | 39 | 38 | 53 | 68 | 48 | 32 | 15 |
Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 556 | 100,00 |
| Българи | 532 | 95,68 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 4 | 0,71 |
| Други | 9 | 1,61 |
| Не се самоопределят | 3 | 0,53 |
| Неотговорили | 8 | 1,43 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В края на селото (в пределите на обединеното с. Златен рог) има кино, което е в лошо състояние и не работи. Точно до киното се намира стадион Кутово. В селото има два магазина и два бара. Преди много години в Антимово е имало училище, което е изгоряли през 1987г. Към днешна дата, на мястото на някогашното училище има голяма градинка, в която има беседка, люлки и новопостроена чешма. В началото на селото има и ресторант, който е изоставен, прилича на голяма шатра. Селският площад преди бил много по-голям и просторен и събирал всяка неделя и по големите празници населението и гостите на Антимово. Сега е облагороден, с люлки, нова трибуна, но поради обезлюдаването в Северозападна България няма оживление както в минали времена. На 6 май 2015 година площадът на селото е именуван "Капитан Иван Костов Томов", в памет на героят, чиито подвиг няма аналог в световната морска история.
Въпреки това, Антимовската духова музика е една от най-добрите и търсени в Северозападна България. Антимовската духова музика, известна като Духов оркестър "Дунавски ритми", които през 2012 година бяха кандидати за вписване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Проектът "Да съхраним дунавските ритми в село Антимово" на читалище "Развитие - 1926г.", изпълняван от духовия оркестър "Дунавски ритми" беше сред петте най- добри кандидатури в страната от участвалите общо 28. Те се конкурираха за включване в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Отличителното за състава е, че всички музиканти са самоуки и поддържат с много хъс и желание тази вековна музикална традиция. Към днешна дата този формат не съществува, тъй като за съжаление, някои от музикантите починаха, а други се отказаха да свирят, поради здравословни причини. Някои от музикантите участват в други музикални състави и формации.
От 2010 година в Антимово се провежда Международен кулинарно-фолклорен фестивал "ГЕРГЬОВДЕН", който събира участници от страната и чужбина. Фестивалът се провежда в рамките на три дни и с всяка следваща година участниците са все повече и повече, като бройката им надвишава 1000 /хиляда/.
От 2023 година се провежда и Фестивалът "С вкус и цвят на есен", по време на който се представят традиционни кулинарни изкушения, приготвени с есенни плодове. В кулинарната изложба участват и представители на други съседни читалища. По време на Фестивала всички гости имат възможността да слушат народна музика, да играят хора, както и да си направят снимки за спомен на обособените кътчета с уникална есенна визия.
В Антимово често се организират и провеждат празнични и културни мероприятия, но освен МКФФ "ГЕРГЬОВДЕН", с огромен успех ежегодно се увенчават и отбелязването на 1 юни - Международният ден на детето, както и "Коледното градче", които включват стилна и богата украса, забавления за децата, много подаръци, игри, любими приказни герои и множество занимания и изненади.
На 1 ноември 2024 година е осветена паметната плоча на фелдфебел Ангел Йонов Петров (Луцъ), който макар и попаднал в плен по време на Първата Световна война, успява да спаси знамето на Трети пехотен Бдински полк. След като е бил освободен, знаменосецът Ангел Петров връща спасеното знаме на полка. Паметната плоча е поръчана и осигурена от признателни съселяни, които с гордост разказват за героичната постъпка на фелдфебел Петров от Антимово.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том II. София, Наука и изкуство, 1984. с. 256.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN – 9371 0032 – 9371. с. 45.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 124, 205, 239.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||
